„Всъщност печелим. Спечелихме битката за Киев“, отбелязва Кулеба.
Aко Съединените щати и другите западни съюзници се бяха доверили повече на Киев и бяха предоставили оръжията, поискани от Киев, в месеците преди нахлуването на Русия в края на февруари, хиляди животи можеха да бъдат спасени, заявява в интервю украинският външен министър Дмитро Кулеба, пише Политико.
„Нашите партньори се въздържаха“, отбелязва Кулеба.
Неколкократно му е казвано от западните му колеги, преди руският президент Владимир Путин да нареди пълномащабно нападение срещу страната му, че ще отнеме седмици, ако не и месеци, за да бъдат обучени украинците на много от по-модерните оръжия, които Украйна поиска.
„Не сме толкова глупави, колкото си мислите, а нашата армия доказа, че е доста ефективна.
С тази ефективност, най-накрая спечелихме доверието на Съединените щати.
Съюзниците не бяха убедени, че украинските сили ще издържат повече от няколко седмици срещу много по-голямата руска армия, заявява дипломат номер 1 на Украйна.
По това време, признава Кулеба, нито Украйна, нито САЩ са можели да си представят, че войната ще се проточи толкова дълго.
„Но ако бяхме чути от самото начало за всички оръжия, които искахме да получим, ако не трябваше да прекарваме часове и дни, обяснявайки на партньорите в Европа и в Съединените щати защо имаме нужда именно от това оръжие, щяхме да обучим всички хора и ситуацията на терена щеше да е много по-различна, щеше да е много по-добра.
Всички ние загубихме време и позволихме на Путин да спечели това, което не трябваше да спечелва“, добавя той.
Някои западни официални лица сега признават грешката си.
„Украйна щеше да се справи по-добре, ако разполагаше с оръжията по-рано“, казва служител на отбраната на САЩ за Политико.
През последните седмици САЩ и много страни от ЕС отделиха милиарди долари повече за военна помощ, задълбочавайки ангажимента си към Украйна и нейната отбрана.
Кулеба смята, че „повратният момент“, който е убедил Запада да засили подкрепата си, се дължи до голяма степен на военните успехи на Украйна.
„Хората харесват историите за успехи, а ние имаме такива истории за успехи и оцеляване много по-дълго, отколкото някой би могъл да очаква“, отбелязва украинският външен министър.
С тези успехи на Украйна е дошло и осъзнаването, че ако Западът иска Киев да спечели войната, трябва да предостави на украинците модерно оръжие.
САЩ са прекарали седмици в търсене на стари съветски запаси по света, за да видят какво биха могли да изпратят в Украйна, споделя Кулеба.
„И тогава най-накрая стигнаха до заключението, че тези запаси са почти празни, Украйна скоро буквално ще бъде без оръжия и боеприпаси.
Така че цялата логика трябваше да бъде променена от „Нека им дадем всичко, което имате в складовете си от съветско време“ на „Трябва да започнем прехода на Украйна към западните оръжия“.
Повратната точка настъпва два месеца след началото на войната – на 26 април, когато министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и председателят на Обединените началник щабове на САЩ генерал Марк Мили се срещат с украинския министър на отбраната Алексей Резников и други официални лица в германската база Рамщайн. В Рамщайн САЩ успяват да убедят и европейските си съюзници да „прехвърлят на Украйна оръжия“.
Кулеба споделя още, че Украйна също е убедила Вашингтон да засили обмена на разузнавателна информация, което е довело до няколко победи на бойното поле.
Украинският външен министър посочва, че военната операция на Русия е „ясно насочена към пълно унищожаване на нашата страна и на нашата нация“. Доказателство за това са скорошните ракетни удари по важна инфраструктура в цялата страна, включително складове за гориво и храни, както и блокадата на украинските пристанища. А също така и зверствата, извършени от руските войски в района на Киев.
„На всеки, който все още твърди, че украинците и руснаците са братя, ще кажа: ние не само не сме братя, но дори не сме и подобни. Разликата между нас и тях е, че за нас човешкият живот е всичко.“
Целите на войната сега са вече са други. Това, което Русия направи, променя начина, по който Украйна мисли за победата. Ако в началото на инвазията украинската победа изглеждаше като стопиране на руските сили от спечелването на повече територия отколкото са контролирали през последните осем години, сега Киев няма да се задоволи с нищо по-малко от пълен контрол над цялата украинска земя.
„Крайната цел за Украйна, разбира се, е освобождаването на окупираните територии. И плащания от Русия за всичко – за всички щети, които ни бяха нанесени“, казва Кулеба.
Но това не означава непременно тотална военна победа.
„Всяка война завършва с дипломация“, отбелязва външният министър на Украйна.
„Въпросът е, когато настъпи моментът на дипломацията, в състояние ли сте да определите края на войната при вашите условия? Способен ли е противникът ви да го направи според неговите условия? Или ще получите споразумение, което никой не харесва, което не отговаря на ничии интереси и което отлага войната още повече, както се случи със споразуменията от Минск, например.“
Минските споразумения бяха подписани през септември 2014 г. и февруари 2015 г., тъй като руските сили и техните местни представители в Източна Украйна завзеха големи участъци от земя в областите Донецк и Луганск.
Тогава Киев беше в слаба позиция за преговори и тогавашният му президент Петро Порошенко беше принуден да ги подпише, макар да бяха по-благоприятни за Москва, но трябваше да се спре кръвопролитието. Тези споразумения в крайна сметка не сложиха край на войната. По-скоро те замразиха фронтовата линия и продължиха битката на изтощение. До 24 февриари.
„Стига с Минск“, казва Кулеба.
Целта на Украйна и неговата работа сега „като военновременен външен министър“ е да се увери, че Киев е във възможно най-силната позиция, когато дойде време за преговори за прекратяване на войната. Това означава Кулеба да работи така, че Украйна да получи толкова оръжия, колкото са й необходими, и да се увери, че светът налага възможно най-много санкции и те са възможно най-строги спрямо Русия.
