Руският президент Владимир Путин нямаше как да използва обръщението си за Деня на победата на 9 май, ежегоден празник, отбелязващ капитулацията на нацистите пред Съветския съюз, за да обяви победа във военната си кампания срещу Украйна. Той също така не използва случая, за да обяви обща мобилизация, както прогнозираха някои анализатори. Руските войски загубиха битката за Киев през първия месец от конфликта и сега се борят да постигнат някакъв напредък в Източна Украйна. Междувременно те продължават да търпят опустошителни загуби: до 16 май, според Министерството на отбраната на Украйна, украинските сили са убили повече от 28 000 руски войници. Вместо това, говорейки от подиума на Червения площад в Москва, Путин звучеше като болен губещ, хленчейки, че заплахите на НАТО са го „принудили“ да действа превантивно в Донбас, пише във “Форийн Афеърс” шведският анализатор Андерс Ослунд, автор на книгата “Russia’s Crony Capitalism: The Path from Market Economy to Kleptocracy”.
Три месеца след началото на зле обмислената си инвазия в Украйна изглежда все по-вероятно опитът на Путин да освободи Донбас от Киев да бъде запомнен като един от най-зрелищните провали в съвременната военна история. Въпросът сега е дали националното унижение, пред което е изправена Русия, прилича повече на Руско-японската война от 1905 г., която бележи началото на края на царската ера, или на неуспешния опит на Йосиф Сталин да завземе Финландия през Зимната война от 1939-1940 г.
САКАТ ПОДКУП
Системната корупция попречи на способността на Русия да води успешно война. От 2013 г. насам, например, Путин е дал най-малко 3,2 милиарда долара по договори за военни поръчки на своя приятел Евгений Пригожин – който е предоставил на руските войски толкова оскъдни хранителни запаси, че те са прибягнали до плячкосване на хранителни магазини, само за да се нахранят. Евтините, лошо изработени китайски гуми са обвинявани за забавяне на напредването на руските военни конвои. Според доклади на украинската антикорупционна агенция, един изпълнител е снабдил руските войски с това, което се рекламира като бронежилетки, но се оказва, че те са напълнени с картон вместо с бронирани плочи.
Украинската армия, за разлика от руската, надмина всички очаквания. Стотици хиляди украинци са се включиха доброволно в защита на родината си. Заради осемгодишната война в Донбас десетки хиляди украински войници имат боен опит и много от тях са се възползвали от обучения в САЩ и Великобритания. Произведените в Западна Украйна противотанкови оръжия и противовъздушни системи Stinger се оказаха много ефективни, а западните й съюзници увеличават доставките на оръжия и военно оборудване.
След нахлуването на Русия на 24 февруари Съединените щати и техните съюзници бързо наложиха санкции, за да задушат руската икономика. Западните санкции вече не целят да възпират Русия, а да отслабят руската икономика и да намалят способността й да води войни. Критично е, че западните санкции сега са насочени срещу големите руски държавни банки. Г-7 замрази международните валутни резерви на Руската централна банка и премахна много руски банки от SWIFT. В отговор руското правителство регулира икономиката все повече, което още повече вреди на военните усилия на Путин. Само за един ден Путин унищожи повечето от икономическите печалби на Русия от 1991 г. насам.
ИЗМЕСТВАНЕ НА ПОСОКАТА
Войната на Путин в Украйна все повече се насочва срещу Русия и почти сигурно ще завърши с опустошително руско поражение. Това няма да е първият път, когато Москва започва амбициозна военна авантюра в търсене на допълнителна територия, само за да се окаже, че нападнатият я превъзхожда и унижава.
Един паралел, който ведна идва на ум, е Зимната война от 1939-40 г., кампания в началото на Втората световна война, в която самият Сталин решава да нахлуе във Финландия и да създаде свое собствено финландско правителство. Червената армия не успя да постигне никакъв напредък срещу малката, но смела финландска армия и понесе ужасяващи загуби. Но паралелите свършват дотук. Когато усилията се провалиха, Сталин оставя професионални генерали да поемат командването, давайки на началника на щаба на съветската армия, маршал Борис Шапошников, пълната власт над операциите във финландския театър. След три месеца Сталин се примири с мирен договор с ограничени печалби на огромна цена. Путин, за разлика от него, не е преотстъпил командването на своите генерали. Напротив, той засили контрола си върху детайлите, а украинските лидери не са готови да се откажат от своята земя, загубена след 23 февруари.
