Броени дни преди по книжарниците да се появи „Мъжът, който два пъти умря“ – втората книга от поредицата „Криминален клуб „Четвъртък“, повдигаме малко завесите, за да надникнете в света на Ричард Озмън. Как се справя с успеха на романите си и колко трудно е било да ги напише – това са част от въпросите, на които Ричард дава отговори пред английските си издатели Penguin Random House и списание GQ.
Защо точно Кент?
Избрах Кент просто защото реалното пенсионерско градче не се намира там. Някои от живущите се притесняваха, че книгата ще стане хит и мястото ще се превърне в туристическа атракция, която привлича много хора. Спокойствието щеше да бъде нарушено. Затова обещах, че в книгите ще разположа градчето другаде. Макар че, те биха се радвали на посещения от туристи. Сигурен съм. Щяха да продават тениски и освежителни напитки. Само почакайте! Нищо чудно скоро да сложат табела „Добре дошли в градчето на Криминален клуб „Четвъртък“. И да започнат да взимат входна такса.
„Винаги съм знаел колко е трудно да се напише криминален роман и изпитвам дълбок респект към авторите, които го правят“ – това са твои думи. По-трудно ли беше, отколкото очакваше? И ако да, в какъв смисъл?
Да напишеш книга, каквато и да е книга, е изключително трудно. Мисля, че това е творческото постижение, с което най-силно се гордея. Хубавото е, че хората, които пишат криминални романи, са много отворени и подкрепящи и така писането е някак по-леко. В САЩ колегите също са много отзивчиви. Откакто написах първата книга, проведох много приятни разговори с хора като Харлан Коубън и Шари Лапена. Всички откровено ти желаят най-доброто. Дали това го има и в другите жанрове? Дали Маргарет Атууд звъни на Салман Рушди, за да му каже: „Много як роман, приятел!“? Всъщност Маргарет Атууд сигурно го прави. Тя изглежда много мила.
Дядо ти е бил полицай. До каква степен това провокира желанието ти да пишеш криминални истории?
Дядо винаги ще е моят герой. Той беше сериозен човек, който вършеше отговорна работа. Но беше и много повече от това. Израснах без баща и дядо ми често беше наоколо. Ако трябва да обясня какво е да си мъж на място, ще дам него за пример. Беше много корав, но и много внимателен, добър, грижовен и съобразителен. Знаеше отлично кой е. Такъв човек искам да бъда и аз. Бих казал, че има голяма част от него в Рон. И тъй като той беше моят герой, аз също винаги съм искал да стана полицай. За това мечтаех, но имам проблеми със зрението и нямаше как да се случи. Така че писането на криминална литература е леко намигване към моя истински герой. Малка благодарност. Бих дал всичко да можеше да прочете книгите.
Отрази ли се успехът на първата книга при писането на втората? Имаше ли повече напрежение?
Всъщност почти бях завършил втората книга, когато първата излезе, така че бях в нещо като свой балон. Но сега работя върху третата и вече съзнавайки как стоят нещата, усещам напрежението. В крайна сметка просто започнах да си казвам: „Направи това, което направи с първите две книги – седни пред компютъра и просто напиши историята, която искаш да разкажеш“. Трябва да се изключиш от света, а в това, мисля, съм доста добър.
„Мъжът, който два пъти умря“ излиза на 28 февруари.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата „Представи се“.
