Днес Данибон става на 13 години. Така официално вече сайтът навлиза в тийнейджърската си възраст.
Началото го поставих на 11 октомври 2010 г. Винаги съм отбелязвала пред тези, които казват, че Данибон е проект – ако беше проект, щях да избера 10.10.2010 г., но уви – направих го на 11.10.2010 г. след като подадох молба за напускане.
Исках да пиша, да споделям и да покажа с пълна сила това, което мога да правя. И най-вече: да имам свободата да пиша и да говоря за каквото искам. И да съм напълно назависима.
Мнозина също си мислят, че зад Данибон стои цял екип. Всъщност съм сама и се налага да изпълнявам едновременно много функции, но и точно да си разпределям времето. Разбира се имам подкрепата на семейството си, партньорите ми, гост блогърите и коментаторите.
Скоро много известен политик, който се оказа читател на сайта, ми каза, че Данибон е институция. Сподели го с респект и човешки – като всеки, който е намерил нещо интересно и полезно в сайта. Определено ме стопли този коментар. Радвам се, че Данибон е харесван, разпознаваем и оценен високо бранд.
За мен най-голямото щастие за тези 13 години е, че запазих удоволствието си от писането. А това е така, защото имам все така тръпка да пиша. Имам тръпка, защото си браня свободата да пиша за това, което искам да пиша. Също и независимостта да казвам това, което искам да кажа. Ако един автор загуби тези базови неща, веднага ще загуби и така важната тръпката. Всеки, който пише, е и творец. И всеки, който пише, има нужда от тази свобода на изразяване, за да бъде уникален, но и удовлетворен от работата си.
Данибон вече е на 13 години. Официално тийнейджър. В най-бунтарския период на своя живот. Така че още по-настървено ще браня своята свобода и независимост, за да може писането да продължава да ми доставя удоволствие и да имам дълго страст към това, което се правя.
Благодаря на всички за подкрепата и прекрасните моменти заедно през тези 13 години!
