Седмица след като Русия нахлу в Украйна посланикът на Москва в България се изкачи на заснежения планински връх Шипка, за да почете руските войници от царската епоха, загинали там в битка за Освобождението на България през 19 век. Днешните грижи обаче засенчиха усилията да се напомни на България за дълга, който има към Русия . В същия ден България изгони двама от подчинените на посланика за шпионаж и обяви ареста на висш военен офицер, също по обвинение в шпионаж в полза на Русия, пише в подробен анализ Ню Йорк Таймс.
В следващите седмици България – страна, която Москва дълго време смяташе за своя най-пламенен и надежден приятел в Европа, се присъедини към другите членки на Европейския съюз при налагането на все по-строги икономически санкции на Русия, като предложи да ремонтира повредените военни хеликоптери и танкове на Украйна, а също експулсира и още руски дипломати.
„Традиционно Русия винаги е имала голямо влияние тук, но ние сме голяма изненада за тях“, споделя премиерът Кирил Петков. „Те не разбират какво се е случило“.
Бързото влошаване на отношенията с България – бедна, но символично важна страна поради исторически тесните й връзки с Русия, подчертава колко далеч от сценария се е отклонила инвазията в Украйна, наредена от президента Владимир Путин, и то не само на бойното поле.
Русия, бясна от това, което смята за наглостта при своя своенравен приятел, миналия месец внезапно спря доставките на природен газ за България от Газпром, превръщайки бившия си балкански съюзник в първата страна заедно с Полша, към която е насочено енергийното оръжие на Москва.
В същото време, споделя Петков, Москва предприе кибератаки, атакувайки сървъра на българската държавна енергийна компания и възпрепятства изплащането на пенсии от пощенската служба.
„В момента сме подложени на тежка атака“, обяснява той, описвайки това като ясен „опит да се свали правителство“ чрез разпалване на вътрешни вълнения.
„Те се опитват да ни дадат урок“, разкрива Петков, описвайки енергийния натиск на Русия върху страната му като цел да създаде ситуация, при която „цените на енергията да скочат и правителството да падне“.
Дали крехкото коалиционно правителство на Кирил Петков ще оцелее зависи до голяма степен от способността му да намери алтернативни източници на енергия с помощта на Европейския съюз, към който България се присъедини през 2007 г., и Съединените щати . Петков посети тази седмица Вашингтон, където вицепрезидентът Камала Харис обеща от страна на САЩ „солидарност при последния опит на Русия да използва енергията като оръжие“.
Асен Василев, българският финансов министър и вицепремиер, увери, че България вече е на път да осигури заместващи доставки на газ по тръбопровод от Азербайджан и чрез доставки по море на втечнен природен газ до терминали в съседна Гърция.
„За нас очевидно Газпром вече е в миналото“, заявява Василев в интервю. „Москва извива ръцете ни, подтиквайки балканските нации към бързи съвместни действия за противодействие на опасността Русия внезапно да прекрати доставките.“
„Това ми дава много надежда, че газовото оръжие ще има обратен ефект“.
От разрива на Русия с България става ясно, че руският колеблив напредък на бойното поле в Украйна е бил придружен от чести неуспехи на дипломатическия фронт.
Москва държи Китай настрана и събира подкрепа в Африка и части от Латинска Америка, но другаде демонстрира поразителна способност да губи приятели и да отчуждава хората.
Руският външен министър Сергей Лавров, например, наскоро вбеси много хора в Израел, страна, която седеше встрани по отношение на войната в Украйна, като заяви, че евреите са „най-големите антисемити“ и че Хитлер е бил с еврейски произход. По-късно президентът Путин се извини на Израел за този коментар.
Руският посланик в София Елеонора Митрофанова отбеляза поредния автогол, описвайки България като „подлога“ на Америка, обида, която по-късно нейното посолство обясни, че е грешен превод.
Петков, българският министър-председател, извика руския посланика, за да протестира срещу забележката й, обяснявайки й, че „има много добри речници“, и получи извинение.
Българският премиер добави, че все още е недоволен, че пратеникът на Москва „се държи не като дипломат, а като пропагандна машина“.
