За много украинци идеята за основан на компроми мир може да бъде по-лоша от война: по време на война можете поне да отвърнете на удара с оръжие в ръка.
Битката и смъртта на бойното поле е за предпочитане пред живота под управлението на Путин.
Русия на Путин е не само несвободна, но и безчувствена, жестоко потисническа към собствения си народ.
Дори у дома режимът на Путин се държи като окупационна сила.
Да живееш под този режим като част от завладяно население е кошмар.
Гражданското общество в Украйна не изпращат пацифистки сигнали на Зеленски.
Изведнъж – или може би не толкова внезапно, след година на най-кървавите битки през този век – за мира в Украйна се заговори от най-различни участници в дискусията. Но тъй като всяко мирно споразумение в този момент би изисквало териториални отстъпки от Украйна, само поредица от решителни – и напълно неосъществими – руски победи на бойното поле може да доведе страните до масата за преговори, пише в свой анализ в Блумбърг руският журналист Леонид Бершидски.
Предложението от 12 точки на китайското правителство включва прекратяване на военните действия в замяна на прекратяване на „едностранните санкции“ и е доста неясно по въпроса за поддържане на суверенитета и териториалната цялост на всички страни.
Германският ляв политик Сара Вагенкнехт организира митинг в Берлин миналия уикенд, където между 13 000 и 50 000 души, според различни оценки, поискаха прекратяване на доставките на оръжия за Украйна и започване на преговори с Русия за предотвратяване на по-нататъшна ескалация на конфликта, може би дори до ядрена война. Ораторите на митинга, който привлече поддръжници както на крайно ляво, така и на твърдо дясно, а също и някои пацифисти центристи, заявиха, че поражението на ядрена сила като Русия на бойното поле е невъзможно, така че дипломацията е единственият път напред.
„Украйна трябва да разбере: няма друг начин освен мирно споразумение сега, без никакви предварителни условия“, заяви беларуският диктатор Александър Лукашенко в интервю за китайски журналисти, публикувано в понеделник. Или споразумение, или Русия ще милитаризира икономиката си и ще стане неудържима.
Лесно е да отхвърлите Китай и Беларус като съюзници на Русия, а Сара Вагенкнехт и другите разтревожени германци като руски агенти за влияние и полезни идиоти. Но дори някои сериозни западни учени, които не могат да бъдат обвинени, че са симпатизанти на Путин, леко намекват, че може би е време да се говори за мир.
Изтъкнатият американски историк Стивън Коткин, който е твърдо на страната на Украйна откакто Владимир Путин започна пълномащабната инвазия и който подкрепи увеличените доставки на западни оръжия за Украйна, наскоро каза на редактора на New Yorker Дейвид Ремник, че докато украинците заслужават своя шанс за победа на бойното поле, финалът е ясен.
Всяка страна трябва да седне и да направи неприятни отстъпки и вие трябва да седнете срещу представители на вашия убиец и трябва да сключите сделка, при която вашият убиец взема част от нещата, които е откраднал – и убива вашите хора в процеса. Това е ужасен резултат. Но това е резултат, който може да не е най-лошият резултат. Въпросът е, че ако получите присъединяване към ЕС, това балансира отстъпките, които трябва да направите.
Коткин твърди, че отказването от част от територията, но получаването на членство в Европейския съюз би се квалифицирало като украинска победа – вероятно единствената, на която страната може да разчита.
Твърди се, че дори френският президент Еманюел Макрон, министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак и германският канцлер Олаф Шолц са призовали украинския президент Володимир Зеленски да започне мирни преговори с Русия, поставяйки пред него възможността за отбранителен пакт с НАТО като следвоенна гаранция за сигурност. Предполага се, че тримата се съмняват, че Украйна може да поддържа битките на сегашното ниво за неопределено време – нещо, което никога не казват публично, може би защото администрацията на Джо Байдън в САЩ рядко се отклонява от възможно най-войнствената реторика.
Следователно има цял спектър от хора, от европейски политици като Шолц и Макрон през нюансирани, добре информирани мислители като Коткин до германски пацифисти, инстинктивно бунтуващи се срещу насилието, или дългогодишни съюзници на Путин, а също и китайски политици, притеснени, че рязката поляризация, причинена от войната, би разклатила международното положение на страната им и би й навредило икономически. Въпреки че много от тях се възхищават на героизма на украинците, тяхното мислене – както на Сунак, така и на Лукашенко – се корени в скептицизъм, дори песимизъм, относно шансовете на Давид срещу Голиат. В края на краищата войната бушува на украинска територия. Колко разрушения може да понесе украинският народ в името на пълна военна победа, която мнозина така или иначе смятат за празна мечта?
