В средата на март, няколко седмици след инвазията на Русия в Украйна, руският президент Владимир Путин се появи на сцената пред публиката, събрана на московския стадион Лужники. Изпълнявайки ролята на пастор, водещ националното си паство, руският държавен глава тържествено почете войниците, загинали за страната си, перифразирайки – по негови думи – „нашата християнска Библия“.
„Няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си“, каза той.
Добре дошли във военния конфликт на Москва, имащ пламенно религиозно изражение, пише в Политико Пол Старобин, бивш шеф на московското бюро на Business Week, който е и автор на книга за Русия.
Депутатът от Държавната дума Вячеслав Никонов, близък съюзник на Кремъл, наскоро заяви по руската телевизия, че „това наистина е свещена война, която водим и трябва да спечелим“. Никонов е внук на Вячеслав Молотов, дългогодишният външен министър на Сталин. Неговата категорична декларация за „метафизичен сблъсък между силите на доброто и злото“ е показателна за категорично „бялото“, а не „червеното“, мислене, което преобладава в Кремъл днес – забележително завръщане към оправданията от царската епоха за руските войни от предсъветските времена.
Русия започна да гравитира обратно към православието като райска дестинация след разпадането на официално атеистичния Съветски съюз през 1991 г. и това поклонение продължи по-бързо откакто Путин пое властта. Днес около 70 процента от руснаците се идентифицират като православни християни, според проучване на Pew.
Какво означава тогава за Русия, според нейните представи, да води „свещена война“ в Украйна? Как Западът трябва да разбира тази месианска мисия?
На първо място, перспективата за ядрена война, за която сега открито се говори от висши руски правителствени служители, не може да се отхвърля като обикновено перчене.
„Опасността е сериозна, реална. Не може да бъде подценявана“, каза руският външен министър Сергей Лавров в скорошно телевизионно интервю.
Ядреното въоръжение се разглежда като Божия начин да осигури оцеляването на майка Русия.
Както е посочено подробно в книгата от 2019 г. „Руско ядрено православие“ от анализатора Дмитрий Адамски, всеки крак на ядрената триада — въздушна, земна и морска база — има светец покровител на Руската православна църква. Ядрените оръжия се поръсват със светена вода. Ядрените подводници са с параклиси. Свещеници имат служения пред военния персонал, отговарящ за ядрената оръжейна система на нацията.
Самият Путин каза, че православната вяра и ядрените оръжия са „тясно свързани“ компоненти на „руската държавност“. И наскоро той обяви по телевизията успешния тестов изстрел на най-мощната руска междуконтинентална балистична ракета, RS-28 Sarmat, наричана от НАТО Satan-2.
Заплахата за изпепеляване на Вашингтон с балистична ракета може да изглежда пресилена, тъй като Съединените щати разполагат със средствата да кремират Москва с арсенала от ядрени оръжия на Пентагона. Западните анализатори обаче смятат, че Русия има над 1500 т. нар. тактически ядрени оръжия, предназначени за използване на бойното поле. Оръжие с нисък добив може да бъде експлодирано над Черно море. Това би било свидетелство за непоколебима отдаденост на Русия в тази битка, което ще е знак не само към Киев, но и към Вашингтон. А също би бил апокалиптичен отговор на неотдавнашното изявление на американския министър на отбраната Лойд Остин за отслабването на Русия като военни цели.
Руската отдаденост на свещената война също предполага, че „битката за Киев“ може още да не е приключила. Въпреки че украинските сили осуетиха първоначалното настъпление на Русия, принуждавайки руската страна да преразположи огневата си мощ в Източна и Южна Украйна, ако тези кампании приключат с удовлетворяване на Русия, Москва може да насочи вниманието си обратно към Киев.
В крайна сметка Киев е важно място в руската православна твърд. В руската национална история всичко започва през 988 г. с масово кръщение на езическите души във водите на Днепър край Киев. По-късно монголите разграбват Киев, но градът възвръща православната си идентичност и през 1685 г. духовенството на Киев попада под юрисдикцията на Московската патриаршия.
В първия „учебник“ по история на „Русь“, неговото учение е дълбоко вкоренено сред руснаците и често цитирано от Путин в настояването му за неразривната връзка между руснаци и украинци, Киев е изобразен като люлката на Московия.
Сега, с постсъветското православно възраждане на Русия, вероятно никой образ няма да резонира по-триумфално с руския народ от този на техните войници, които триумфално завземат катедралата „Света София“, свещената светиня, построена в първата „Русь“, провъзгласила Киев за нов Константинопол.
В известен смисъл тук няма нищо ново. Руските царе, а също и Путин отговаря на този модел дори като избран президент – по традиция отиват на война, за да защитят, както те го виждат, православните народи.
Обратът в настоящата битка е, че руснаците се бият със своите православни събратя.
Близо 80 процента от украинците се идентифицират като православни – по-висок дял, отколкото в Русия. Но според мнението на Москва украинците са еретици, тъй като мнозина до голяма степен се отделиха от Московската патриаршия, а тяхното отстъпническо правителство се стреми да се присъедини към упадъчния Запад чрез членство в Европейския съюз и НАТО. Така че „Малката Русия“, както Украйна беше официално известна по времето на имперското минало, трябва да бъде върната.
Малко след началото на инвазията патриарх Кирил, главата на Руската православна църква, произнесе проповед в Москва, в която обяви епохалната борба срещу безбожния, наложен от Запада проект – „нов световен ред“. В отговор стотици православни духовници в Украйна обвиниха Кирил в ерес за това, че проповядва, че Украйна завинаги принадлежи към единното духовно и териториално пространство, което руските православни лидери наричат Руски мир — Руски свят.
Руският патриарх Кирил нарече управлението на Путин „чудо от Бога“. Путин публично възприе инвазията в Украйна като религиозна цел. Свещената война обикновено е най-жестоката война от всички – а тази на Русия може би едва започва.