През март България върна посланика си от Москва в отговор на „недипломатичните, остри и груби“ изявления на Митрофанова.
„Сега е моментът да заемем категорична позиция срещу руските шпиони и оперативни работници“, заяви Петков. „Сега е моментът да почистим.“
Полша, макар никога да не е била приятел на Москва като България, също е изненадана от пренебрегването от страна на Русия на обществените настроения. Руското посолство във Варшава, – град, пълен с украински знамена и обидни билбордове, насочени срещу Путин, миналата седмица призова жителите на полската столица да се присъединят към руските дипломати в събитията по случай Деня на победата на 9 май, отбелязващи поражението на нацистка Германия през 1945 г. Руски празник, който Путин превърна във фестивал на националистическата помпозност.
В събота, след обществен протест за това, което мнозина в Полша видяха като грубо усилие за превземане на спомените от Втората световна война, руското посолство във Варшава отмени плановете си за съвместни публични събития с поляците. В изявление посолството също така изрази съжаление за неблагодарността на Полша към Москва за ролята й в победата над нацистите, „благодарение на която полската държава съществува днес“. Когато руският посланик се появи на съветския военен мемориал във Варшава в понеделник, украински активист го обля с червена течност .
Посолството на Москва в София направи също толкова неуспешен опит да обвърже отминалата военна слава на Русия с бруталната й атака срещу Украйна. Посланик Митрофанова вбеси дори проруски настроени българи с твърдението, че инвазията на Русия в Украйна не се различава от военната й намеса от царската епоха срещу Османската империя на Балканите, която помогна на България да стане независима държава.
„Преди време Русия освободи България, сега е време Русия да освободи Донецк и Луганск“, каза в реч през март посланикът, визирайки двата източни региона на Украйна.
Това сравнение, според Даниела Колева, историк от Софийския университет, „предизвика вълна от възмущение“, тъй като представя едностранчив поглед върху историята. Той, подобно на омаловажаването от Путин на историята на Украйна и нейното право на съществуване, изопачава сложните минали събития в услуга за тромава пропаганда.
Много българи изпитват известна благодарност, че България се е освободила през 19 век с руска помощ, посочва Даниела Колева. Но, страната има и горчиви по-скорошни спомени за руските атаки на черноморското крайбрежие по време на Първата световна война и за съветската окупация след Втората световна война.
„Има много митове за Русия. Повече от четири десетилетия при наложеното от СССР комунистическо управление систематично е изтрило всичко, което може да постави сянка върху Русия или Съветския съюз.“
Проучванията на общественото мнение показват, че симпатията към Русия все още е по-силна в България, отколкото другаде в Европа. Но според изследване от март повече от 60 процента подкрепят по-строги санкции срещу Москва, докато рейтингът на одобрението на Путин е намалял повече от наполовина до около 25 процента, откакто той нахлу в Украйна.
„Тази война е голям пирон в ковчега на нашето очарование от Русия“, смята Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. „Напълно отблъсна хората от Русия.“
Когато беше внесено предложение в парламента миналата седмица, разрешаващо „военно-техническа помощ“ на Украйна, дори социалистическата партия, отдавна твърд поддръжник на Русия, гласува в подкрепа. Единствената партия, която гласува против, беше Възраждане, националистическа организация, която организира редовни протести в подкрепа на руската инвазия.
Костадин Костадинов, лидерът на Възраждането, настоя, че повечето българи подкрепят Русия, но са били игнорирани от правителство, което той обвинява, че превръща страната в „изцяло зависима колония на Съединените щати“.
Спирането на доставките на газ за България, признава той, „не е приятелски акт“ от страна на Русия, но разбира защо е направено – защото „ние започнахме тази война с Русия“ чрез налагане на санкции и експулсиране на дипломати.
Когато „Газпром“ внезапно спря руския газ за България в края на април, страната разчиташе на Русия за около 90 процента от природния газ, който консумира.
Според Кирил Петков Русия е направила сериозна грешка като е превърнала България в тест за възможността да нанася икономически щети и да променя правителствена политика в подкрепа на Украйна.
„Ако най-зависимата от Русия страна с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС може да си позволи да се противопостави на Путин, всеки трябва да може да се противопостави на Путин“, смята българският премиер.
