„Проведохме страхотна кампания, но за съжаление не само за нашата собствена партия“ – така De Speld, холандски сатиричен сайт, се пошегува с лидера на Народната партия за свобода и демокрация (VVD) Дилан Йешилгьоз след като станаха ясни резултатите от изборите в Нидерландия и това, че печели крайнодясната PVV на Герт Вилдерс, пише в свой анализ във Форийн полиси холандският журналист и анализатор Тейлс Клейнпасте.
По-рано тази година консервативната партия VVD на премиера Марк Рюте опортюнистично взриви собственото си коалиционно правителство заради това, което би трябвало да е сравнително незначително вътрешно несъгласие относно това как да се отговори на неотдавнашния скок в броя на бежанците от войни, търсещи убежище в Нидерландия.
Още преди разногласията относно търсещите убежище правителството на Рюте беше измъчено от редица скандали. Например, по време на Рюте холандската данъчна агенция неправомерно преследва повече от 10 000 семейства за предполагаеми измами с обезщетения, което ги довежда до сериозни финансови затруднения. В този процес холандските служби за закрила на детето насилствено са разделили 1675 деца от техните родители.
Този скандал шокира холандското население, а Рюте дълго време отказваше да поеме отговорност за него. (Другият победител в изборите, Питер Омцихт, ръководещ новата партия Нов социален договор (NSC), беше един от тримата членове на парламента, чиято упоритост разкри скандала. Омцихт сега дава сигнали, че би могъл да управлява с Вилдерс.)
По въпроса за бежанците коалицията на Рюте беше изправена пред натиск от страна на опозиционните партии, гражданското общество и Международния червен кръст заради факта, че бежанците бяха оставени да спят навън без подслон в центъра за обработка на молби за убежище в Тер Апел, в далечния североизток на страната. Червеният кръст изпрати помощ в Тер Апел, тъй като заключи, че условията са „нечовешки и неустойчиви“. VVD твърди, че Нидерландия е станала твърде привлекателна за бежанците и се стреми да намали броя на събираните семейства на имигрантите.
РЕШЕНИЕТО НА РЪКОВОДСТВОТО НА VVD да взриви коалицията и да наложи нови избори беше оприличено от политически коментатори на решението на бившия британски премиер Дейвид Камерън да проведе референдума за Брекзит през 2016 г.
VVD очакваше да се възползва от силното си представяне в проучванията, за да получи по-голям мандат за своята ограничителна политика за убежище и да организира промяна в ръководството си. Рюте обяви, че няма да ръководи отново VVD, а Йешилгьоз, отговаряща за Министерството на правосъдието, беше представена като новото лице на консерваторите. Самата Йешилгьоз пристига в Нидерландия като бежанец – на седемгодишна възраст. Баща й е кюрд, синдикалист, поискал убежище след преврата в Турция през 1980 г.
Визията на бивш бежанец, който настоява за по-рестриктивна политика за бежанците и предоставянето на убежище, може да изглежда странна, но VVD има история с политици, които някога са били бежанци и които стават твърдолинейни по отношение на миграцията – най-известният е Аян Хирси Али в началото на XXI век.
Гласоподавателите и колегите им политици често изглеждаха по-спокойни, когато политик с чуждестранен произход заема твърда позиция по отношение на миграцията, осигурявайки прикритие за обвинения в расизъм.
Тъй като правителството на Рюте завърши в криза по въпроса за убежището на миграните, този въпрос неизбежно се превърна във важна тема по време на изборите. Самата Йешилгьоз повдигаше въпроса често в телевизионни дебати, отчасти за да отвлече вниманието от въпроси на вътрешната политика като жилищното настаняване и разходите за живот – теми, от които VVD постоянно бягаше.
При предишната коалиция, ръководена от Рюте, правителството позволи разпродаването на големи части от държавните жилища. Министрите на VVD присъстваха на международни конференции, за да рекламират инвестиционните възможности за хедж фондовете. Той също така наложи нов данък върху обществените доставчици на жилища, което доведе до общо намаление от 200 000 налични единици. В резултат на това страната страда от тежка и все още влошаваща се жилищна криза.
