Напоследък се заслушвам в хората какво мислят и говорят за войната в Украйна. Гледам най-вече да слушам (поне в началото), за да чуя какво мислят в чист вид без да знаят позицията ми. Искам да си изясня цялата им визия – говоря за хората, които не са с твърда проукраинска позиция, но не са и с твърда проруска., за да преценя какво куца в говоренето в обществото ни.
Българите съчувстват на украинците и на Украйна.
Смятат Путин за луд.
Смятат обаче Русия за непобедима. Макар че не виждат пряка заплаха от Русия за България.
Смятат също така, че Крим и други територии от Украйна могат да бъдат взети от Русия, защото били руски в “исторически план”. Но били дадени на Украйна несправедливо по време на социализма от съветски лидери с украински произход.
Искат да свършва бързо тази война. Дори и да е за сметка на Украйна.
Не искат да даваме оръжие на Украйна.
Не искат да даваме, защото смятат, че това ще удължи още повече конфликта.
Като репликирам: “Но тях ги нападат, няма как украинците да стоят и да чакат да бъдат убити децата им”, настъпва някакво объркване и няма план какво да се прави – явно бързо се появява емпатия и всеки преценява какво ще стане тук, ако нас ни нападнат. Разбира се, че трябва да се браним – така се реагира при този внезапен обрат. Така обяснено вече има логика за тях.
Общо взето впечатленията ми са:
Русия не е права, че нападна Украйна, но Путин е луд и може да се стигне до ядрена война, затова всичко да свършва бързо – явно недоизказано мнение:
“Украйна да се предава. Стига се е опъвал този Зеленски!”.
Та хем съчувстват на украинците, хем са егоисти и искат всичко това да приключва, защото им смущава мислите.
Осъзнаването какво ще стане с украинците, ако се предадат, явно е изтикано на заден план и не искат да го мислят. Така че не мога да кажа, че не им е жал, а по-скоро не искат да разсъждават по този въпрос.
Всичко в името на това :
Само и само да им спрат страховете – най-вече за ядрена война заради лудостта на Путин.
Ето и сега имат страхове от земетресението в Турция, та поне един страх по-малко.
Заслуги за този тип мислене има и много това, което сме учили по история – че Русия е непобедима.
Също така не се прави разлика между руснаци и украинци. От социализма за нас са все едно и също.
Няма вникване в съвременните възгледи на Украйна за самостоятелно развитие. Я ги знаят, я не. А и да са ги чували, явно се приемат за съвременни глупости като други, които “витаят” напоследък в западното общество.
Хората се интересуват от конфликта, но изобщо не го разбират. Гледат на него само в исторически план от края на 18 век, например, и то базирайки се на чуто-недочуто от руската гледна точка и нещо запомнено от ученического им обучение по история и литература.
Украйна е безкрайно непозната със съвременната си история.
За това объркване и неяснота вина има разнопосочната риторика в българското обществено пространство. Тези, които са запознати добре с Русия, Украйна и конфликта са обиждани и авторитетът им пред масите е сринат умишлено. Виреят добре странни позиции, които пропагандират руската версия за историята, за Украйна и за конфликта. Неосъзнато дори обикновените хора са превърнати в разпространители на тази гледна точка.
Не мисля, че са напълно изгубени тези българи. Просто не е достигнато до тях с правилната информация и комуникация. По природа са добри и съчувстват, интересуват се, но на масово ниво се чува масирано само руската сбъркана гледна точка и са жертва на това насаждано невежество, играещо си със страховете им.
