„Денацификацията трябва да доведе до деевропеизиране, а следващата стъпка е „деукраинизация“ и заличаване на името „Украйна“. Русия трябва да действа като пазител на Нюрнбергския процес. Бандеровският елит трябва да бъде елиминиран, защото не може да бъде превъзпитан. Ще е необходимо поне едно поколение за пълна денацификация. Трябва да се създадат отделни народни републики на освободената територия, които няма да бъдат неутрални, защото трябва да изкупят вината си към Русия“, заявява руският политолог Тимофей Сергейцев.
„Денацификацията на Украйна е същевременно и нейната деколонизация, която населението на Украйна ще трябва да разбере, когато започне да се освобождава от опиянението, изкушението и зависимостта на така наречения европейски избор„, уверен е политологът.
В своя подробна статия „Какво Русия трябва да направи с Украйна“, публикувана от държавната агенция РИА новости, Тимофей Сергейцев очертава какви трябва да са следващите руски стъпки спрямо Украйна. Смята, че Украйна е европейски проект и с това трябва да се приключи.
За чудовищните планове в статията алармира независимата беларуска медия NEXTA.
Статията е публикувана на 3 април 2022 г. – това е денят, в който целият цивилизован свят беше ужасен от случилото се в Буча и изказваше своя шок от видените снимки.
Възгледите на руския политолог какво трябва да се случи с Украйна и украинския народ са стряскащи и надхвърлят всички анализи на разузнавателни западни служби каква е следващата стъпка на Русия.
Русия се изживява като защитник на Ньорберсгия процес и смята, че трябва да провежда денацификация, където сметне за необходимо.
Според автора, не може да се каже, че властта е лоша, а хората са добри. Трябва да има пълна денацификация. Украйна е избрала Зеленски, следователно целият украински народ трябва да бъде денацифициран. Денацификацията на масите руският политолог я вижда чрез репресии и строга цензура. Цензурата трябва да бъде не само политическа, но и в културата и образованието.
Денацификацията е необходима, когато значителна част от хората – най-вероятно мнозинството – е овладяна и въвлечена в нацисткия режим в неговата политика. Тоест, когато хипотезата „хората са добри – властта е лоша“ не работи. Признаването на този факт е в основата на политиката на денацификация, на всички нейни мерки, а самият факт е неин предмет…
Но освен върховете, виновни са и значителна част от масите, които са пасивни нацисти, съучастници на нацизма…
По-нататъшната денацификация на тази маса от населението се състои в превъзпитание, което се постига чрез идеологическа репресия (потискане) на нацистките нагласи и строга цензура: не само в политическата сфера, но и непременно в сферата на културата и образованието…
Никой друг освен Русия не може да извърши денацификация в Украйна.
Денацификацията може да бъде извършена само от победителя, което предполага (1) неговия абсолютен контрол върху процеса на денацификация и (2) правомощието да осигури такъв контрол.
След като Русия денацифицира Украйна, тя вече не може да бъде суверенна.
В това отношение една денацифицирана държава не може да бъде суверенна. Денацифициращата държава – Русия – не може да изхожда от либерален подход по отношение на денацификацията. Идеологията на денацификатора не може да бъде оспорена от виновния, подложен на денацификация.
Няма срокове за денацификация, но това не можело да стане в рамките на едно поколение.
Сроковете на денацификацията в никакъв случай не могат да бъдат по-малко от едно поколение, което трябва да се роди, порасне и достигне зрялост в условията на денацификация.
Руският политолог определя желанието на Украйна за „независимост“ и за „европейско бъдеще“ като прикрит нацизъм.
Особеността на съвременната нацифицирана Украйна е в аморфността и амбивалентността, които позволяват нацизма да се прикрие като желание за „независимост“ и „европейски“ (западен, проамерикански) път на „развитие“ (в действителност – към деградация) , за да се твърди, че в Украйна „няма нацизъм, а само частни ексцесии“. В крайна сметка няма основна нацистка партия, няма фюрер, няма пълноценни расови закони.
Веднага прави сравнение спрямо Германия, говорейки също за „европейски нацизъм“ и „американски расизъм“.
Въпреки това, всичко по-горе не прави украинския нацизъм „олекотена версия“ на германския нацизъм през първата половина на 20-ти век.
Според руския „визионер“, денацификацията не може да включва приемането на Украйна в Европейския съюз.
Следователно денацификацията не може да бъде извършена компромисно, на базата на формула като „НАТО – не, ЕС – да”.