Рюте също действаше бавно, когато Нидерландия беше ударена от инфлацията. Посочвайки войната в Украйна като причина за високите цени на енергията, правителството твърдеше, че може да направи много малко, за да облекчи проблема. Когато семействата започнаха да се сблъскват с остри проблеми с плащането на сметките си, правителството на Рюте първоначално само каза, че всички „просто ще станат малко по-бедни“, преди да предостави сложна помощ, която субсидира енергийните компании.
Въпреки че VVD не е единствената партия, отговорна за политиките на правителството на Рюте, тя беше уникална в опита си да се отклони от провалите си, като обвинява търсещите убежище и имигрантите. Изправен пред критики относно факта, че жилищната политика на правителството е довела до сериозна криза на предлагането и достъпността, говорителят на VVD в парламента, Даниел Коерхуис, прекара голяма част от времето си там, аргументирайки, че на новопристигналите в Нидерландия, които търсят убежище, се предоставят държавни жилища с неоправдани предпочитания, за сметка на обикновените холандци, които чакат с години.
Подходът на Коерхуис – признаване на проблем, но с предполагане, че той е свързана с чужденците – беше стандартно обяснение за VVD в епохата на Рюте – дясноцентристко управление, но с риториката си покриващо крайнодесния фланг. Членовете на парламента често търсеха медийни изяви, правейки изявления, изглаждащи имиджа на VVD относно миграцията и наказателното правосъдие в опит да ухажват избирателите, изкушени да подкрепят иначе крайнодясната и расистка Партия на свободата (PVV) на Герт Вилдерс.
Въпреки това, както политологът Кас Муде уместно отбеляза в Guardian, цитирайки френския крайнодесен политик Жан-Мари Льо Пен, че в крайна сметка „хората предпочитат оригинала пред копието“.
ДО МИНАЛАТА СЕДМИЦА VVD винаги успяваше да поддържа електорално надмощие над своите съперници отдясно. Вилдерс, който избяга от VVD през 2004 г., се състезава с бившата си партия за гласове в продължение на почти две десетилетия. От опита на краткотрайно и злополучно правителство на малцинството между VVD и християндемократите, което партията на Вилдерс осигури условна парламентарна подкрепа, VVD отказа да управлява с Вилдерс. По време на дългия си престой като лидер на VVD, Рюте тихомълком поддържаше cordon sanitaire, стратегия (също използвана във Франция, за да държи династията Льо Пен далече от властта) за категорично дистанциране от партията PVV като възможeн партньор в управлението.
Йешилгьоз, като наследник на Рюте, скъса с тази политика. Под нейно ръководство VVD посочи, че вече няма да отказва категорично да управлява с Вилдерс. Пряк резултат от тази промяна изглежда е, че голям брой потенциални поддръжници на Вилдерс, които преди това не са гласували за него – тъй като беше ясно, че партията му ще бъде осъдена на вечна опозиция – се отцепиха от VVD, за да дадат своя глас за PVV, чувствайки се по-уверени, че Вилдерс ще бъде част от следващото правителство.
Но и други фактори допринесоха за победата на Вилдерс. По време на кампанията журналистите започнаха да посочват, че Вилдерс изглежда по-малко екстремен, повтаряйки шеговитото, че той е станал по-мек в изказванията си – „Гирт Милдърс“. Както често се случва, фразата изглежда не толкова отразява действителна промяна в политиката на Вилдерс, а повече служи като риторична стратегия, която да направи идеята за водено от Вилдерс правителство да изглежда по-приятна.
Доколко приемливо ще бъде това правителство, остава да видим – ако наистина се появи.
По време на интервю за холандската обществена телевизия NOS Вилдерс призова другите партии да „прескочат собствената си сянка“ и да управляват с него. Запитан защо е написал, че джамиите, Корана и ислямските училища трябва да бъдат забранени със закон, ако знае, че други партии няма да подкрепят подобни политики, Вилдерс прекъсна интервюто.
Скоро след това Мартин Босма, главният идеолог на PVV, се „пошегува“ пред интервюиращ, че журналистът скоро ще остане без работа, тъй като съкращаването на цялото финансиране за обществените медии е друго хоби на PVV.
