Покрай войната на Русия два момента по отношение на образованието постоянно ме вълнуват:
1. Много внимателно трябва да се прегледат може би отново учебниците ни, особено по история, литература, чужди езици. Както писах снощи – виждам зависимост това кой каква гимназия е завършил и после с какъв тип начин на мислене се е оформил. Особено си личи в тази криза около войната в Украйна. Трябва да се учи, според мен, повече световна история и литература. И да се избягват всякакви внушения. Определено нашата образователна система има склонност да изпада в такива.
2. По-малко държава в образованието.
Следя с болка какво се случва с руската пропаганда в руските училища. Не мога да повярвам, че това е възможно да се реализира толкова бързо и то в 21 век. Учителите се превърнаха в сигурен проводник на пропагандата на Путин сред малките. Ако не са съгласни, ги арестуват. Едва сега си обяснявам много неща и от моето детство защо сме правили някои дейности. Била съм твърде малка, за да разбирам същността им. Сега с пропагандата в руските училища, си обяснявам много неща.
За мен е много важно държавата да не навлиза твърде много в живота на учениците и децата. Няма нужда да им запълва всяка тяхна свободна минута, а родителите, често ангажирани твърде много в работата си, да не могат да са с децата си и да се грижат за тяхното развитие. Училището трябва да дава знания. И толкова. Максимално да се изчисти от всякакви внушения и тълкувания. Семейството трябва да има възможност (времева, финансова, емоционална) да надгражда развитието на децата си. Няма нужда децата да са неотлъчно в класните стаи или под опеката на училището си. Няма нужда МОН да се чуди как да им открадне още от ваканциите, за да им го запълни с това, което смята, че трябва да учат. Има толкова много възможности за обучение и занимания в наше време. Няма нужда винаги и всичко да става под ръководството на държавата.
Коментарите можете да прочетете тук.
