В много войни идва момент, в който воюващите страни се чудят в какво са се забъркали. Според някои сметки Владимир Путин достигна този етап през септември. След поредица от военни неуспехи руският лидер демонстрира гняв – и дори паника, пише британският журналист Гидеон Рахман във Файненшъл Таймс.
Твърди се, че сега Путин е възвърнал хладнокръвието си. С навършването на първата годишнина от руската инвазия тази седмица западният алианс, подкрепящ Украйна, е този, който води трудни дебати.
На публичните събития на Мюнхенския форум по сигурността, които се проведоха през уикенда, западните лидери излъчваха увереност и решителност. Общите послания могат да бъдат обобщени като „напред към победата“ и „безусловна подкрепа за Украйна“.
Но насаме има разтревожена дискусия относно поредица от открити въпроси.
Коя страна има инициативата на бойното поле?
Може ли Русия да бъде принудена да приеме мир при условия, приемливи за Украйна?
Ако войната се проточи, Украйна и нейните западни поддръжници имат ли необходимата издръжливост?
Положителната страна е, че е ясно, че войната се е развила много по-лошо за Русия, отколкото изглеждаше правдоподобно в навечерието на инвазията. Тогава се смяташе, че Путин ще спечели много бързо. Но руснаците са затънали и дават тежки жертви.
Западният алианс, който прекара голяма част от Студената война, тревожейки се за руските танкове, които помитат цяла Европа, откри, че Русия не може дори да превземе и задържи Харков, град на 50 км от нейната граница.
Но докато руската армия се представя по-зле от очакваното, руската икономика се представя по-добре.
Когато бяха наложени мащабни западни санкции, широко се прогнозираше, че Русия ще претърпи икономически спад от 20 процента или повече. В този случай се смята, че икономиката би се свила с около 3-4 процента – и този процент може да нарасне през следващата година. Фактът, че санкциите не са наистина глобални, ги прави относително лесни за заобикаляне.
За разлика от това, украинската икономика е в дълбоки проблеми и зависи от западната помощ. Поради тази причина влиятелни западни анализатори твърдят, че времето не е на страната на Украйна — и че ако Киев иска да спечели, трябва да го направи бързо.
В Мюнхен имаше чести призиви да се даде цялата помощ на Украйна, от която се нуждае, за да започне настъпление тази пролет и да нанесе решително поражение на Русия.
Един обнадеждаващ сценарий, очертан от някои западни официални лица, е, че ако Украйна избута Русия обратно към вратите на Крим, тогава Путин може да бъде принуден да седне на масата за преговори. Най-добрият случай е, че това може да се постигне до лятото.
Но има моменти на вяра, вградени в този сценарий. За момента руснаците са тези, които правят малък напредък на бойното поле. Украинците скоро може да бъдат принудени да се изтеглят от Бахмут, където продължава да бушува жесток конфликт. Широко се очаква украинска контраофанзива. Но украинските въоръжени сили изпитват недостиг на боеприпаси и част от оборудването, от което може да се нуждаят, за да постигнат бързи успехи – по-специално изтребители.
Дори и украинците да напреднат, няма абсолютно никаква гаранция, че след това ще последват мирни преговори. Изправен пред нови унижения на бойното поле, Путин е по-вероятно да се опита да ескалира конфликта, отколкото да признае поражението. Въпреки че разговорите, че руският лидер може да използва ядрено оръжие, намаляха през последните месеци, те не бяха напълно отхвърлени.
Друга форма на ескалация, която нараства в списъка на опасенията на Запада, е, че Китай може да промени позицията си и да започне да доставя на Русия оръжия. Тази възможност може да се увеличи, ако изглежда, че Путин е на ръба на поражението.
Също така е ясно, че има латентно разминаване по отношение на целите на войната между Украйна и нейните западни съюзници. Украинците настояват, че възнамеряват да си върнат цялата окупирана от Русия територия, включително Крим. Западните официални лица не противоречат публично на тази цел. Но в частен план малцина вярват, че отвоюването на Крим е реалистична военна цел.
Някои твърдят, че критичната роля на Запада в подкрепата на Украйна означава, че САЩ и техните съюзници могат да избутат Киев на масата за преговори по всяко време, когато сметнат за подходящо. На практика обаче украинците имат такъв морален капитал, че западните правителства няма да са склонни да окажат открит натиск върху тях, особено ако напредват.
Украинците все още трябва да обмислят възможността западната подкрепа да ерозира с времето. И републиканците, и демократите в голямата делегация на Конгреса на САЩ в Мюнхен бяха категорични, че американската подкрепа за Украйна е непоколебима. Но президентските избори в САЩ могат да променят атмосферата. Политическият климат може да се промени и в Европа, ако популистите направят още пробиви.
На това, разбира се, разчита Русия. Както казва един западен служител:
„Путин смята, че ни липсва стратегическо търпение и в крайна сметка ще загуби интерес“.
Но точно както Москва се надява, че решимостта на Запада ще се провали, така Украйна и нейните съюзници следят отблизо Русия за признаци на задръжки или заплахи към Путин. Тъй като и двете страни имат известна причина да се надяват, че другата ще се провали, и двете имат стимул да продължат да се бият.
Правилно е да се настоява за бързо разрешаване на тази война. Може би обаче е по-реалистично да се очаква дълъг конфликт.
