И аз искам да си запазя свободата да пиша в Данибон за това, което мен ме вълнува
Здравейте,
Постоянно се присъединяват нови хора към Фейсбук страницата на Данибон. Благодаря за интереса!
Необходимо е обаче да акцентирам за пореден път на нещо важно.
Данибон е ЛИЧЕН сайт, ЛИЧЕН блог, ЛИЧЕН виртуален дневник.
Не е масмедия. Не се целя към масова аудитория. Нямам ангажиментите и на обществените медии да задоволявам интересите на всички групи в обществото и да покривам всички гледни точки и теми. Отделно съм и само един човек и дори да имах такива амбиции, физически и времево нямаше да е възможно.
В сайта ми присъстват теми, които мен ме вълнуват, искам да следя и имам тръпка да пиша по тях. Ако на някой друг нещо му е полезно, ще се радвам, че съм полезна. Но няма как да пиша за някой друг и за чужди интереси и тръпки в личния си сайт.
Защо пиша за Нидерландия, защо пиша за ковид и образование, защо пиша за математика и информатика, а не за физика, защо пиша за частно образование, защо пиша за определни училища или университети? Отговорът е само един – защото точно тези теми ме вълнуват. И също – в такава средата съм и това ми е познато. Другите теми са също важни, но към момента не са моите. Има достатъчно възможности в онлайн пространството за писане и всеки може да отдели време и да помогне за популяризиране на темите, които го вълнуват вместо да изисква някой друг да пише по тях.
Данибон е един вид мой виртуален дневник, който съм направила публичен. В него си събирам всичко, което искам да ми е под ръка, когато ми се налага да търся информация – например дати за математически състезания, класации, срокове за записвания. Направила съм своя виртуален дневник публичен и се радвам да съм полезна и на други хора.
Пиша новинарски, защото съм новинар. Има статии, които вълнуват много голяма аудитория и се радвам да съм полезна, но те вълнуват и самата мен – покриват ни се интересите. Има други, които вълнуват само мен и почти никой не ги чете. За мен са с еднаква стойност и щом съм ги поместила, значи са важни за мен.
Пиша тези редове, защото обичам да са ясни нещата.
Блоговете съществуват от над 15 години. Данибон съществува от над 10 години. За съжаление все още не се разбира, че това не са масмедии, а лични пространства с публичен достъп и не може да им се вменяват задълженията, които имат националните медии.
Блоговете и социалните медии дават голяма свобода на всеки. Всеки, който иска да му бъде чута позицията и има тръпка да се изказва, може да се възползва от тази свобода и да си създаде лично виртуално пространство за това, което го вълнува, а така може и да е полезен на други хора, които имат подобни интереси. Тази свобода е ценност. И аз искам да си запазя свободата да пиша в Данибон за това, което мен ме вълнува.
Благодаря за разбирането!
Йорданка Бонева-Благоева (Данибон)