Тимофей Сергейцев обвинява „колективния Запад“ за украинския нацизъм: „колективен Запад е дизайнерът, източникът и спонсорът на украинския нацизъм“, тълкувайки отново, че европейските ценности за независимост, свободен избор на собствен път за развитие и т.н, са „нацизъм“.
Самият колективен Запад е дизайнерът, източникът и спонсорът на украинския нацизъм, докато западните бандеровски кадри и тяхната „историческа памет“ са само един от инструментите за нацификацията на Украйна. Укронацизмът носи не по-малка, а по-голяма заплаха за света и Русия от германския нацизъм от хитлеристката версия.
Сергейцев обяснява, че дори името Украйна повече не може да съществува след денацификацията.
Името „Украйна“ очевидно не може да се запази като име, на която и да е напълно денацифицирана държавна единица на територия, освободена от нацисткия режим.
Бъдещето е „народни републики“, които ще съществуват на тази територия.
Новосъздадените народни републики в освободеното от нацизма пространство трябва и ще се развиват от практиката на икономическо самоуправление и социално осигуряване, възстановяване и модернизация на животоподдържащите системи на населението.
Тези нови „народни републики“ не могат да бъдат неутрални, защото трябва да изкупят вината си към Русия.
Всъщност политическите им стремежи не могат да бъдат неутрални – изкуплението на вината пред Русия за третирането й като враг може да се осъществи само като се разчита на Русия в процесите на възстановяване, възраждане и развитие. За тези територии не трябва да се допускат „планове на Маршал“. Не може да има „неутралитет“ в идеологически и практически смисъл, съвместим с денацификацията. Кадрите и организациите, които са инструмент за денацификация в новоденацифицираните републики, не могат да не разчитат на пряката военна и организационна подкрепа на Русия.
И идва другият важен момент във „визията“ на руския политолог – денацификацията ще бъде и деукраинизация.
Денацификацията неизбежно ще бъде и деукраинизация.
За създаване на Украйна обвинява СССР, а в наше време – Запада. Смята, че Украйна не е възможна като национална държава.
За разлика, да речем, от Грузия и балтийските страни, Украйна, както показва историята, е невъзможна като национална държава и опитите да се „построи“ естествено водят до нацизъм…
Украинизмът е изкуствена антируска конструкция, която няма собствено цивилизационно съдържание, а подчинен елемент на чужда цивилизация.
Според руския политолог, денацификацията е по-обширно понятие от дебандеризацията. Денацификацията ще доведе до „деевропеизиране“.
Дебандеризацията сама по себе си няма да е достатъчна за денацификация – елементът „Бандера“ е само параван, маскировка за европейския проект на нацистка Украйна, следователно денацификацията на Украйна е и нейното неизбежно деевропеизиране.
Елитът на Украйна, определен като „Бандеровски“, трябва да бъде „елиминиран“, защото не може да бъде превъзпитан.
Бандеровският елит трябва да бъде елиминиран, превъзпитанието му е невъзможно. Социалното „блато”, което активно и пасивно го подкрепяше с действие и бездействие, трябва да преживее тежките на войната и да усвои преживяното като исторически урок и изкупление за своята вина.
Позовава се на историческия опит – освободените народи от Русия първо може да не харесват какво се случва, но после осъзнават, че всичко е било в тяхна полза.
Историческият опит показва, че трагедиите и драмите от военно време са в полза на народите, които са били изкушени и увлечени от ролята на враг на Русия.
Политологът обяснява, че денацификацията е це на специалната военна операция и е победа над режима в Киев, но трябва да продължи и след войната.
Денацификацията като цел на специалната военна операция се разбира като военна победа над режима в Киев, освобождаване на територии от въоръжени привърженици на нацистите, елиминиране на непримирими нацисти, залавяне на военнопрестъпници, и създаване на системни условия за последваща денацификация в мирно време.
Русия трябва да действа като пазител на Нюрнбергския процес.
Трябва да има нови органи на местно самоуправление, полиция, отбрана. Трябва да се прилага руското законодателство. Трябва да се създаде нова държавност.
Необходима е обаче подкрепа на освободеното население и то трябва да премине на страната на Русия. Те трябва да знаят, че „няма да бъдат изоставени“ от Русия.
За постигане на целите на денацификацията е необходима подкрепата на населението, преминаването му на страната на Русия след освобождението от терора, насилието и идеологическия натиск на режима в Киев, след оттеглянето от информационна изолация . Разбира се, ще отнеме известно време, докато хората се възстановят от шока от военните действия, за да се убедят в дългосрочните намерения на Русия – че „няма да бъдат изоставени“.
