Русия споделя морска граница в Арктика с европейски и американски членове на НАТО. Докато екологичните проблеми и икономическите интереси обикновено доминират в сътрудничеството в региона, войната в Украйна заплашва да наруши този крехък баланс, пише в подробен анализ Франс24.
Руският старши дипломат на междуправителствения форум на Арктическия съвет Николай Корчунов говори на 17 април за засиленото присъствие на НАТО в Арктика след началото на войната в Украйна. Той каза, че дълго планираните военни учения между НАТО , Финландия и Швеция в региона през март са „причина за безпокойство“ за Русия .
„Алиансът наскоро проведе друго мащабно военно учение в Северна Норвегия. Според нас това не допринася за сигурността на региона“, смята той.
Ако западният военен алианс продължи своята дейност в Арктика , може да възникнат „непреднамерени инциденти“, заяви руският дипломат без да уточнява какви биха могли да са те.
В такава уникална част на света „инциденти“ от всякакъв вид могат да нарушат крехкото равновесие.
Арктика е потенциална златна мина за енергийни ресурси и морски маршрути, често управлявана от сложни двустранни споразумения между арктическите държави. Осемте арктически държави – Канада, Финландия, Дания, САЩ, Исландия, Норвегия, Швеция и Русия – обикновено си сътрудничат.
Обединени от общото си арктическо крайбрежие, тежките условия на околната среда ги накараха да сключват споразумения относно морското право, екологичния баланс и нуждите за сигурност.
„Взаимоотношенията в Арктика не могат да бъдат прекъснати бързо, лесно или леко, нито трябва да бъдат“, заяви д-р Мелани Гарсън, преподавател по разрешаване на международни конфликти и сигурност в катедрата по политически науки на University College London, в интервю с ФРАНС24. „Има критични проблеми в Арктика, които трябва да се поддържат стабилни за краткосрочна и дългосрочна стабилност там.“
Но има признаци, че инвазията на Русия в Украйна вече нарушава този внимателен баланс. Русия сега споделя арктическото крайбрежие с пет държави-членки на НАТО, плюс Финландия и Швеция – всички те изпращат военна и финансова подкрепа, за да помогнат на Украйна да се бори срещу руската инвазия.
Всички членове на Арктическия съвет, с изключение на Русия, обявиха през март, че ще бойкотират разговорите в Русия, която в момента председателства Атлантическия съвет до 2023 г., поради „грубото нарушаване“ на суверенитета на Украйна. Поради това работата на групата е спряна.
„Много е необичайно“, казва Гарсън. „Арктическият съвет преживя периоди на напрежение, но това, което виждаме в Украйна, е огромна повратна точка в историята. Не можем да отхвърлим как това може да повлияе на изпитаните съюзи.“
„Пети океан на върха на света“
Политическите и икономически проблеми в Арктика се определят от нейния уникален и бързо променящ се климат. Докато южна Арктика е покрита с гори, по-нататък на север земята става безлесна, доминирана от тундра, пустини и лед, който бързо се топи поради изменението на климата.
През последните 30 години най-дебелият лед в Арктика е намалял с 95 процента. Ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават със сегашния си темп, Арктика може да бъде без лед през лятото до 2040 г.
Увеличеното човешко присъствие представлява допълнителна заплаха за естествения пейзаж, който вече е под натиск.
Традиционно неотложната климатична ситуация е основна причина за международно сътрудничество. Първата стъпка към формирането на Арктическия съвет беше Стратегията за опазване на околната среда в Арктика, подписана през 1991 г. като споразумение между арктическите държави и организациите на коренното население.
Но драматичната загуба на лед променя политическия и икономически пейзаж в региона.
„На практика имаме отваряне на пети океан на върха на света“, каза Катажина Зиск, професор в Норвежкия институт за отбранителни изследвания. „И когато този океан се отвори, той ще се използва за икономически и военни цели.“
В Русия загубата на лед също променя военния фокус. От общото крайбрежие на Северния ледовит океан 53% е руско.
„Това е огромна, обширна област“, казва Зиск. „Тези граници бяха защитени от лед, но сега ледът изчезва. Това означава, че регионът може да бъде използван потенциално за атака срещу Русия.“
Следователно Русия увеличава военното си присъствие в далечния север. Най-очевидният пример за това е нейният арктически флот – Северният флот, създаден през 2014 г. и базиран на полуостров Кола близо до границата с Финландия и Норвегия.
Неговият арсенал включва подводници, въоръжени с ядрени ракети, противоподводни самолети, самолетоносачи и кораби, въоръжени с ракети и др.
„Северният флот е най-силната част от руския флот“, казва Зиск. „Русия има най-голям дял от стратегически подводници и други важни неядрени способности на Колския полуостров.
„Украйна промени играта“
Mil.ru, via Wikimedia Commons
Създаването на Северния флот съвпадна с анексирането от Русия на Кримския полуостров от Украйна. Международните наблюдатели отбелязват, че военните дейности на Русия в Арктика са все по-агресивни, повишавайки залозите при другите арктически държави.
