Една неделя в началото на април водачът на Руската православна църква застана в катедралата на руските въоръжени сили край Москва и произнесе проповед, с която подкрепи войната на президента Владимир Путин. Това беше същият ден, когато западните лидери осъждаха клането на украински цивилни в Буча, извършвано от руските сили, пише Уолстрийт Джърнъл.
„Именно ние пречупихме гръбнака на фашизма, който щеше да завладее света, ако не беше Русия“, каза патриарх Кирил, ограден от униформени руски войски в голямата сграда, отбелязваща победата на Русия над нахлуващите нацистки сили през Втората световна война. „Бог ще ни помогне и днес.”
След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари патриарх Кирил, важен съюзник на Путин, постави моралния авторитет на Руската православна църква в подкрепа на руския президент, давайки му критична подкрепа в страната, където 63% от населението се идентифицира като православно.
В проповеди, излъчвани по специалните православни телевизионни канали и YouTube, 75-годишният патриарх, който ръководи църквата от 2009 г., описва войната като свещена борба срещу Запада за запазване на това, което той нарича руски мир – руски свят – обединяване на източнославянските земи, включително Украйна, под духовното и политическо ръководство на Москва. Това е концепцията, която патриархът подкрепя с особен плам от 2012 г. насам.
При патриарх Кирил Руската православна църква се превърна в основен проводник на националистическите идеи на президента. Сергей Чапнин, който преди е работил с патриарх Кирил като редактор на църковното месечно списание, а сега е негов критик, казва, че религиозният водач е също толкова част от режима на Путин, колкото и държавната телевизия, и големите руски корпорации като петролния гигант Газпром.
Високопоставените свещеници са част от корумпирания путинистки елит.
Ужасно е да се види как този съюз с държавата направи църквата податлива и аморална.
Вече има пукнатини във внимателно изградения телевизионен разказ за руската военна мощ, който е осигурявал досега широка народна подкрепа за войната в Украйна сред руснаците. Затова подкрепата на патриарх Кирил може да бъде решаващият легитимиращ фактор за войната на Путин, в която загиват много руски войници.
Извън Русия лоялността на патриарха към Путин влоши разделението в голямата източноправославна общност от около 220 милиона вярващи. Критиките към него се удвоиха. Връщайки се в Катедралата на въоръжените сили на 8 май, той произнесе поредната проповед, като отхвърли като глупост обвиненията, че изказванията му са милитаристични, и призова руснаците да „консолидират всичките си сили, духовни и материални, така че никой да не посмее да посегне на светите граници на нашето отечество.”
Представители на Европейския съюз казаха този месец, че блокът обмисля санкции срещу патриарх Кирил, включително потенциално замразяване на активи и забрана за пътуване, заради ролята му на водещ защитник на руската инвазия в Украйна.
Руските православни свещеници рутинно изнасят прокремълски проповеди в ефира на православните телевизионни канали. В едно скорошно появяване по канала Царград, роденият в Украйна отец Андрей Ткачев приравни противопоставянето на военния конфликт с желанието за сваляне на руската държава.
„Пацифизмът е по-опасен от войната“, каза той.
Проучване, проведено през април, установи, че 66% от руснаците вярват на православната църква, а 54% се доверяват на патриарх Кирил. Повече от половината от населението подкрепя това, което Путин нарича „специална военна операция“ в Украйна.
В Украйна почти две трети от православните църкви все още са официално свързани с Руската православна църква, която води началото си от масовото покръстване в Киев през 10-ти век, известно като Покръстването на Рус.
Преди войната Руската православна църква помага за поддържането на по-широкото влияние на Москва в Украйна чрез конференции, лични посещения на патриарх Кирил и съгласувана кампания в социалните медии за единна руска православна църква, обхващаща региона.
Говорителят на патриарха отбелязва, че Кирил отдавна е призовавал украинците и руснаците да се опитат да се сближат.