Западна Украйна създава проблеми във визията на руския политолог. Все още не може да каже как точно ще се разпределят териториите, но предполага, че в западната част ще отидат тези, които мразят Русия. Там може да е необходимо постоянно военно руско присъствие, предполага авторът.
Невъзможно е предварително да се предвиди точно в кои територии населението ще съставлява критично необходимото мнозинство за подкрепа.
„Католическата провинция“ (Западна Украйна като част от пет региона) е малко вероятно да стане част от проруските територии… Тя ще остане враждебна към Русия, но насилствено неутрална и демилитаризирана Украйна с официално забранен нацизъм. Там ще отидат мразителите на Русия. Гаранцията за запазването на тази остатъчна Украйна в неутрално състояние трябва да бъде заплахата от незабавно продължаване на военната операция в случай на неспазване на изброените изисквания. Може би това ще изисква постоянно руско военно присъствие на нейна територия.
Другата част извън враждебната Западна Украйна ще има друга съдба: „потенциална интеграция в руската цивилизация, която е антифашистка по своя вътрешен характер“.
Етапи на денацификация
„Операцията по денацификация на Украйна, която започна с военна фаза, ще следва същата логика на етапи в мирно време като военната операция“, черта идеите си руският политолог.
- ликвидация на въоръжени нацистки формирования, включително въоръжените сили на Украйна
- формиране на органи на народно самоуправление и полиция
- руско информационно пространство;
- изземване на образователни материали и забрана на образователни програми;
- масови следствени действия;
- лустрация;
- нормативни актове под надзора на Русия;
- създаване на мемориали, възпоменателни знаци, паметници на жертвите на украинския нацизъм, увековечаващи паметта на героите от борбата срещу него;
- включването на комплекс от антифашистки и денацифициращи норми в конституциите на новите народни републики;
- създаване на постоянни денацифициращи органи за период от 25 години.
Русия няма да има съюзници в денацификацията на Украйна
Това е чисто руско дело, заявява политологът. Ще се изкоренява европейската и американската цивилизационна деградация и дезинтеграция, които са „механизмите за подчинение на суперсилата на Запада и Съединените щати“.
Самата Русия трябва да се раздели с проевропейските и прозападните илюзии, защото Русия се вижда като последен защитник на старите европейски ценности, заявява гръмко авторът.
За да приложи на практика плана за денацификация на Украйна, самата Русия ще трябва най-накрая да се раздели с проевропейските и прозападните илюзии, да се осъзнае като последна инстанция за защита и запазване на тези ценности на историческа Европа (Старата Свят), които си заслужават и които Западът в крайна сметка изостави, губейки битката за себе си. Тази борба продължава през целия 20-ти век и се изразява в световната война и руската революция, неразривно свързани помежду си.
Русия е направила всичко възможно през 20 век, за да спаси Запада, но той е неблагодарен. Дори е реализирала основния западен проект на Задапа, който е алтернатива на капитализма – „социалистическия червен проект“, но отново не е получила благодарност.
Русия направи всичко възможно, за да спаси Запада през 20-ти век. Тя реализира основния западен проект, алтернатива на капитализма, побеждаващ националните държави – социалистическия червен проект. Тя смаза германския нацизъм, чудовищен продукт на кризата на западната цивилизация. Последният акт на руския алтруизъм беше протегнатата ръка за приятелство от Русия, за която Русия получи чудовищен удар през 90-те години.
Всичко, което Русия направи за Запада, тя направи за своя сметка, като направи най-големите жертви. Западът в крайна сметка отхвърли всички тези жертви, обезцени приноса на Русия за разрешаването на западната криза и реши да отмъсти на Русия за помощта, която тя безкористно предостави.
Русия вече ще тръгне по свой собствен път и повече няма да се интересува от Запада и ще заеме своето място на световен лидер в деколонизацията, уверява западният политолог.
Русия ще тръгне по своя път, без да се тревожи за съдбата на Запада, разчитайки на друга част от своето наследство – лидерството в глобалния процес на деколонизация.
Има и съюзници – държавите, които са били потискани от Запада, заявява авторът.
Русия има висок потенциал за партньорства и съюзници със страни, които Западът е потискал от векове и които няма да върнат в игото на Запада. Без руските жертви и борба тези страни нямаше да бъдат освободени.
Денацификацията на Украйна е обявена като нейната деколониция от Европа.
Денацификацията на Украйна е същевременно и нейната деколонизация, която населението на Украйна ще трябва да разбере, когато започне да се освобождава от опиянението, изкушението и зависимостта на така наречения европейски избор.
