Шествието в подкрепа на Украйна в София ми даде това, от което имах нужда още от 24 февруари, след като Русия започна войната. Спомням си как не вярвах, че това ще се случи. И как рано сутринта отворих очи, проверих новините и бях в шок. От този първи момент продължавам да живея в някакво странно състояние. Стрес, притеснение, превъзбуда. Искам нещо да направя и винаги е малко.
Съпругът ми е роден в Украйна. Наполовина е българин. Част от роднините му са там. Това, което аз изпитвам след започване на войната, няма нищо общо с голямата болка, която е при него.
Шествието на 24 март в София най-после ни успокои. Видяхме колко още други хора подкрепят Украйна. Не бяхме сами. Бяхме много. Наистина много. Хиляди.
Видях силни майки от Украйна, които пееха украински песни и държаха своето знаме.
Видях прекрасни деца от Украйна, които стояха гордо. Бяха в синьо и жълто. Бяха в центъра на София – изправени до знамената си, с плакати срещу войната, благодарни на всички българи за подкрепата.
Украинците са силни хора! Много силни. Нямаше емоционално съкрушени жени или хленчещи деца. Имаше горди хора. Хора, признателни, че сме с тях и с тяхната болка.
Да, България подкрепя Украйна! И огромното шествие показа колко много българи сме застанали до украинците.
В неделя сме на концерта, организиран от Васко Кръпката, в подкрепа на Украйна. Ще бъдем още повече. Хиляди. Десетки хиляди. За Украйна!
