Днес четох много интересен анализ в британския Индипендънт за победата на десните популисти в Нидерландия.
Изнанадата е, че дори британците са изненадани от това, което се случи в Нидерландия, но все пак търсят (и вероятно намират) обяснение, защото темата им е доста близка.
Прогнозата в анализа е, че в Европа в близките години ще има още такива победи на крайнодесни партии. Те ще печелят с риторика срещу ЕС, но реално няма да искат наистина да излязат след като вземат властта. Това е само трик за печелене на изборите и после търгуване с тази тема за просене на подкрепа от други партии.
Ще се върви вероятно по модела на италианката Джорджа Мелони: веднага щом се вземе властта ще прави компромис с антиевропейските амбиции и се спазарява спирането на това говорене срещу подкрепа от други партии.
Според анализа в бритаския вестник за ЕС се очертава сериозна 2027 година, когато отново ще има президентски избори във Франция. Тогава Макрон няма да може да се кандидатира и отново има опасност за победа на Льо Пен. Ако и във Франция се случи такава победа, това ще има сериозен отзвук в целия ЕС.
В статията се разглеждаше и въпросът с миграцията и се посочва колко голям е вече процентът на мигрантите мюсюлмани в много от западните държави.
Имаше интересен момент как много бежанци от Африка и Близкия Изток, когато най-после успеели да дойдат в Европа, се разочаровали, защото не очаквали това да е Европа – под влияние на силната миграция Европа много се е променила в последните години.
В анализата се описваше още как преди Брекзит Великобритания изглеждала странна на фона на либерална Европа, а скоро може да изглежда странна, тъй като консерваторите едва ли ще спечелят следващите избори. Така отново ще възтържествуват по-либерални идеи на Острова, но пак ще изглеждат странно, защото ЕС е залят от крайнодясна вълна.
Британският анализатор основно посочва, че проблемът на ЕС са мигрантите и с това си обясняват победата на десните популисти в Нидерландия.
Разглежда варианти как държавите от ЕС не само да ограничат миграцията, но и накъде да ги насочват след това. Дава за пример Руанда и Албания.
И няколко часа след като изчетох този анализ, попаднах на доста подробна статия в голяма холандска медия (NOS), в която подробно се разглежда споразумението между крайнодясната италианска министър-председателка Джорджа Мелони и албанския премиер Еди Рама, което ще позволи на Италия да изпрати до 36 000 души, спасени в Средиземно море, в центрове на северозападното албанско крайбрежие. Както много медии, следящи тази сделка, посочват, че от тя е станала интересна за много западни лидери и държави. Явно е привлякла на този етап поне медийния поглед в Нидерландия.
Изглежда справяне с миграцията ще е темата, която вече ще вълнува най-силно Европа и какви да са решенията. А те са в някои моменти доста шокиращи, крайни, на ръба на закона и хуманността. Но с тях крайнодесните политици ще печелят избори и скоро може да има и изненади и в други държави в ЕС. Определено победата на крайнодесните в безкрайно либералната Нидерландия е като студен душ за всички.