„Основният натиск към интересите на НАТО в Арктика дойде след анексирането на Крим“, казва Зиск. „Украйна промени играта, защото въпреки че Русия като цяло беше предсказуема в Арктика, НАТО не можеше да отдели това, което Русия направи в Украйна, от военна експанзия в Арктика.
Това означава и увеличаване на присъствието на НАТО в Арктика, за да се гарантира, че ако член 5 бъде задействан от руска атака в региона, групата може да осигури необходимата колективна отбрана. Русия обаче продължи да увеличава силите си. От 2016 г. нататък увеличи честотата на военните си учения в Арктика.
Настоящата война в Украйна отново вдигна залога. Ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО – както и двете сериозно обмислят да направят – всички арктически държави с изключение на Русия ще бъдат част от военния съюз.
„След това НАТО ще направи стратегическа преоценка на това какво е мястото на Арктика в рамките на алианса и решенията, които НАТО ще вземе, ще определят бъдещите отношения“, казва Гарсън. „Като се имат предвид реакциите на Русия относно потенциалното разширяване на НАТО, това може да предизвика напрежение.“
Съвсем наскоро тези реакции включиха на 14 април заплаха, че ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, тогава Русия ще разположи ядрени оръжия и хиперзвукови ракети в Балтийския регион.
„Има няколко сценарии, които можете да си представите, при които Русия би предизвикала реакция по член 5“, смята Зиск. „Една от възможностите е Русия да го направи в Арктика, защото има относително силно военно присъствие там в сравнение с другите държави от НАТО.“
„Главният актьор в Арктика“
Въпреки това Русия не е задължително да изгражда военната си сила в Арктика за атака – тя също има какво да защитава.
Проучване от 2008 г. на Геоложката служба на САЩ установи, че в Арктика може да има най-големите неизследвани запаси от петрол и газ на Земята, съхраняващи милиарди барела неизкопани енергийни ресурси. Предполага се, че голяма част от резервите са в руските морета.
Нефтът и газът не са единствените потенциални активи.
„Регионът е много богат не само на енергийни, но и на минерални ресурси, голяма част от които са в руската Арктика“, казва Зиск. „Има и много добре запазени рибни запаси, които са ценни, като се има предвид нарастващата продоволствена криза в света.“
Освен това има потенциал за доходоносно икономическо бъдеще като транспортен център. Северният морски път, който минава по северното крайбрежие на Русия, в момента е блокиран от лед през по-голямата част от годината – но ако не беше, може да се превърне в много печеливш канал за корабоплаване. Например, времето за доставка и разходите за гориво за транспортиране на стоки между Китай и Европа биха намалели драстично, ако те могат да пътуват през Арктика вместо по сегашния маршрут през Южна Азия и през Суецкия канал.
Тези възможни бъдещи сценарии засилиха международния интерес към Арктика. В допълнение към осемте основни членове с територии в Арктика, Арктическият съвет има и 13 наблюдатели на съвета , които могат да предлагат проекти в региона. Те включват Франция, Германия, Обединеното кралство и най-вече Китай, който активно създава арктически изследователски станции и инвестира в добив и енергия.
Този международен интерес към богатствата на Арктика също принуди Русия да играе по-доминираща роля в региона.
„Това стимулира Русия да укрепи позицията си, защото Русия вижда себе си като водещ актьор в Арктика – и то по основателни причини, ако погледнете географията“, казва Зиск.
Засега обаче изглежда няма голям апетит от страна на Русия да разшири тази роля към военни сблъсъци в далечния север, въпреки конфронтацията в Украйна, която да настрои арктическите държави една срещу друга.
„Моят прочит е, че Русия всъщност се опитва да избегне ескалация“, казва Зиск.
След ученията на НАТО с Финландия и Швеция в началото на март войските на НАТО участваха в друго учение в Норвегия на 25 март. Отговорът на Русия беше приглушен – тя публикува изявление в знак на протест и проведе свои собствени военни учения в същия ден.
„Русия винаги протестира, когато НАТО прави военни учения близо до нейните граници“, отбелязва Зиск. „Но ние не сме виждали провокативно поведение от Русия в Арктика. Мисля, че Русия всъщност се опитва да избегне ескалацията на конфликта в Украйна, а също така нейните военни вече са напълно ангажирани там.“
Сред западните съюзници войната в Украйна може да се окаже повратна точка за политическите отношения в Арктика, но не непременно разрив.
„Арктическият съвет временно спря работата си, но не се разпада“, казва Гарсън. „Повече от всичко, доверието е сериозно нарушено в отношенията с Русия, така че арктическите държави преосмислят как да вървят напред.“
В тази част от света, доминирана от такъв предизвикателен природен ландшафт, може да се окаже, че необходимостта от сътрудничество между арктическите държави в крайна сметка надделява над политическото напрежение.
„Арктика се управлява от доста сложна мрежа от двустранни и многостранни споразумения и мисля, че държавите ще внимават“, казва Гарсън. „Така че ще има воля за политическо сътрудничество.“