ВИЛДЕРС Е НЕИЗМЕННА ЧАСТ ОТ ХОЛАНДСКАТА ПОЛИТИКА от почти две десетилетия, а Босма е до него от най-ранните дни.
Влиянието на Босма е значително. Той се смята за отговорен за въвеждането на термини като „данък парцал за глава“ – „данък върху мюсюлманите за естетично замърсяване на холандските улици“ – това е част от лексиката на PVV.
През 2015 г. Босма публикува съмнителен от академична гледна точка ръкопис за борбата срещу апартейда в Южна Африка, озаглавен „Малцинство в собствената им страна: как прогресивната борба води до геноцид и апартейд“.
Историците посочиха полуистините на Босма и изопаченото използване на източниците, а издателството, което първоначално беше придобило правата да го публикува, отказа ръкописа. Много по-малък издател в крайна сметка го прие. Книгата споделя един мит, че Южна Африка е била празна територия, когато са пристигнали белите заселници. Твърди, че бялото население днес е превърнато в граждани втора класа в държава, която някога е била тяхна собствена страна.
Няколко глави в ръкописа изобщо не са за Южна Африка, а за Нидерландия и нейното мюсюлманско население. Истинската цел на книгата е да се твърди, че мюсюлманите ще доведат до края на Нидерландия по начина, по който Босма си представя, че чернокожите са го направили в демократична Южна Африка. В ръкописа Босма последователно повтаря централна тема: „Онези, които бяха наречени расисти, се оказаха прави.“
PVV е партия, ръководена в еднаква степен от Вилдерс и Босма. Вилдерс често е хвален за своя откровен, безумен стил на политическа комуникация. Неговата политика е проста и направо реакционна. Помислете за всичко, свързано с прогресивната политика, и PVV вероятно ще му се противопостави. Обикновено формулира опозицията си срещу прогресивната поликата като „прекомерна лудост“. Твърди, че всичко това е за сметка на обикновените хора, които не могат да си позволят здравеопазване или хранителни стоки.
Например Вилдерс иска Нидерландия да напусне Европейския съюз. Настоява за връщане на гулдена вместо еврото. Предлага Нидерландия да си затвори границите. Държи да се намали финансирането за зелена енергия, изкуства, висше образование, обществени медии и помощ за развитие.
Тези елементи са повърхностното ниво на политиката на PVV. На по-дълбоко ниво PVV е убедена, че Нидерландия загива. С това политиците от PVV имат предвид, че бялото холандско население е поставено в неравностойно положение или дискриминирано от политиките, провеждани от холандското правителство. Измамната и неточна история на Босма за Южна Африка служи като поука в това отношение.
Всички предложени от PVV политики са срещу небелите холандци като цяло и мюсюлманите в частност – забрана на строежа на джамии, забрана на Корана и заплаха за депортиране като наказание – са отговор на въображаемото предстоящо заместване на белите холандци.
Теорията е копие на теорията на френския автор, теоретик на конспирацията и бял националистичен писател, Рено Камю за „Голямото заместване“. Наречете го превантивен апартейд за параноичния ум.
НЯКОИ КОМЕНТАТОРИ ПРЕДПОЛАГАТ, че победата на PVV е холандският „момент на Тръмп“. Тази оценка обаче може да е твърде ласкателна. PVV вече е част от управляващи коалиции в провинции като Лимбург и Флеволанд. Лидерите на други десни партии дадоха сигнали поне за отвореност към идеята Вилдерс да оглави национално правителство, въпреки че остава да се види дали той ще успее да формира и ръководи правителство, което да е стабилно.
Въпреки че може да се окаже, че Вилдерс няма да успее да изпълни голяма част от манифеста на PVV – самият той призна, че партиите може да не искат да се присъединят към управляваща коалиция, която подкопава конституцията – правителство, водено от него, несъмнено би оставило дълбоки следи.
В продължение на две десетилетия Вилдерс имаше мощно влияние в холандската политика, измествайки политическите нагласи към крайната десница по основни начини, дори когато не беше на власт. Той превърна в рядко оспорвана догма, че Нидерландия се изправя пред наплива от търсещи убежище – тема, небрежно повторена в телевизионен дебат дори от лидера на лявоцентристката коалиция между зелени, леви и лейбъристи и бивш вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс.