„Бяхме свидетели на тези разделения през последните осем години и през всичките тези години църквата настояваше за помирение“, каза той. “За съжаление не бяхме чути.”
Сериозен дебат относно подкрепата на църквата за войната избухна в Русия и въобще в източноправославната общност, която е втората по големина група християни в света след католиците.
На 25 февруари свещеник на селска енория, разположена североизточно от Москва, сравни кампанията, обявена от Путин предишната сутрин, с нахлуването на Хитлер в Полша през 1939 г.
„Руските войници убиват своите христови братя и сестри“, пише отец Йоан Бурдин в сайта на енорията. „Не можем срамно да закрием очите си и да наречем черните неща бели, а злите – добри.”
Отец Бурдин е обвинен в „дискредитиране на въоръжените сили на Русия“ заради онлайн публикацията и заради проповедта, която е произнесъл на 6 март, сочат съдебните документи. Глобен е с 35 000 рубли или около 500 долара.
Той е един от 273-та свещеници на Руската православна църква, които подписаха антивоенен призив, публикуван на независимия църковен портал Правмир на 1 март. Стотици православни духовници и богослови в световен мащаб също написаха отворено писмо, в което осъждат подкрепата на патриарх Кирил за Путин относно инвазията и неговото застъпничество за концепцията за „руския свят“, описвайки го като „етнофилетичен религиозен фундаментализъм“ – форма на религиозен национализъм.
В Украйна, след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., отцепилата се Украинска православна църква с около 7000 енории, около една трета от общия брой, си осигури автономия от руската църква. Вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски, намиращ се в Истанбул и смятан за световен духовен лидер на източното православие, й предостави статут на автокефална църква през януари 2019 г.
От началото на войната патриарх Вартоломей остро критикува агресията на Русия. Междувременно папа Франциск каза, че патриарх Кирил „не може да става олтарен прислужник на Кремъл“ в интервю за италианския вестник Corriere della Sera.
В проучване през март на украинската социологическа агенция Rating 63% от респондентите в Украйна заявяват, че православната църква в Украйна, която остава в съюз с Москва, трябва да скъса тези връзки. Много църкви, макар и да не се отделят официално, обявиха, че повече няма да споменават името на патриарх Кирил по време на литургия.
Патриарх Кирил е роден в Ленинград, сега Санкт Петербург, през 1946 г. След като завършва Ленинградската семинария през 1970 г., той се издига в църковните редици и се присъединява към отдела за външни отношения – позиция, която му позволява да пътува често в чужбина във времена, когато на съветските граждани им беше забранено да правят това.
Според доказателства от досиета от съветската епоха, които се появяват публично през 90-те години на миналия век, патриарх Кирил е бил агент на КГБ с кодовото име „Михайлов“. Въпреки че той не е посочен директно, няколко документа се отнасят за „Михайлов“, който представлява Руската православна църква в базирания в Швейцария Световен съвет на църквите, пътува до международни църковни конференции и предоставя информация на служителите на КГБ. Това съвпада с биографията на патриарх Кирил, който е само на 24 години, когато става представител на църквата в Световния съвет на църквите през 1971 г.
„Няма абсолютно никакво съмнение, че Кирил е бил агент на КГБ“, смята Феликс Корли – британски автор, който изследва връзките на КГБ с църковните лидери.
До края на съветската епоха е типично висшите лидери на Православната църква и други вероизповедания да работят с тайната полиция, въпреки че степента на сътрудничество варира, допълва Корли.
Първоначално патриарх Кирил е смятан за реформатор, който показва малко признаци на придържане към правителствената линия и се стреми да изчисти имиджа на църквата като институция, опетнена от връзки с КГБ. Той е уволнен от поста си като ректор на Ленинградската духовна академия през 1984 г. и изпратен в провинциален Смоленск заради публично противопоставяне на съветската война в Афганистан и за разпространение на „западно влияние“ сред студентите, на които им е преподавал преведени текстове от западни богослови, пише в биографията му, публикувана в изданието от ноември 2016 г. на официалния вестник на Руската православна църква.
