Със своите топлина, хумор и щипка магия Ашли Постън отново кани читателите на едно незабравимо пътешествие между реалността и измисления свят. В „Любов като роман“ авторката разказва история за надеждата, вторите шансове и малките радости, които ни помагат да продължим напред дори в най-трудните моменти.
За предизвикателствата при превода, за магията на Елоратон и за това как се запазва автентичният глас на автора на български език разговаряме с Яна Парашикова – преводач на романа и на още много любими заглавия на „Софтпрес“. А какво би искала да отнесат читателите със себе си след последната страница на книгата? Четете в интервюто.
Какво беше първото ти впечатление, когато прочете „Любов като роман“?
Хареса ми динамиката в историята и в стила. Не ми стана скучно и за миг.
Хареса ми главният герой, Андерс – скован, сякаш „съшит от туид и десен на ромбове“, както го описва самата Ашли Постън.
Имаше ли нещо в стила на Ашли Постън, което те изненада?
Да ме изненада – не. „Любов като роман“ беше втората нейна книга, която преведох. Когато работих по първата – „Мъртвите романтици“ – се изненадах от умението на Ашли Постън да вплете по-мрачната нишка на сюжета по начин, който да не натоварва историята, да не отнеме от хумора и лекотата й. Същото умение личи и в последния й роман.
Кои бяха най-големите предизвикателства при превода на книга, в която реалността и измисленият свят се преплитат?
Откровено казано, фактът, че реалността и измисленият свят се преплитат, не е направил книгата по-трудна за превеждане. Личният ми опит сочи, че обичайно един от най-предизвикателните елементи за превод са игрите на думи. Те твърде често напълно се губят на български език и намирането на алтернатива понякога отнема толкова дълго, че започваш да се питаш: „Защо ми го причинява авторът?“.
Как се предава на български език типичният за романтичния жанр хумор и лекота, без да се загуби автентичният глас на автора?
Нямам отговор на този въпрос. Лично аз се свързвам много с всяка книга, която превеждам, и просто я оставям да потече през мен. Надявам се да съм се справила със задачата да запазя автентичния глас на автора не само в „Любов като роман“, но и в останалите вече над десет книги, които съм превела за любимото ми издателство „Софтпрес“.
Има ли конкретни думи, изрази или сцени, които бяха особено трудни за превод и изискваха творческо решение?
Идеята за гробището на изтритите неща бе доста оригинална и съответно и преводът на описанието му изискваше оригиналност.
Какво би искала читателите да почувстват, когато прочетат българското издание на „Любов като роман“?
Иска ми се да почувстват, че винаги има надежда, дори да се намират в мрачен етап от живота си. Да не загърбват смеха и дребните радости. Това носи за мен Елоратон, измисленият град от „Любов като роман“ – наслада от дребните неща в живота.
Още за книгата – прочетете тук.
Всички книги на Софтпрес можете да закупите с 20% отстъпка с код Danybon20 от сайта на издателството https://www.soft-press.com/.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата „Представи се“.
