396 177 статии срещу ЕС в онлайн медиите на български език е идентифицирала Системата за медиен мониторинг SENSIKA през 2023 г., съобщава доклад за пропагандата и дезинформацията срещу ЕС, изготвен от Фондация за хуманитарни и социални изследвания.
Това означава, че в България всеки ден се публикуват по над 1000 материала срещу ЕС и неговите институции.
От общия брой – 290 345 антиевропейски публикации са разпространени от Машината от сайтове-гъби, а 105 832 са от други медии. Тоест Машината вдига пропагандата срещу ЕС около 4 пъти за 2023 г.
Докладът е почти 150 страници и обхваща периода от 1 януари 2023 – 31 декември 2023 г.
Проследени са 8000 сайта и блога. Информация за доклада получих по имейл от авторите.
А ето и основните наративи, които рамкират антиевропейската популистка и найчесто открито проруска пропаганда:
ЕС бива представян като част от „колективния Запад“. Тъй като „колективният Запад“ в руската пропаганда е злодеят, който „води война срещу Русия“, с този наратив ЕС бива обрисуван като съ-виновник с НАТО и САЩ за войната – за тази в Украйна, но и изобщо – за всяка война;
ЕС бива представян като тежка бюрократична структура. „Европейските бюрократи“ налагат с „диктат“ политики на отделните членки на съюза – така страните на Европа са представени като жертви на общите институции на Европа.
ЕС бива представян като „господар“ на местните проевропейски политически партии, медии, граждански организации. Така проевропейските политически и граждански актьори на национално ниво биват дискредитирани – те са обрисувани като несамостойни, дирижирани отвън „марионетки“, по-рядко заблудени, по-често купени и продажни, обикновено представяни като нечистоплътни, болни и сексуално извратени, и пр.
Освен това политиките на ЕС винаги противоречат на националните интереси и задушават суверенитета, защото:
ЕС е много могъща организация, която потиска малките народи на Европа и им отнема суверенитета (България дори не е станала част от ЕС чрез суверенно решение, а под диктат от Брюксел);
но ЕС отнема суверенитета на малките народи не само доколкото е силен, но и доколкото е слаб и болен. Съюзът се саморазяжда културно отвътре, тъй като се е откъснал от „традиционните ценности“, и заразява народите с болестите на либерализма, космополитизма и „джендър-идеологията“;
ЕС отнема суверенитета на народите и като ги кара да налагат санкции срещу Русия. А санкциите не само че са нелегитимни според руската пропаганда, но те вредят икономически на държавите-членки.
ЕС освен това е обречен да катастрофира икономически и политически и да се разпадне, защото:
Ще бъде съборен от „икономическата криза“, в която вече е изпаднал, начело с водещите си икономики, и която се дължи на санкциите срещу Русия и на недалновидните му политики, но най-вече:
На енергийната диверсификационна политика на съюза, отказваща се от руските енергоизточници, които „по презумпция“ са най-евтини на света, и заменяща ги с по-скъпи източници. Специален акцент тук е Зелената сделка – оценките за нея варират между „невиждана глупост“ и „подмолен заговор“ – но при всички случаи тя ще лиши народите от евтината (руска) енергия на изкопаемите горива и ще им отнеме сигурните работни места, за да ги хвърли в мрака и несигурността на бъдещето.
ЕС ще се стопи отвътре и поради демографските проблеми, дължащи се на отказа от „традиционните ценности“ и на либералния индивидуализиран и консуматорски стил на живот, поради които малките народи още повече се смаляват и които ще бъдат претопени, когато
• (не на последно, а направо на първо място) ЕС бъде окончателно потопен под пълчищата мигранти, отприщени от войните, които световният доскорошен хегемон САЩ разпалва в различни точки на света – впрочем точно за това: за да унищожи ЕС.
Наративите изглеждат немалко, но под тях се откриват неизменно два познати инварианта:
А) Да се представя солидарността за лицемерие и да се всява разделение при всеки възможен (а и при не толкова възможен) повод;
Б) Зад почти всеки пропаганден наратив наднича удар срещу енергийния преход и зелената сделка: Европа се самоубива, защото се отказва от изкопаемите горива, евтино предлагани ѝ от Русия.
Всички тези наративи чертаят една обща апокалиптична картина, почти изцяло измислена, с много малко допирни точки с реалността: в нея ЕС изглежда като най-лошото място за живеене на света – място, което съвсем скоро ще бъде сполетяно от още по-големи злощастия.
Наблюдения:
През 2023 г. гласовете, издигнали се в застъпничество на ЕС, са малко и спорадични.
Напротив, опитите да се подкопаят образите на либералната демокрация и на ЕС са многобройни и доста систематични. Само за 2023 г. са тиражирани към 400,000 антиевропейски публикации. Нещо повече, изработват се устойчиви антиевропейски наративи, които са достатъчно общи, за да могат да бъдат лесно адаптирани за интерпретация на всякакви конкретни политически събития и проблеми. Именно те биват тиражирани масово и тях тук сме се опитали да систематизираме. Целта им най-често е да омаскарят някои важни институции на европейско и на национално ниво, да се разкъса връзката между тези две нива и да се подрие доверието към демократичния процес като цяло.
През 2023 г. негативното влияние в страната най-често идва от Руската федерация, която от повече от десетилетие прокарва относително софистицирана анти-демократична и антиевропейска пропаганда в българските медии – у нас се тиражира пакет от популистки клишета, които възпроизвеждат клишетата на кремълските медии и които подриват вътрешния и международния демократичен ред. След началото на пълномащабната война срещу Украйна България не просто е обявена от РФ за вражеска страна, но и открито е третирана като такава – съответно и руската пропаганда у нас става открито враждебна. Открито враждебна към ЕС е тя, когато я разпространяват не само официалните представители на Руската федерация, но и редица български медии и политически говорители (дори и когато последните се опитват да представят руските клишета като собствен и автентичен „патриотичен“глас).
Доклад на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София, 2024
Loading...
Reload document
Open in new tab 