Но дори ако големи части от манифеста на Вилдерс няма или не могат да бъдат кодифицирани в политиката, политическата идеология и ориентация на правителството сигнализират нещо на обществото – в този случай се приема, че всичко е позволено и се насърчават дискриминационните практики в холандското общество като цяло.
Добре документиран факт е, че хората с имена, които не звучат на холандски, са широко дискриминирани от холандските наемодатели и работодатели. Изследване на журналисти и академици показва, че хората, кандидатстващи за работа с една и съща автобиография, са много по-склонни да получат интервю, ако се казват Ян, отколкото ако се казват Мохамед.
По подобен начин холандската полиция беше подложена на критика през последните няколко години за прекалено насилственото си отношение към протестиращите срещу изменението на климата и – по ирония на съдбата – към групите, протестиращи срещу расизма и полицейската бруталност срещу небелите хора. Вилдерс има история с подпалващи коментари за полицейското насилие, като по едно време насърчаваше полицейските сили да прекратят безредиците на мароканско-холандски футболни фенове, като просто ги „прострелят в коляното“. Едно правителство на Вилдерс вероятно ще налее масло в огъня на полицейското насилие, уверявайки служителите, че действията им ще бъдат подкрепени от най-могъщия политик в правителството.
Правителство на PVV няма да може да приложи нищо, което да прилича на действителен правен апартейд в Нидерландия. Но без съмнение това ще насърчи сегменти от обществото да третират враговете на PVV – мюсюлмани, имигранти и хора с чужди имена, прогресивни хора – като де факто граждани от втора класа.
ПОЛИТОЛОЗИТЕ ЧЕСТО ПРАВЯТ РАЗЛИКА между различни видове демократична легитимност. Един вид е легитимността на продукцията: демокрациите често осигуряват икономически просперитет и социална стабилност. Друг тип е легитимността по по-процедурен начин: демокрациите претендират за легитимност поради техния институционален дизайн, който позволява мирни преходи на властта, проверки и баланси и стабилно върховенство на закона.
Прогресивните партии от центъра и отляво, които в момента се готвят да бранят холандската демокрация, вероятно ще се хванат за символите, принадлежащи към втората стратегия. Журналистите и коментаторите също изглеждат пристрастни към това.
Риторичното отхвърляне на Вилдерс на Сената и Камарата на представителите като символ на Нидерландия все още е позорно за много политици и журналисти.
Но съсредоточаването върху тези символи и институции – въпреки че те далеч не са безсмислени – рискува да отвлече вниманието на опозиционните сили от първия начин, по който демокрациите изглеждат легитимни в очите на населението: като изпълняват обещанието си за социално и икономическо благополучие…
Заради интервютата в медиите поддръжниците на PVV често свързват враждебното си пренебрежение към имигрантите, „новодошлите“ и мюсюлманите с въображаемото преференциално третиране на тези групи при разпределението на ресурси като държавни жилища и социално осигуряване.
„Поставянето на Нидерландия на първо място“ за тези гласоподаватели изглежда показва желание да се обърне възприетата тенденция (независимо дали оценката им, че са в неравностойно положение, се потвърждава от фактите)…
Журналистите и медии също трябва да погледнат критично на собствената си роля в издигането на Вилдерс до първото място. В навечерието на изборите журналисти, експерти и коментатори се хванаха за повтаряща се тема за омаловажаване на екстремизма на Вилдерс, предполагайки, че той е смекчил тона си. Но те объркаха изчислената стратегия с идеологическа промяна. В този смисъл всички приказки за „Гирт Милдерс“ показват по-малко истинска промяна в политиката на Вилдерс, а по-скоро желание на влиятелни медийни фигури да одобряват и да се приспособяват към крайната десница.
Политически журналисти и коментатори, работещи за холандската обществена телевизия, по-специално, бяха критикувани за ролята, която изиграха, правейки Вилдерс по-приятен и му помогнаха да се издигне в социологическите проучвания.
Както иронично отбеляза холандският поет, лауреат Лике Марсман:
„Ако PVV действително лиши от финансиране холандския обществен телевизионен оператор и като цяло журналистите, които позволиха възхода на Вилдерс, партията може да се справи много по-трудно на изборите следващия път.“
