- Подходът на Тръмп за мир е окуражил Путин: Настоява Украйна формално да се ангажира с неутралитет и да се откаже от намерението си за членство в НАТО. Русия също така наскоро възобнови идеята за връщане на НАТО към състава му преди 1997 г. — преди Полша, Румъния и няколко други източноевропейски държави да се присъединят.
Руският президент Владимир Путин няма намерение да прави компромиси относно исканията си за територии, мироопазващи сили и неутралитет на Украйна в рамките на каквито и да било мирни преговори, което усложнява усилията на президента Доналд Тръмп да осигури надеждно споразумение, заявяват западни служители по сигурността за Блумбърг.
Според служителите по сигурността Путин е поставил умишлено „максималистични“ изисквания преди преговорите за прекратяване на войната, които той знае, че вероятно ще бъдат неприемливи за украинците и останалата част от Европа. Руският лидер е готов да продължи военните действия, ако не постигне целите си, казват същите източници, които са пожелали анонимност поради чувствителността на информацията.
Оценката на намеренията на Путин поставя под съмнение дали той е сериозен относно договарянето на реалистично и трайно мирно споразумение с Украйна. Това също така противоречи на изказванията на Тръмп в Белия дом в петък, когато той заяви пред журналисти, че вярва, че Путин иска мир.
„Честно казано, намирам за по-трудно да се справям с Украйна“, каза Тръмп.
Миналата седмица Bloomberg съобщи, че Русия е изразила готовност да обсъди временно примирие при определени условия, като например състава на всяка мироопазваща сила. Дългогодишните искания на Русия включват ангажимент от страна на Украйна към неутралитет, международно признаване на претенциите на Москва върху анексирани територии и противопоставяне на европейски мироопазващи сили.
Тези цели противоречат на условията за „справедлив и траен мир“, очертани от съюзниците на САЩ като британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон. Те се опитват да сформират „коалиция от желаещи“, за да осигурят каквото и да било примирие.
Оценката на западните служители по сигурността предполага, че Путин вижда малък стимул да отстъпи от твърдолинейните позиции, които дълго време са оформяли подхода му към Украйна, въпреки обещанието на Тръмп да сложи край на конфликта. Рискът е Зеленски да бъде обвинен, че не приема сделка с такива условия и продължава борбата с подкрепата на европейските съседи.
Това би ускорило по-широкия разрив в НАТО, който вече е под напрежение заради жестовете на Тръмп към Путин и исканията Европа да поеме по-голяма отговорност за регионалната сигурност. Има признаци, че Русия успява в целта си да раздели НАТО – европейските лидери публично поставят под въпрос американската ангажираност в региона и ускоряват плановете си за увеличаване на разходите за отбрана.
Преговорите в Джеда следват няколкодневен натиск от Белия дом върху Зеленски, включително спиране на американската помощ. Тези действия са насочени към убеждаването му да се съгласи с частично примирие, което би позволило преговори с Русия.
Тръмп заяви, че иска бърз край на бойните действия след обявяването миналия месец, че започва преговори с Русия. Той предположи също така, че вярва, че Украйна може да си върне част от териториите, окупирани от Русия, както и че Путин е готов да приеме разполагането на европейски мироопазващи сили в страната.
В изказвания пред руски дипломати през юни Путин посочи, че ще изисква международно признаване на претенциите на Москва върху анексираните украински територии, които включват области, които в момента не са под контрола на неговите войски. Той заяви още от началото на инвазията, че иска „демилитаризация“ на Украйна, което предполага, че ще се стреми към ограничения върху украинската армия.
Това вероятно ще бъде още една точка на разногласие, тъй като адекватно обезпечена и екипирана армия е от съществено значение за гарантиране на сигурността на Украйна, според няколко европейски официални лица.
Путин настоява Украйна формално да се ангажира с неутралитет и да се откаже от намерението си за членство в НАТО. Русия също така наскоро възобнови идеята за връщане на НАТО към състава му преди 1997 г. — преди Полша, Румъния и няколко други източноевропейски държави да се присъединят — което показва, че подходът на Тръмп е окуражил Кремъл.
Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва „категорично“ се противопоставя на всякакво споразумение, което позволява на европейски войски да действат като мироопазващи сили в Украйна.
„Не виждаме място за компромис“, каза Лавров пред репортери в Москва.
