Образователният министър Красимир Вълчев обяви, че е изпратил препоръка до училищата за обсъждане на възможността учебният ден да започва с половин до един час по-късно.
Сега пак съм подготвил писмо до училищата да проведат разговор с педагогическата и родителската общност, да обсъдят възможността за по-късно започване на учебния ден, защото всички анализи показват, че когато децата започват половин – един час по-късно, се подобрява мотивацията за учене, образователните резултати.
Според него всички анализи показват, че учениците са по-мотивирани и постигат по-добри резултати, когато началото на занятията е по-късно.
Сутрин ако се качим в градския транспорт в София преди 7 часа в учебно време, ще видим преди всичко ученици с недоспали и оттегчени физиономии. което е най-добрата рецепта да ги демотивираме да учат.
Министърът подчерта и научни изследвания, според които децата имат по-дълбок сън в ранните часове на деня и преждевременното събуждане прекъсва важни биологични процеси.
Има изследвания, които казват, че при децата много повече хормони се отделят сутрин, отколкото при възрастните. Сутрин спят най-дълбоко. Ние им прекъсваме този сън и ги караме да ходят на училище.
Реалните трудности – двусменният режим
Въпреки препоръката, промяната няма да обхване всички училища. Пречка е двусменният режим на обучение, който все още е факт в около 200 учебни заведения в страната – предимно големи и многолюдни.
Това не значи, че след като съм препоръчал на училищата ще се случи.
Това най-вероятно ще се случи в една малка част.
В близо 200 училища имаме двусменен режим.
Бяха 360 училища.
Благодарение на две програми, които стартираха в началото на миналата учебна година, бяха 230 училища. Сега очаквам да са някъде около 200. Все още нямаме статистика. Но 200 са много. И то са предимно големи и многочислени.
Трябва да продължим с усилията към преминаване към едносменен режим.
Това предполага да се строят и дострояват училища.
Най-сериозният проблем остава в София, където над 80 училища работят на две смени. Липсата на достатъчно терени прави строежа или разширението на училищни сгради особено трудно.
Най-големият ни проблем е в София.
София има над 80 училища на двусменен режим.
Няма и терени.
Има градове, които изцяло преминаха на едносменен режим.
Има градове, които ограничиха приема в едни училища, и по този начин учениците се разтлаха между повече училища и се получи по-равномерно разпределение без да се строи.
Но в четирите най-големи града имаме общ недостиг на места в училищата и не става без строеж и престрояване.
За съжаление имаме най-голям проблем с терените точно в тези 4 града.
