Първите мнения от читателите за „Клеопатра“

Само няколко дни след излизането на „Клеопатра“ от Саара Ел-Арифи на български език романът вече започва да намира своите читатели и първите им впечатления не закъсняха.

Романът успя да завладее българските читатели и да предизвика разговор за една от най-загадъчните, противоречиви и впечатляващи жени в историята. Защото Клеопатра отдавна е много повече от име от учебниците – тя е легенда, около която през вековете се натрупват истории, митове, пропаганда и безброй интерпретации.

В своя роман Саара Ел-Арифи избира да даде думата на самата Клеопатра. Историята е разказана от първо лице и ни позволява да погледнем отвъд образа на съблазнителната царица, политическата фигура и легендата, създадена от векове чужди разкази. Под короната откриваме дъщеря, сестра, майка, владетел и жена, която обича, губи, взема трудни решения и плаща цената за тях.

А как изглежда тази Клеопатра през очите на българските читатели?

Събрахме някои от първите мнения за романа.

Христина Тодорова от Hrisilandia

Хилядолетия след управлението ѝ, Клеопатра продължава да омагьосва хората по света със своята царственост, мистичност и харизма. Далеч не може да се смята за най-великата владетелка на Египет, предвид сътресенията в страната по нейно време, крехките и нестабилни съюзи, които така и не помагат на отслабената военна сила и в крайна сметка водят до края на една империя. И все пак, на човек му е трудно да откъсне поглед от страниците на „Клеопатра“ – романа на Саара Ел-Арифи.

Дали е заради писателската дарба на авторката? Тя със сигурност има своя принос, но според мен се дължи на многопластовия образ на една от най-забележителните жени на всички времена.

Романът може да се чете като исторически заради множеството факти, свързани с Египет при Клеопатра – от нейното възкачване на престола до смъртта ѝ. Факти, събрани от множество източници (посочени в книгата) и мащабно проучване от страна на Ел-Арифи. Книгата обаче може да се възприема и като романизирана биография, проследявайки отблизо драмите и трагедиите в живота на една славна личност, която историята помни като „вещица“, „блудница“, „злодейка“ (така са озаглавени трите части на книгата), но реално виждаме Клеопатра като дъщеря, сестра, майка, любима, дете на Египет.

Научаваме за нейната дарба да лекува, за отношението ѝ към медицината и образованието, за нейната прозорливост и дързост като справедлив владетел, за предателствата, които пронизват сърцето ѝ. Някои определят книгата като „спекулативен мемоар“, заради множеството пропаганда и изопачаване на фактите по линия на една жена, застанала начело на могъща империя.

Интригите покрай нейното управление и опитите тя да бъде злепоставена и свалена са безброй – някои от тях са описани в историята тук. Но най-интересното е, че Саара Ел-Арифи ни подарява възможността да чуем гласа на самата Клеопатра и да видим света през нейните очи.

Костадина Костова, автор на „Трифена“ и „Трето царство“

Любовта ми към Древен Рим и античната история се роди в едни горещи лета преди много години и може би остана толкова силна, защото ми напомня за безгрижни слънчеви дни. Колко е устойчива може да съдите по „Трифена“.

Ако тогава бях прочела „Клеопатра“ на Саара Ел-Арифи, щеше да се превърне в любимата ми книга. Всъщност, отдавна търся такава книга. Изчела съм много художествени интерпретации на живота на Клеопатра и най-вече – на смъртта ѝ. Книгата на Ел-Арифи до голяма степен ми даде онова, което не намирах – емоционално и въздействащо претворяване на любовта ѝ с Марк Антоний.

Чисто сюжетно това е най-силната част на книгата. (Авторката възприема идеята, че и двете известни връзки на Клеопатра са от любов. Според някои разкази, Цезар е бил повече съюзник, докато Антоний е истинската ѝ любов; други смятат, че е обратното. Но героинята в „Клеопатра“ би сметнала тези версии за безсмислени проекции на легендата ѝ и с право би възразила, че личността ѝ не се изчерпва или обяснява с мъжете в живота ѝ.)

Друг ярък щрих, който ще ми остане от прочита, е сложното отношение на Клеопатра към Арсиноя. Ел-Арифи задава лесни за подминаване въпроси. Знаем за убийствата на братя и сестри не само сред фараоните, но как са възможни те, как са оправдани и осмисляни от братята и сестрите, които все още са растели заедно в очакване на корона и власт?

Познавайки задълбочено епохата и по-голямата част от изброените източници, бих се радвала на повече история и повече политика, повече активни герои. Но Ел-Арифи сама нарича книгата си спомен, не история, и това я освобождава от подобни липси, фокусира погледа върху човешкия прочит и смисловия завършек на идеята за безсмъртието.

Много ми хареса как е развита темата за прочита на историята, за това какво познаваме и какво изобщо може да бъде познато и разбрано за живота и същността зад образа на една царица. Особено когато разказвачите са все мъже.

