Политико: Изричният ангажимент, че САЩ ще подсигури Украйна, отпадна от финалното съвместно изявление на лидерите

Според Политико Европа получава топли думи от САЩ за Украйна, но опасенията относно надеждността остават.

„До голяма степен приключихме работата по протоколите за сигурност“, заяви специалният пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, застанал редом до лидерите на Франция, Германия, Обединеното кралство и Украйна в Елисейския дворец във вторник. „Това е важно, за да сме сигурни, че когато тази война свърши, тя ще свърши завинаги“, добави той, след като похвали украинския президент Володимир Зеленски и неговия „изключителен екип“.

Френският президент Еманюел Макрон посочи, че европейците, американците и украинците са се съгласили върху „стабилни“ гаранции за сигурността на Украйна.

Тези гаранции включват американско ръководство при наблюдението на бъдещо примирие и разполагането на многонационални сили в Украйна при евентуално мирно споразумение с Русия, според съвместното изявление, изготвено от така наречената „коалиция на желаещите“ — неформална група от съюзници на Украйна, в която САЩ не участват официално.

„Гаранциите за сигурност са ключът към това мирното споразумение никога да не се превърне в украинска капитулация и никога да не означава нова заплаха за Украйна,“ посочва Макрон.

Пропуснатият американски ангажимент

Оптимистичните декларации от Париж обаче няма да разсеят съмненията относно готовността на САЩ да продължат да подкрепят Украйна и европейския континент, смятат от Политико. Първоначално се очакваше Вашингтон да подпише съвместното изявление за гаранциите за сигурност, но в крайна сметка окончателният документ беше подписан само от коалицията на желаещите.

Подробности за участието на САЩ в многонационалните сили за Украйна бяха премахнати от по-ранен проект на документа. САЩ е трябвало да се ангажират да „подкрепят силите, ако бъдат нападнати“, както и да оказват помощ в областта на разузнаването и логистиката.

Лидерите избягваха и да коментират надеждността на американските ангажименти, особено след като американски военни сили заловиха президента на Венецуела Николас Мадуро, а Доналд Тръмп отправи заплахи за анексиране на Гренландия, пише Политико.

Уиткоф отказа да коментира Гренландия, като насочи вниманието си към Киев и подчерта, че Тръмп „твърдо стои зад протоколите за сигурност“.

„Президентът не се оттегля от своите ангажименти… ще бъдем до Украйна“, отговоря той.

В отговор на въпрос относно доверието към Вашингтон, Зеленски посочи, че гаранциите трябва да бъдат подкрепени от Конгреса на САЩ.

„Разчитаме силно на това, документите са готови“, посочва украинският президент.

План за Украйна

В изявлението на европейските съюзници на Киев се казва, че те са готови да предоставят „правно обвързващи“ гаранции за сигурност, които да подкрепят Украйна при евентуално мирно споразумение с Русия.

Ключов момент е, че наблюдението и проверката на бъдещо примирие ще бъдат ръководени от Съединените щати, с участието на държави като Великобритания и Германия.

Планът предвижда още дългосрочна подкрепа за украинските въоръжени сили, разполагане на европейска многонационална сила в Украйна при мирно уреждане, както и „обвързващи“ ангажименти за подпомагане на страната при евентуални бъдещи руски атаки.

„Декларацията на коалицията на желаещите за стабилен и траен мир… за първи път признава оперативното сближаване между 35 държави, Украйна и САЩ за изграждане на устойчиви гаранции за сигурност“, заявява Макрон пред репортери.

Той допълни, че Вашингтон ще участва в тези гаранции, включително с ролята на „крайна застраховка“, която европейците желаеха.

Американската армия ще ръководи високотехнологично наблюдение на линията на прекратяване на огъня в Украйна, за да определя отговорността при евентуални нарушения, пише Файненшъл Таймс. Ще използва безпилотни сензори, дронове и сателити, за да се произнася за решения при възможни атаки от руска или украинска страна.

„Ще има непрекъсната, надеждна система за наблюдение на прекратяването на огъня, включително с принос от членове на коалицията на желаещите“, са декларирали след срещата в Париж участниците, посочва Файненшъл Таймс.

Европейските държави ще бъдат представени в специална комисия, която „ще бъде създадена, за да разглежда всякакви нарушения на прекратяването на огъня, да установява отговорност и да определя мерки за възстановяване“, пише още в документа.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че след примирието Великобритания и Франция ще изградят военни центрове в Украйна и „ще построят защитени обекти за оръжие и военна техника, за да подпомогнат отбранителните нужди на страната“.

Франция, Великобритания и Украйна подписаха отделна декларация във вторник, в която са изложени тези ангажименти.

Според Макрон, европейската многонационална сила ще действа по суша, въздух и море и ще бъде базирана в Западна Украйна, далеч от фронтовата линия. Франция и Великобритания вече бяха заявили готовност да изпратят военен контингент, но повечето други участници в коалицията, включително Германия, досега избягват подобен ангажимент.

Позицията на Германия и другите държави

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Берлин е готов да разположи свои войски в съседна страна от НАТО, която би действала при руска агресия.

„Не изключваме нищо“, каза той пред журналисти, но уточни, че окончателното решение ще бъде на Бундестага.

„Ще отправя конкретни предложения към парламента едва след като бъде постигнато примирие и коалицията на желаещите се споразумее за процедурите, които трябва да се следват. Основното условие е примирие“, допълва Мерц.

Някои европейски страни все още се въздържат да разполагат военни сили в следвоенна Украйна. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис повтори, че Гърция няма да участва във военна европейска сила в Украйна. Гръцки правителствени източници обаче уточняват пред Политико, че Мицотакис не изключва други форми на подкрепа, например морско наблюдение на Черно море.