.
Д-р Тимъти Снайдър е професор по история в Йейлския университет и автор на много книги за фашизма, тоталитаризма и европейската история. Той споделя политическото си есе в престижния Ню Йорк Таймс защо смята Русия на Путин за фашистка държава.
Като култ към ирационалността и насилието, фашизмът не може да бъде победен с аргументи. Докато нацистка Германия изглеждаше силна, европейците и другите бяха изкушени. Едва на бойните полета на Втората световна война фашизмът е победен. Сега се завръща – и този път страната, която води фашистката война на унищожението, е Русия. Ако Русия победи, фашистите по света ще бъдат насърчени.
Грешим, като ограничаваме страховете си от фашизма до определен образ на Хитлер и Холокоста. Фашизмът е италиански по произход, популярен и в Румъния – където фашистите бяха православни християни, които мечтаеха за прочистване чрез насилие – и имаха привърженици в цяла Европа (и Америка). Във всичките си разновидности става дума за триумфа на волята над разума.
Поради това е невъзможно да се определи задоволително. Хората не са съгласни, често яростно, относно това какво представлява фашизма. Но днешна Русия отговаря на повечето критерии, които учените са склонни да използват, за да посочат какво е фашизъм. Има култ около един-единствен лидер, Владимир Путин. Има култ към мъртвите, организиран около Втората световна война. В него има мит за минала златна епоха на имперско величие, която трябва да бъде възстановена чрез войната на “изцеляващото насилие” – убийствената война срещу Украйна.
Това не е първият път, когато Украйна е обект на фашистка война. Завладяването на страната е основната военна цел на Хитлер през 1941 г. Хитлер смята, че Съветският съюз, който тогава управлява Украйна, е еврейска държава: той планира да замени съветската власт със своя собствена и да претендира за плодородната земеделска земя на Украйна. Съветският съюз ще умре от глад, а Германия ще се превърне в империя. Хитлер си представя, че това ще бъде лесно, защото Съветският съюз според него е изкуствено творение, а украинците – колониален народ.
Приликите с войната на Путин са поразителни. Кремъл определя Украйна като изкуствена държава, а доказателство е, че има еврейски президент, така че тази тя не може да бъде реална. След елиминирането на малък елит, се мисли, че масите с радост биха приели руското господство. Днес Русия е тази, която отказва храната от Украйна на света, заплашвайки с глад глобалния юг.
Мнозина се колебаят да гледат на днешна Русия като фашистка, защото Съветският съюз на Сталин се определя като антифашистка държава. Но тази употреба не помага да се дефинира какво е фашизъм – и е много объркващо днес. С помощта на американски, британски и други съюзници Съветският съюз побеждава нацистка Германия и нейните съюзници през 1945 г. Неговото противопоставяне на фашизма обаче е непоследователно.
Преди идването на Хитлер на власт през 1933 г., Съветите се отнасят към фашистите като към още една форма на капиталистическия враг. Комунистическите партии в Европа трябва да третират всички други партии като врагове. Тази политика всъщност допринася за издигането на Хитлер: въпреки че те превъзхождат нацистите, немските комунисти и социалисти не си сътрудничат. След това фиаско Сталин коригира политиката си, като настоя европейските комунистически партии да сформират коалиции, за да блокират фашистите.
Това не продължи дълго. През 1939 г. Съветският съюз се присъединява към нацистка Германия като съюзник и двете сили нахлуват заедно в Полша. Нацистките речи са препечатвани в съветската преса и нацистките офицери се възхищават на съветската ефективност при масовите депортации. Но руснаците днес не говорят за този факт. Втората световна война е елемент от историческия мит на Путин за руската невинност и загубеното величие – Русия трябва да се ползва с монопол върху жертвите и победата. Но основният факт, че Сталин даде възможност за началото на Втората световна война като се съюзи с Хитлер, трябва да бъде неизразим и немислим.
Гъвкавостта на Сталин по отношение на фашизма е ключът към разбирането на Русия днес. За Сталин фашизмът първо е безразличен, после е лош, после е добър, до момента когато Хитлер предава Сталин и Германия нахлува в Съветския съюз – отново става лош. Но никой никога не е определял какво означава точно фашизъм. Това е празна кутия, в която може да се сложи всичко. Комунисти са прочиствани като фашисти на показни процеси. По време на Студената война американците и британците са определени като фашисти. И „антифашизмът“ не попречи на Сталин да се насочи към евреите в последната си чистка, нито на неговите наследници да свържат Израел с нацистка Германия.