Можете дори да бъдете оптимисти относно военната мощ на украинците, но пък да вярвате, че Русия би предпочела да започне ядрена война, отколкото да загуби – оправдан страх предвид напредналата възраст и емоционалното състояние на Путин.
Лично аз съм избягвал темата за компромис в десетките статии, които съм писал за войната – не само защото съм руснак и по този начин, в съвременния свят, веднага ставам подозрителен. Има две по-добри причини да не призоваваме за мирни преговори възможно най-скоро, пише руският журналист.
Първата причина е, че в крайна сметка само украинците могат да решат, че са се борили достатъчно и не могат да се бият повече. Към момента украинските политици нямат мандат от народа си да се откажат от каквото и да било. Знам, че умората от войната настъпва сред много украински цивилни и много от бежанците не планират да се върнат, след като войната приключи, по един или друг начин. Но украинците винаги са били относително бързи да се бунтуват срещу лидери, които са загубили връзка с настроението и стремежите на обществото. Гражданското общество и медиите в Украйна са все още много живи – и те не изпращат пацифистки сигнали на Зеленски.
Те не го правят, защото битката и смъртта на бойното поле е за предпочитане пред живота под управлението на Путин.
Русия на Путин е не само несвободна, но и безчувствена, жестоко потисническа към собствения си народ. Дори у дома режимът на Путин се държи като окупационна сила. Да живееш под този режим като част от завладяно население е кошмар, който не бих пожелал на никого, освен на най-големите си врагове. В този смисъл за много украинци идеята за основан на компромиси мир може да бъде по-лоша от война: по време на война можете поне да отвърнете на удара с оръжие в ръка.
Познавам и украинци, които не се интересуват много под какъв флаг живеят и които не смятат, че животът под режима на Путин би бил по-лош, отколкото при едно от известните корумпирани и некадърни правителства на Украйна. Те обаче са политически пасивни по дефиниция – и много от тях бяха първите, които избягаха в Русия и в Европа.
Другият вид украинци – активните – се биеха, когато нямаше още западни оръжия и когато малцина на Запад вярваха, че могат да издържат повече от няколко дни, и успяха да изтласкат нахлуващите руски войски от Киев, Суми и Чернигов. Дори ако запасите от оръжия започнат да намаляват, те ще намерят начини да продължат да се бият, независимо дали като редовна армия или като партизани.
Втората причина е, че договореният край на настоящата война, който не предава пълния контрол над Украйна на Путин, вероятно само ще отложи едно ново нахлуване. Това се случи и преди – през 2015 г., когато Минските споразумения оставиха на Русия контрол върху части от Източна Украйна, да не говорим за Крим. Това не беше достатъчно: Путин искаше повече територия и Украйна, политически подчинена на Москва. Той удари, когато смяташе, че армията му е готова (не беше, съвсем). Ако настоящата война завърши така, че Русия да притежава повече украинска земя, това ще доведе до още по-твърдо антируско правителство в Киев. Също така това ще бъде още по-недовършена работа от гледна точка на Путин и всеки подобен империалистически наследник.
Знаейки какъв е режимът на Путин за тези, които живеят под него, и след като наблюдавах отблизо „процеса от Минск“ и последиците от него, не мога да твърдя, че за украинците би било по-добре да направят компромис с Путин. Тяхната жертва не е сляпа. Вероятно няма да спечелят много, като се огъват. Въпреки че има някаква надежда дори за частична военна победа – за връщане на още територии, ако не и на всички загубени – продължаващата съпротива и по-нататъшните руски загуби са приемливи за украинското общество. Тази надежда все още съществува, отчасти благодарение на западната помощ, но главно поради доказаната некадърност на руските командири, които, за разлика от техните украински противници, не са показали дори проблясък на стратегическа мисъл за дванадесетте месеца битки. Голиат е огромен, но тъп.
Може би Коткин е прав и Украйна в крайна сметка ще трябва да седне със своите „убийци“ и да преговаря. Но не, все още не.