Адмирации за Ел-Арифи, че се е захванала с едновременно сложната и предъвквана безброй пъти личност на Клеопатра. И още по-големи, че е успяла да намери свой начин да разкаже тази история, и то такъв, който да изненада и вдъхнови.

Иванела от books.and.passports

Всички знаем, че историята се пише от победителите. В този случай побеждава Рим. За Клеопатра четем от произведенията на римските историци. Според тях Клеопатра е фаталната прелъстителка, подкопала римското мъжество.

Саара Ел-Арифи дава думата на Клеопатра. А ние се превръщаме в слушатели. Пред нас е другата страна на монетата. Този роман е художествен преразказ, разказан от първо лице. Клеопатра е представена като майка, стратегически политик, дипломат, приятелка и любима, владетел, борещ се за независимостта на Египет.

Тя не е представена като идеализирана светица или злодей. Има своите недостатъци, прави грешки, взема сурови решения и носи тежестта за своите действия. Често изпитва вина. Основната ѝ цел е да запази династията си и да осигури трона на децата си.

Прозата е изпълнена с толкова много детайли, че лесно ни пренася през вековете. Озоваваме се в Александрия. Усещаме ароматите на билките, горещината на eгипетското слънце и хладния полъх на мрамора в дворците. Виждаме блясъка на златото. И сме пленени от красотата на царицата, нейните бижута и божествени тоалети.

Но под пластовете коприна и блясъка на златните корони откриваме жена, разкъсвана от тежестта на кървави политически решения. Тя убива, за да оцелее; съюзява се, за да защити народа си; обича с безумната сила на майка, готова да подпали света, за да защити децата си.

Клеопатра е жена, която обича. Обича страстно и с цялото си сърце. Юлий Цезар и Марк Антоний са не само нейни любовници. Единият я учи как да владее, а другият ѝ напомня за красотата в живота, за страстта /не само тази в покоите/ и за епичните жестове. Изключително много ми хареса как са описани отношенията ѝ с Антоний – как се зараждат, постепенно разгарят, избухват и накрая изтляват в жарта.

„Някои любови са достатъчни, за да продължат цял един живот. Аз имах щастието да изпитам две.“

Историята не е сух исторически разказ, а е красиво историческо фентъзи. Египетската митология е вплетена по изключително интересен начин. Част от героите са докоснати от боговете и са получили дарове от тях.

За мен тази „Клеопатра“ е един епичен роман. За обичта, за любовта, за верността, за тежестта на короната и силата на една жена в свят, доминиран от мъже. Определено се нареди сред топ попаденията ми за тази година.

Николай Георгиев от the_book_pathologist

За Клеопатра всички сме чели много. За египетската царица, за властта, политиката, Цезар, Марк Антоний и края на една епоха. Затова започнах „Клеопатра“ на Саара Ел-Арифи с усещането, че едва ли тази история има с какво толкова да ме изненада.

Оказа се, че има.

Още от първите страници книгата ме вкара в свят, в който историята, която всички познаваме, постепенно остава на заден план. Защото тук Клеопатра не е просто владетелят от учебниците, нито легендата, която две хиляди години преразказваме. Тя е човек. Човек, който носи корона, но заедно с нея носи страх, съмнения, желания и слабости.

Докато четях, имах чувството, че наблюдавам жена, която постоянно трябва да избира между това, което иска, и това, което се очаква от нея. Тя анализира. Рискува. Обича. Губи. Греши. И трябва да живее с последствията от решенията си. Защото когато си на върха, дори най-личният избор може да се превърне в политически, а една грешка може да струва много повече от собственото ти щастие.

И точно това ми хареса най-много в книгата – колко самотен може да бъде човек, когато всички виждат короната, но малцина виждат човека под нея. Колко лесно е да изглеждаш силен отвън, когато отвътре се бориш със същите страхове, желания и чувства като всеки друг.

За властта.

За любовта.

За дълга.

За решенията, в които няма правилен избор, а само последствия.

Тази книга много лесно можеше да се превърне просто в поредния опит да ни покаже „истинската Клеопатра“. Само че не го прави. И може би точно затова ми хареса толкова. Историческите събития са там, но под политиката, войните, съюзите и борбата за власт стои нещо много по-човешко – жена, която може да управлява царство, но невинаги може да управлява собственото си сърце.

И това боли. Боли да четеш за човек, който трябва винаги да мисли няколко хода напред, а понякога просто иска да си позволи да чувства. Боли да виждаш как властта може да ти даде почти всичко и едновременно с това да ти отнеме свободата да бъдеш просто човек.

„Клеопатра“ не е книга, която променя историята, която знаем. Тя променя начина, по който гледаме на нея. И може би най-силното е, че след последната страница не мислиш толкова за царицата, за легендата или за короната. Мислиш за човека зад тях. А за история, която разказва повече от две хиляди години, това никак не е малко.

иОще за книгата – прочетете тук.