Съветският антифашизъм, с други думи, е политика “Ние и Вие”. Това не е отговор какво е фашизмът. В крайна сметка фашистката политика започва, както казва нацисткият мислител Карл Шмит, от определението за враг. Тъй като съветският антифашизъм означаваше просто определяне на враг, той предложи на фашизма “задна врата”, през която да се върне в Русия.
В Русия през 21-ви век „антифашизмът” просто се превърна в правото на руския лидер да определя националните врагове. Истинските руски фашисти, като Александър Дугин и Александър Проханов, получават време в средствата за масова информация. А самият Путин черпи вдъхновение от работата на междувоенния руски фашист Иван Илин.
За руския президент „фашист“ или „нацист“ е просто някой, който се противопоставя на него или на плана му да унищожи Украйна. Украинците са „нацисти“, защото не приемат, че са руснаци и се съпротивляват.
Пътешественик във времето от 30-те години на миналия век не би имал трудности да идентифицира режима на Путин като фашистки. Символът Z , митингите, пропагандата, войната като прочистващ акт на насилие и ямите на смъртта около украинските градове правят всичко това много ясно. Войната срещу Украйна е не само завръщане към традиционното фашистко бойно поле, но и връщане към традиционния фашистки език и практика. Други хора са там, за да бъдат колонизирани.
Русия е невинна заради древното си минало. Съществуването на Украйна е международен заговор. Войната е отговорът.
Тъй като Путин говори за фашистите като за враг, може да ни е трудно да разберем, че той всъщност може да е фашист. Но във войната на Русия срещу Украйна „нацист“ просто означава някой, когото руснаците могат да убият. Речта на омразата, насочена към украинците, улеснява убийствата им, както виждаме в Буча , Мариупол и всяка част на Украйна, която е била под руска окупация. Масовите гробове не са някаква случайност на войната, а очаквано следствие от фашистка война за унищожение.
Фашистите, които наричат другите хора „фашисти“, е фашизъм, доведен до своята нелогична крайност като култ към неразумността. Това е последна точка, в която речта на омразата обръща реалността, а пропагандата е чисто настояване. Това е апогей на волята над мисълта. Да наричаш другите фашисти, докато си фашист, е основната путинистка практика.
Джейсън Стенли, американски философ, го нарича „подкопаваща пропаганда“. Аз го нарекох „шизофашизъм“. Украинците имат най-елегантната формулировка. Наричат го “рашизъм”.
Ние разбираме повече за фашизма, отколкото през 30-те години на миналия век. Сега знаем докъде доведе. Трябва да признаем фашизма, защото тогава ще знаем с какво си имаме работа. Но да го разпознаете не означава да го отмените. Фашизмът не е в дискусионна позиция, а култ към волята, който излъчва измислица. Става дума за мистиката на човек, който лекува света с насилие и ще бъде поддържана от пропагандата докрай. Това може да бъде отменено само чрез демонстрация на слабостта на лидера. Фашисткият лидер трябва да бъде победен, което означава, че онези, които се противопоставят на фашизма, трябва да направят необходимото, за да го победят. Едва тогава митовете се разпадат.
Както през 30-те години на миналия век, демокрацията се оттегля по целия свят и фашистите започват да воюват срещу съседите си. Ако Русия победи в Украйна, това няма да бъде просто унищожаване на демокрацията със сила, макар че това е достатъчно лошо. Това ще бъде деморализация за демокрациите навсякъде. Още преди войната приятелите на Русия – Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Тъкър Карлсън – бяха врагове на демокрацията. Победите на фашистките бойни полета биха потвърдили, че силата е правилното, а губещите са в тази позиция, защото има причина да бъдат, и че демокрациите трябва да се провалят.
Ако Украйна не се съпротивляваше, това щеше да бъде тъмна пролет за демократите по целия свят. Ако Украйна не победи, можем да очакваме десетилетия на мрак.