- „Русия не се интересува от ранно разрешаване на кризата в Украйна. Те постоянно говорят за първопричините, които са свързани с вътрешната политика в Украйна и още по-важно – със структурата на европейската сигурност, включително ролята на НАТО. А просто прекратяване на огъня без разглеждане на тези въпроси не представлява интерес за Русия.“
Документът очертава варианти Русия да засили позицията си в преговорите чрез задълбочаване напрежението между САЩ и Китай или Европейския съюз. Освен това предлага достъп на американски компании до руски минерали, включително тези в окупираните територии в Украйна като Донбас, където според документа има запаси от редкоземни метали.
Документът, написан през февруари от московски аналитичен център, близък до Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), представя максималистките искания на Русия. Според него Русия трябва да работи за отслабване на позицията на САЩ в преговорите за Украйна, като засилва напрежението между администрацията на Доналд Тръмп и други държави, докато продължава усилията си за разграждане на украинската държава.
Документът отхвърля предварителните планове на президента Тръмп за мирно споразумение в рамките на 100 дни, определяйки ги като „невъзможни за реализиране“, и заявява, че „мирно разрешаване на кризата в Украйна не може да се случи преди 2026 г.“
Освен това той отхвърля всякакви планове за изпращане на миротворци в Украйна и настоява за признаване на руския суверенитет над украинските територии, които тя е завзела. Документът също така предлага създаване на буферна зона в североизточна Украйна, близо до границата с руски региони като Брянск и Белгород, както и демилитаризирана зона в южна Украйна близо до Крим, който Русия незаконно анексира през 2014 г. Последното би засегнало региона Одеса.
В документа се говори за необходимостта от „пълен демонтаж“ на сегашното украинско правителство.
Получен е от европейска разузнавателна служба и прегледан от The Washington Post.
Документът подчертава предизвикателствата пред Тръмп при опитите му да постигне споразумение с Русия за мирно решение, след като Киев подкрепи предложението на Вашингтон за 30-дневно прекратяване на огъня.
Въпреки че Русия все още не е дала сигнал, че би се съгласила с подобно примирие, анализатори предупреждават, че Москва разполага с множество начини да протака дори временно прекратяване на военните действия. Те отбелязват, че пътят към дългосрочно мирно споразумение остава несигурен.
„Русия не се интересува от ранно разрешаване на кризата в Украйна“, казва Томас Греъм, старши директор по въпросите с Русия в Съвета за национална сигурност по време на управлението на Джордж У. Буш и настоящ член на Съвета по международни отношения. „Те постоянно говорят за първопричините, които са свързани с вътрешната политика в Украйна и още по-важно – със структурата на европейската сигурност, включително ролята на НАТО. А просто прекратяване на огъня без разглеждане на тези въпроси не представлява интерес за Русия.“
Говорителят Дмитрий Песков заяви че Кремъл „не е запознат с подобни препоръки“, наричайки ги „крайно противоречиви“ и добави:
„Работим върху по-обмислени варианти.“
Документът е подготвен от аналитичен център, който работи тясно с Пета служба на ФСБ – подразделението, което наблюдава операциите в Украйна – седмица преди разговорите между Русия и САЩ в Рияд, Саудитска Арабия, проведени на 18 февруари. Руски академик, близък до висши руски дипломати, казва, че основният акцент в препоръките отразява широкия консенсус в Москва, но добавя, че никога не е ясно доколко ръководството на Кремъл реагира на документи, подготвени за него.
Документът очертава варианти Русия да засили позицията си в преговорите чрез задълбочаване напрежението между САЩ и Китай или Европейския съюз. Освен това предлага достъп на американски компании до руски минерали, включително тези в окупираните територии в Украйна като Донбас, където според документа има запаси от редкоземни метали.
В интервю от 24 февруари руският президент Владимир Путин изразява подобни идеи – Москва да покани американски компании да разработват руски минерални находища – включително тези в окупираните територии в Украйна – което изглежда като опит да се подкопае предложено споразумение между Украйна и САЩ относно разработването на минерални ресурси.
Документът предлага усилията на Русия първо да бъдат насочени към нормализиране на отношенията между Вашингтон и Москва чрез възстановяване пълния дипломатически състав в посолствата на двете страни и назначаването на Александър Дарчиев като руски посланик в САЩ – предложения, които публично се появиха след разговорите между руски и американски официални лица в Истанбул на 27 февруари.
Документът предлага Русия да се съгласи да не разполага своите балистични ракети със среден обсег „Орешник“ в Беларус, на границата с Европейския съюз, докато в замяна Съединените щати се ангажират да не разполагат нови ракетни системи на континента. Освен това се предлага Русия да спре доставките на оръжие за държави, смятани за „неприятелски“ към САЩ, докато в замяна САЩ спрат въоръжаването на Украйна — но се добавя, че прекратяването на руските доставки на оръжие за съюзниците на Москва би било „трудно за реализиране“.
Документът отхвърля това, което според него са първоначални предложения, направени от специалния пратеник на Тръмп за Украйна, пенсионирания генерал-лейтенант Кийт Келог, за мирно споразумение, в което един от предложените елементи би бил Украйна да отстъпи териториите, завзети от Русия, и Киев да се съгласи да не се опитва да ги възстанови в бъдеще чрез военни или дипломатически средства.
Документът, свързан с ФСБ, обаче твърди, че дори този тип споразумение не е достатъчно и че без официално признаване на руския суверенитет над завзетия регион е „доста вероятно“ въоръженият конфликт да се възобнови в средносрочен план, „например след следващата смяна на администрацията в САЩ“.
Документът също така отхвърля всякакви потенциални политически отстъпки от Украйна — като отказа на Киев от членство в НАТО и провеждането на избори, в които проруски партии биха могли да участват — като недостатъчно радикални.
„В действителност настоящият режим в Киев не може да бъде променен отвътре в страната. Необходимо е неговото пълно демонтиране“, се казва в документа.
Присъствието на какъвто и да е мироопазващ контингент в Украйна също е отхвърлено като „абсолютно ненужно“, тъй като всяка такава сила би била под „сериозно западно влияние“, докато плановете на САЩ да продължат въоръжаването на Украйна след каквото и да е мирно споразумение са „абсолютно неприемливи“, както и поддържането на украинската армия с настоящия ѝ числен състав от 1 милион души.
Опитите да се привлече Русия към мирно споразумение чрез частично премахване на санкции също са отхвърлени в документа.
„Не е ясно каква би била ползата за Русия“, се казва там, тъй като „значението на фактора санкции срещу нашата страна очевидно е преувеличено“.
Борис Бондарев, бивш руски дипломат със седалище в Женева, заявява, че Русия се опитва да примами Тръмп към преговори, демонстрирайки своята „откритост и гъвкавост“, докато Путин би се опитал да проточи преговорите, представяйки себе си като „истински приятел на Доналд Тръмп, който го разбира напълно, който иска да му помогне, който иска да му помогне да постигне целите си в Съединените щати. Но разбира се той би искал нещо от него, защото не може да го направи просто така.“
Дмитрий Алперович, председател на Silverado Policy Accelerator — аналитичен център за национална сигурност — заявява, че може да бъде трудно за Путин директно да отхвърли предложението за прекратяване на огъня без риск.
„Залогът сега според него е много повече от просто Украйна — голямата награда е дипломатическата нормализация между САЩ и Русия, премахването на санкциите и предизвикването на разкол в рамките на НАТО“, отбелязва Алперович в публикация в X.