По-правдоподобният паралел е Руско-японската война от 1904-1905 г. Неговият произход е имперското съперничество. Русия търси пристанище с топла вода в Тихия океан, сблъсквайки се с имперските амбиции на Япония. Войната започва лошо за Русия, но цар Николай II настоява да се воюва, докато надеждата за победа се разсея. Въпреки това той продължава войната, за да запази достойнството на Русия, като предотврати „унизителен мир“. Но руснаците са унизени от поражението и се надигат срещу цар Николай II, търсейки по-либерален режим.
ИКОНОМИЧЕСКИ НЕВОЛИ
Днес Русия е изправена не само пред унизително поражение, но и пред ужасяващ икономически колапс, за който Путин носи пълна отговорност. Официалните прогнози на Русия са за спад от 8-12 процента на БВП, но той може да стане два пъти по-голям. През август 1998 г., след шест дни на далеч по-малко тежка финансова криза, руският президент Борис Елцин освободи правителството си. Путин, за разлика от него, не е позволил на никого в неговото правителство да подаде оставка, принуждавайки всички да бъдат с него до горчивия край. Излишно е да се казва, че страхът изглежда преобладава сред руския правителствен елит.
Общоприетото мнение е, че преторианската гвардия на Путин, Службата за защита на президента, е толкова силна, добре платена и лоялна към Путин, че ще го защити от всеки опит за преврат. Въпреки това цената на продължаващото лидерство на Путин за руското общество е толкова голяма, че би било изненадващо, ако никоя група не се мобилизира срещу него. Внезапните обилни течове на информация от иначе потайната разузнавателна общност предполагат повишена степен на междуведомствено съперничество. Дори Русия да продължи да цензурира новините за войната и обхвата на нейните загуби в Украйна, истината в крайна сметка ще стане очевидна. По време на едно десетилетие на война в Афганистан бяха убити 15 000 съветски войници, провал, който допринесе за краха на комунистическото управление, а сега в Украйна са убити повече руски войници само през първите два месеца на боевете в Украйна.
Вътрешната среда на Русия изглежда експлозивна на всяко ниво. Разпространяват се правдоподобни слухове за арести и уволнения на висши служители по сигурността; Съобщава се, че най-малко седем водещи руски бизнесмени са се самоубили, след като първо са убили семействата си, което прави това да изглежда като екзекуции. Социалните вълнения не са широко разпространени през последните години, но се случват, а такова нивото на очакван спад в производството и жизнения стандарт не е регистрирано от началото на 90-те години на миналия век. Естествената народна реакция би била широко разпространени социални вълнения, които биха изострили напрежението сред службите за сигурност.
В крайна сметка Съветът за сигурност на Русия може да свали Путин. Този орган се събира веднъж седмично, но през последните две години се е събирал само веднъж, на 21 февруари, когато Путин поиска одобрение на войната му срещу Украйна. Те се срещнаха в една от големите зали в Кремъл и бяха на много метри от Путин. Първоначално сдържаността на Путин да се среща с колегите си се тълкуваше заради изключителния му страх от коронавируса, но сега изглежда по-скоро много уплашен от своите сътрудници и затова предпочита да седи в края на дългата маса.
Съветът за сигурност замени Политбюро като най-висш орган за вземане на решения, но той не се ползва с обществен авторитет. Ако Съветът за сигурност поеме властта, Русия може отново да види колапс на политическата власт, както при опита за преврат през август 1991 г., и властта може да се окаже на улицата. Може да последват няколко години на непредвидими безредици.
Алтернативата би била Путин да успее да мобилизира тайната си полиция и да превърне Русия в нова Северна Корея, което би било много по-лошо. Трудно е да се определи някакъв среден път в тази драматична ситуация.
Какъвто и да е резултатът, Западът трябва да започне да планира краха, както и укрепването на режима на Путин. Ако Путин укрепи властта си, западната политика трябва да действа съответно с това. Неговите санкции срещу Русия трябва да се запазят, докато всички руски войски не напуснат Украйна. Западът трябва да предложи на Украйна значителна материална подкрепа за нейното възстановяване, санкциите срещу Русия трябва да продължат, докато Русия не се съгласи да направи репарации за ужасните щети, които е причинила на Украйна. Бъдещите потоци от руски емигранти вероятно ще надхвърлят милионите, които в момента изтичат от Украйна.
Ако Путин загуби властта обаче, бъдещето на Русия изглежда много по-обнадеждаващо. Може да се очаква време на безпорядък, но ако Русия в крайна сметка постигне приличен демократичен режим, Западът трябва да се изправи и да представи правилния “План Маршал” – нещо, което не направи през 1991 г. Да се надяваме, че западно възстановяване на Украйна преди това ще послужи като генерален план.
