Всяко семейство има собствен календар на най-важните празници през годината – рождени и именни дни, годишнини и училищни тържества… Но знаете ли, че детето-читател също има своя празник? Това е 2 април, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на детската книга и отбелязван от 1967 г. на тази дата. Този специален ден е част от политиката на международната общност за насърчаване на любовта към четенето у децата и привличане на общественото внимание към детските книги и литературата за деца.
Защо точно 2 април ли? Защото тогава е роден най-големият разказвач на приказки – Ханс Кристиан Андерсен.
Датският вълшебник с чувствително сърце владее магията на думите и извайва с нея приказни светове, в които малки и големи деца пътешестват вече повече от двеста години. Всяко дете е имало поне една специална книга с Андерсенови приказки. Нашите приятели от издателство „Софтпрес“ предлагат приказките на Андерсен в две издания – за малки и за малко по-големи читатели.
Книгата „Приказки за най-малките: Андерсен“ е специално издание за децата, които правят първите си стъпки в света на приказките. Историите тук са по-кратки, с красиви и пъстри илюстрации, за да привлекат вниманието и да вдъхновят детското въображение.
Изданието от поредицата „Приказна съкровищница“ пък е по-подходящо за по-напреднали читатели – текстовете тук са по-дълги, подходящи за самостоятелно четене. Приказките са адаптирани според най-модерните педагогически изисквания и можете да сте сигурни, че детето ви ще прекара щастливи часове, потопени в магията на „Дивите лебеди“, „Огнивото“ и „Храбрият оловен войник“.
На 2 април отбелязваме и Световен ден за информираност за аутизма. Едно на всеки 150 деца по света се разболява от аутизъм. Общият брой на хората от аутистичния спектър формира около 2% от населението на света. У нас това са около 140 000 души. На този ден няма да пропуснем да ви напомним за „Искрата“ – една великолепна книга, която не е просто биография на едно дете и неговата майка. Това е книга за зашеметяващите възможности, които се разкриват, когато отключим скрития потенциал на всяко дете. На всеки от нас.
Откъс от приказката „Храбрият оловен войник“ от книгата „Приказки за най-малките“
Подарък за приятели на „Данибон“ от издателство „Софтпрес
Храбрият оловен войник
Имало едно време едно малко момче, което получило като подарък за рождения си ден кутия с малки оловни войници. Когато момчето отворило кутията и ги видяло, първите му думи били:
– Ах, колко са красиви!Войничетата си приличали като братя – с червени мундири, златни еполети, сини панталони, високи шапки с пера и големи пушки, подпрени на дясното рамо.
Момченцето ги извадило от кутията, започнало да ги подрежда на масата в редички и тогава забелязало, че един от оловните войници се различавал от другите, защото имал само един крак. Сигурно, когато са го отливали, оловото се било свършило, но въпреки това той стоял гордо изправен на единствения си крак.
На масата при войниците имало и други играчки, но най-привлекателен бил един приказен замък от картон.
През прозорчетата му се виждала разкошна зала, в която танцувала малка картонена балеринка. Тя имала коронка на главата и била толкова красива, че малкият оловен войник се влюбил в нея. Той не смеел да ѝ каже нищо, защото си помислил, че тя сигурно произхожда от благороден род, щом живее в замък, а той намирал подслон в една най-обикновена кутия заедно с другите оловни войници.
Момченцето се заиграло с оловния войник и разсеяно го сложило на перваза на прозореца. Изведнъж прозорецът се отворил и оловният войник паднал навън. Той падал толкова бързо, че въздухът свистял в ушите му. Прислужницата и момченцето веднага изтичали на улицата и започнали да го търсят, но не го видели никъде, а войникът бил твърде горд, за да вика за помощ.
През това време завалял проливен дъжд. По улиците се стичали потоци вода. Когато дъждът спрял, две момчета намерили малкия оловен войник. Те направили лодка от парче вестник, сложили го в нея и я пуснали в бурния поток дъждовна вода, течащ в канавката. Момчетата се радвали и пляскали с ръце, а лодката се понесла стремително надолу по течението и скоро попаднала в покрит канал, където царяла непрогледна тъмнина. Оловният войник дори не трепнал, а храбро се взирал напред.
