Близо 95% от учениците вече използват изкуствен интелект за учебни цели, като близо половината от тях го правят интензивно – всеки ден или няколко пъти седмично.
Данните са от изследване на готовността за интеграция на ИИ в българските училища, проведено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Проучването обхваща 10 038 ученици, 1767 учители и 210 директори от 63 училища в цялата страна. Резултатите от него ще послужат за диагностика и ще подпомогнат вече стартиралия процес по създаване на ясни правила за използване на изкуствения интелект, за защита на личните данни, за преодоляване на различията в достъпа до технологии между отделните училища и за развитие на нови модели на преподаване и оценяване.
Един от важните изводи в изследването е, че българските училища не започват от нулата. В системата вече има натрупан опит, желание за експериментиране и редица добри практики, но отделните училища напредват с различна скорост и имат различни възможности.
Изследването показва, че технологията се е превърнала в част от ежедневието на младежите. 56% споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, докато 6,5% посочват училището като мястото, където са придобили тези умения. Това означава, че реалното използване на ИИ изпреварва формалното обучение и поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии.
Учителите имат базова грамотност за ИИ, става ясно от данните. При педагозите най-висока готовност към момента има при използването на изкуствения интелект в административните дейности, където ползите са най-бързо измерими.
Най-често ИИ се ползва при подготовката, особено за планиране на уроци и създаване на задачи. Методическото му внедряване в реалния учебен процес обаче остава ограничено. Анализът отчита разлика от 0,58 пункта между високата теоретична подготовка на учителите (4,20) и реалното прилагане на изкуствен интелект в учебния процес (3,62). От това може да се направи извод, че училищата имат нужда от повече практически капацитет – методическа подкрепа, ясни процедури и хора, които да подпомагат процеса на внедряване. Там, където има визия, тя следва да бъде подкрепена и с устойчиви вътрешни правила, така че добрите практики да се превърнат в част от ежедневната работа на училището.
Резултатите от изследването са представени от Александър Ангелов (УС на БАСКОМ), Доброслав Димитров (Консултативен съвет на БАСКОМ) и д-р Лъчезар Африканов (Нов български университет), главен изследовател на проекта, а в дискусиите се включи и директорът на Института по образование към МОН проф. Галин Цоков.
Учителите ще имат водеща роля при въвеждането на изкуствен интелект (ИИ) в учебния процес. Задачата на образователната система е да създаде ясни правила и необходимата подкрепа, така че новите технологии да се използват отговорно и в полза на учениците. Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
„Темата за модернизацията на българското образование минава през използването на съвременните технологии“, каза проф. Вълчев. Той посочи, че внедряването на изкуствения интелект в образователната система е необходимо да се осъществи с широк обществен консенсус. „Както и в миналото, когато се появи нова технология, се отключват и страховете на хората. Когато една система е изпълнена със страх, тя е тревожна и резултатите не са добри. Затова трябва да намерим верния път с помощта на изследвания като днешното и на дискусиите, които ще проведем“, каза министърът.
МОН вече има разработени насоки за използване на изкуствен интелект в образователната система, както и визия за въвеждането му в училищното образование, които очертаха принципите за етично, отговорно и педагогически обосновано използване на тези технологии в училище. Паралелно с това продължава и реализирането на мащабната STEM трансформация в училищата.
Над 2000 училища и центрове за специална образователна подкрепа в страната вече са изградили нови STEM центрове. 28 професионални гимназии в страната са на финалния етап от изграждането на Центрове за високи постижения в професионалното образование, които осигуряват модерно и съвременно оборудване, което да подобрява знанията и уменията на учениците за бъдещата им реализация. Новите пространства насърчават интердисциплинарното обучение, включително и чрез включването на ИИ, и комплексната подготовка на специалисти за приоритетни сектори на българската икономика.
Важна стъпка е и развитието на българската AI екосистема чрез BgGPT – езиков модел, разработен от INSAIT, обучен на български език и съобразен с терминологията на учебните програми.
България вече има и международно признание в тази област. През 2024 г. страната ни постави началото на Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI), която събра участници от 32 държави и утвърди страната ни като активен участник в глобалния разговор за развитието и етичното използване на изкуствения интелект.