През 1989 г. е назначен за ръководител на отдела за външни отношения на църквата – пост, който заема в продължение на 20 години.
След като става патриарх през 2009 г., предлага подкрепата си на Путин и започва да защитава разпространението на влиянието на Русия в чужбина. Но запазва имиджа си на реформатор в традиционната архиконсервативна институция, предлагайки хладна подкрепа за вълната от протести срещу обвързаните с измама парламентарни избори през декември 2011 г., като призовава властите да се вслушат в исканията на протестиращите.
Това се променя седмици по-късно след среща с Путин и други религиозни лидери. Путин, който стана министър-председател, след като беше президент от 2000 до 2008 г., се бори тогава за трети мандат като президент, разпалвайки протестите.
На публичната среща патриархът хвали Путин за това, че е помогнал на Русия да се възстанови от икономическия колапс през 90-те години и сравнява управлението на Путин с „чудо от Бога“.
Чапнин споделя, че срещата е била организирана от администрацията на Путин, за да принуди патриарха да изясни своята вярност в публичната среда.
„Путин показа на Кирил, че може да манипулира ситуацията по начина, който иска и с лекота“.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков отбелязва, че срещата наистина е била организирана от президентската администрация, но „никой никого не е принуждавал, това е лъжа“.
През април 2012 г. руски блогъри привлякоха вниманието към снимка, публикувана на уебсайта на руската църква през юли 2009 г., която показва, че патриарх Кирил носи швейцарски часовник Breguet за 30 000 долара.
Патриарх Кирил каза в интервю за руски журналист, че наистина притежава Breguet, но никога не го е носил и че снимките са били подправени.
Чапнин смята, че срещата с Путин и скандалът с часовника са накарали патриарх Кирил да осъзнае несигурността на позицията си и опасността от критика в държавата.
След края на комунистическото управление държавата прие закони, позволяващи на Руската православна църква да си върне имотите, които са били национализирани през десетилетията, а също така спонсорира огромна програма за църковно строителство в цялата страна, със средства, идващи от държавни предприятия или фондации, свързани с църквата.
При патриарх Кирил бяха осветени нови църкви, посветени на Федералната служба за сигурност и Националната гвардия, както и катедралата на руските въоръжени сили, където патриарх Кирил произнесе своето войнствено послание за войната в Украйна.
Подовете в тази катедрала са павирани с метал от разтопени оръжия, иззети от Вермахта – въоръжените сили на нацистка Германия. Има стенописи на бойни сцени и са изобразени светците покровители на руските военни.
Малко преди да бъде открита църквата е премахната мозайка, изобразяваща руски лидери, включително Путин. Путин изнася реч заедно с патриарх Кирил и министъра на отбраната Сергей Шойгу на церемонията по откриването на сградата през юни 2020 г. Говорителят му заявява тогава по повод мозайката, че президентът не смята, че заслужава такова признание.
Докато позицията на патриарх Кирил рядко се отклонява от Кремъл, преди инвазията в Украйна той внимаваше да не прави откровено политически изявления. След проповедта в катедралата на въоръжените сили през април, теолозите отбелязват, че патриархът е преминал отвъд подкрепата за разширяването на глобалното влияние на Русия и е подкрепил публично войната.
„Много хора очакваха той да промени отношението си поне заради войната“, посочва Кирил Ховорун, роден в Украйна богослов и бивш съветник на патриарх Кирил. “Шокът беше, че той продължи да бъде такъв, какъвто беше.”
Ховорун е подал оставка като съветник на патриарха през 2012 г. заради позицията му за „руски свят“.
„Тези изявления за войната бяха отправени към един човек: Путин. И те казваха ясно: ще бъда до теб до края.”
