„Европа не се обърка, Германия и Франция направиха“, заявява Томас Клайн-Брокхоф, вицепрезидент на Германския фонд Маршал и ръководител на офиса в Берлин, в интервю за Франс 24.
„Франция и Германия са склонни да говорят от името на останалата част от Европа.
Погрешните оценки бяха направени в Париж и Берлин, а не другаде.
Източна Европа не се обърка, Северна Европа не се обърка“.
Покаяние за Северен поток
Преоценката е в ход в Германия, където нахлуването на Путин в Украйна хвърли пепел върху наследството, оставено от Меркел след 16 години начело.
„Това, което Германия и Европа преживяха през последните дни, не е нищо друго освен отказ от политиката на Меркел за гарантиране на мира и свободата чрез договори с деспоти“, пише миналия месец консервативният всекидневник Die Welt, описвайки базираната на търговията дипломация на бившия канцлер като „ грешка“.
Критиките идват от някои от най-близките сътрудници на Меркел, включително от нейния бивш министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, която осъди „историческия провал“ на Германия да не подсили армията си през годините.
„След Грузия, Крим и Донбас не сме подготвили нищо, което наистина би възпряло Путин“, туитна тя през март.
Особено внимание изисква зависимостта на Германия от руската енергия, която представлява 36% от вноса на газ, когато Путин завзема Крим, и се е повишила до 55% по времето, когато танковете на Кремъл навлизат в Украйна. Тази зависимост накара Берлин да заяви, че не е в състояние да последва призива на САЩ и други съюзници за налагане на пълно енергийно ембарго на Москва.
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, който беше външен министър в два от кабинетите на Меркел, призна, че е направил „грешка“, като е настоял за „Северен поток 2“, спорния газопровод, построен за удвояване на вноса на газ от Русия за Германия.
„Държахме се за мостове, в които Русия вече не вярваше и за които нашите партньори ни предупреждаваха“, каза той.
Съединените щати и членове на ЕС като Полша се противопоставят сериозно на газопровода на стойност 10 милиарда евро, който заобикаля Украйна, лишавайки Киев от таксите за транзит на газ. След като упорито го защитава, Германия най-накрая замрази проекта след нахлуването на Русия в Украйна.
„Не успяхме да построим обща европейска къща“, каза Щайнмайер.
„Не вярвах, че Владимир Путин ще предприеме пълната икономическа, политическа и морална разруха на страната си в името на имперската си лудост.
Като другите и аз се обърках.”
Тичане след химера
Войната в Украйна прониза балона, в който Германия живееше от 90-те години на миналия век, споделя Клайн-Брокхоф пред Франс 24, След Студената война страната заживя с представата, че с мир и изобилие може да се разбира с всички и следователно няма нужда да гарантира собствената си защита.
Мисленето за „края на историята“ накара държави като Германия „да вярват, че целият свят е на път към демокрацията“, смята Клайн-Брокхоф. „На Русия ще отнеме време да достигне до демокрация, но в крайна сметка ще се включи, това мислят всички. Оказа се, че е химера.“
„Германия вярваше, че търговията ще бъде миротворец, че взаимосвързаността ще ни попречи да воюваме помежду си.
Имаше убеждението, че търговията с Русия, особено с това, което прави най-добре, а именно петрол и газ, е стратегия за мир.
Но тази стратегия се провали.”
Франция се обърка, защото се води от вкоренената френска „идеология за европейска стратегическа автономия“. Това накарала президентът Еманюел Макрон да направи „грешна оценка за Путин – кой е той и какво иска“, както и неправилно разбиране на позицията на Европа спрямо САЩ и Русия, смята Клайн-Брокхоф.
„Видяхме, че отбраната на Европа не е Европа, това е НАТО.
Това е заключението от всичко, което виждаме в Украйна.
Решението на нашия проблем със сигурността се крие в западното единство, а не във фантазиите за европейски армии, които никога няма да се сбъднат.“
Обиколка из френските замъци
Френският президент се ангажира твърде много с Путин без да осъзнава естеството на руския лидер, заявява Клайн-Брокхоф.
„Опитът да се предотврати войната и да се ангажират руснаците не подлежи на критика – това, което трябва да бъде критикувано, са високите амбиции, вместо по-реалистична оценка на това, което е възможно.
Колко време човек се ангажира в серия телефонни разговори с масови убийци?“
„Проблемът не е толкова в диалога, колкото във времето и целта. Необходима е някаква форма на диалог, доколкото Русия ще остане както съсед на Европа, така и на Украйна – но трябва да са ясни целите“, отвръща Лор Делкур, експерт по отношенията между ЕС и Русия в Сорбоната.
Докато първите разговори на Макрон с Путин бяха насочени към предотвратяване на войната и след това прекратяване на кръвопролитието, последните опити за сближаване с Москва изпратиха смесени послания.
През 2017 г., само 2 седмици след като Макрон става президент, той кани Путин на грандиозен прием във Версай. Тогава френският президент обяснява:
„Русия, която обръща гръб на Европа, не е в наш интерес“.
Две години по-късно отново Путин е на официална визита на Макрон. В същото време други западни лица са предпочели да се дистанцират в знак на протест заради отравянето на Сергей Скрипал в Лондон 1 година по-рано, а също и заради анексирането на Крим през 2014 г. В този контекст е странно решението на Макрон да покани Путин, особено като прави равносметка сега.
Докато Европа размишлява върху цели две десетилетия на неуспех да възпре силния човек в Кремъл, важно е да се разграничат факторите, които стоят зад безпокойството на Москва след Студената война, някои от които разбираеми, и собственото решение на Путин да води война срещу съседите на Русия, добавя Делкур.
„Знаем, че разширяването на НАТО оказа голямо влияние върху възприятията на Москва, но истинският проблем е как Русия реагира на разширяването. Не трябва да бъркаме причина и следствие. В този случай проблемът е следствието.“
В крайна сметка Макрон и неговите предшественици са виновни, че се придържаха към убеждението, че Путин може да бъде настанен в архитектура за сигурност, която той многократно е отхвърлял и нарушавал, категоричен е Клайн-Брокхоф.
„Искахме да вярваме, че Русия ще се включи и ще стане отговорен участник в настоящия европейски и глобален ред. И ние избрахме да пренебрегнем индикациите за обратното“, заключава той пред Франс 24.
