След успеха на автобиографията „Моята история“ Мишел Обама се завръща отново към писането, за да направи това, в което е най-добра – да се отзове на нуждите на хората, да бъде тяхна опора и компас в трудни моменти. В „Светлината, която носим“ Бившата първа дама на САЩ преобразува думите в лъч светлина, който успява да пробие и най-буреносното небе, за да напомни, че всеки от нас носи силата да се пребори с всяка ситуация. Споделяме 7 вдъхновяващи мисли от Мишел Обама и новата ѝ книга.
За необходимостта да си помагаме взаимно
„Светлината ни прави по-смели. Ако познавате своята светлина, познавате себе си. Научавате историята си по честен начин. От личен опит знам, че този тип самопознание изгражда увереност, увереността, от своя страна, поражда спокойствие и ясна гледна точка, което в крайна сметка води до способност за смислени отношения с другите – а това за мен е в основата на всичко. Една светлина подхранва друга. Едно силно семейство дава сила на повече. Една сплотена общност може да мотивира хората около нея. Това е силата на светлината, която носим.“
За малките стъпки
„Понякога е по-лесно да се справиш с нещо голямо, ако умишлено правиш нещо малко отстрани. Когато всичко започне да ми се струва голямо и следователно страшно и непреодолимо, когато стигна до момент, в който чувствам, мисля или виждам твърде много, сега винаги се старая да се съсредоточа върху малкото.“
За ежедневните победи
„Ето защо е важно да помним, че наред с голямото трябва да постигаме и малки победи. Едното е добър спътник за другото. Малките начинания помагат да запазим щастието си, да го предпазим от опасността да бъде погълнато от големите стремежи.“
За вярата вътре в нас
„Когато започваме нещо ново, невинаги виждаме накъде отиваме. Трябва да приемем, че не можем да знаем точно как ще се развият нещата. При плетенето заплитаме и следваме схема – поредица от букви и цифри, които за човек, който не плете, може да изглеждат загадъчни и неразбираеми. Схемата показва какви бримки да правим и в каква последователност, но отнема време, преди да различим някаква смислена шарка – преди моделът да стане видим в преждата. Дотогава просто движим ръцете си и следваме стъпките. Това е един вид вяра. А това всъщност не е толкова маловажно. Прибягваме до вярата по най-незначителни начини. И когато я практикуваме, си спомняме какво е възможно. С нея казваме: „Аз мога“. Казваме: „Грижа ме е“. Отказваме да се предадем.“
За страха като нашия най-голям враг
„За да се противопоставите на страха, почти винаги трябва да се противопоставите на една част от себе си. За мен това е жизненоважна страна от развенчаването на страха: трябва да се научите как да разпознаете и после да укротите нещо вътре в себе си. Трябва да преодолеете тези страхове. Колкото повече се упражнявате, толкова по-добре се справяте. След всеки скок, който правех, следващият ставаше по-лесен.“
За силно начало на деня
„Да започнете деня благосклонно към себе си, не означава непременно да направите нещо грандиозно. Не е необходимо да правите изявления, да откриете някакъв нов дълбок кладенец на увереност или да се преструвате, че сте непобедими. Не е необходимо да го казвате на глас, нито да го правите пред огледалото. Просто се опитайте по един или друг начин да изолирате вътрешния си критик и да извадите радостта си напред, да срещнете собствения си поглед – дори метафорично – с малка частица топлина, да произнесете едно приятелско „Здравей“.“
За силните приятелства
„Приятелите идват и си отиват, играят по-важни или по-второстепенни роли, докато минаваме през различните фази на живота. Може да имате малка приятелска компания или само няколко отделни приятели. Всичко това е добре. Най-важното е качеството на взаимоотношенията ви. Хубаво е да можеш да отсееш на кого да се доверяваш и с кого да се сближаваш. Установила съм, че при всяка нова връзка тихо преценявам дали се чувствам в безопасност и дали в контекста на зараждащото се приятелство се чувствам видяна и оценена такава, каквато съм. С приятелите си човек винаги търси простички уверения, че е важен, че светлината му е разпозната и гласът му е чут – и е важно да отвръща със същото на тези приятели. От друга стана, държа да кажа, че е съвсем нормално да се отдръпнете или да намалите общуването при трудно приятелство. Понякога трябва да се откажем от определени приятели или поне да намалим зависимостта си от тях.“
За книгата:
Във вдъхновяващото продължение на автобиографията „Моята история“, превърнала се в признат от критиката №1 бестселър, бившата първа дама на САЩ Мишел Обама споделя практични съвети и мощни стратегии за запазване на надеждата и баланса в днешния все по-хаотичен свят. Черпейки от личния си опит като майка, дъщеря, съпруга, приятел и първа дама, Мишел Обама споделя навиците и принципите, с чиято помощ успешно се адаптира към промените и преодолява предизвикателствата – изстраданата мъдрост, която й позволява да продължава да изгражда „своята история“.
„Вярвам, че всеки от нас носи частица вътрешна светлина, нещо неповторимо и индивидуално, пламък, който заслужава да бъде закрилян. Когато разпознаем тази вътрешна светлина в себе си, добиваме силата да я използваме“ – пише Мишел Обама. Смесвайки разтърсващи истории и мъдри съвети,
„Светлината, която носим“ вдъхновява читателите да изследват собствения си живот, да открият собствените си източници на радост и да създават сигурни връзки в несигурния ни свят.
С код Danybon20 можете да вземете книгата с 20% от сайта на издателство Софтпрес.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата “Представи се”.
