Не съди книгата по корицата. Чуваме тези думи още в детските си години, когато родители и учители искат да зародят в нас любов към четенето. И колкото да е клише, много често се оказва вярно. Понякога зад красива корица стои слаба история, но и обратното е напълно валидно.
Каквото и да си говорим обаче красивата корица винаги ще привлече читателите и ще ги накарат да се зачетат в анотацията на книгата в книжарницата. Понякога за корици на книги се ползват истински произведения на изкуството. Картини, които можем да намерим изложени в музеи и които понякога имат връзка със сюжета.
В тази статия ви представяме 3 книги на „Софтпрес“ с красиви картини на кориците и историите, които се крият зад избора точно на тези произведения на изкуството да бъдат визията на романите.
Красивата и нежна корица на „Том Лейк“ от Ан Патчет е картина и това си личи от километри. Авторката я вижда в галерия в Париж и от пръв поглед решава, че това ще е корицата за романа, който пише в момента.
В свое интервю Ан Патчет споделя следното по темата:
„Със съпруга ми бяхме в Париж през май 2022 г. Бях на около половината от писането на „Том Лейк“ и бях отишла да изнеса лекция в Американската библиотека. Отидохме в Musée de l’Orangerie за да видим „Водните лилии“ на Моне. На излизане завих зад ъгъла и там беше „Parterre de marguerites“ („Легло с маргаритки“) на Гюстав Кайбот, която той рисува между 1892 и 1893 г. Това е голям декоративен панел, висок 190 см и дълъг 115 см. Празното място в долната част беше оставено празно, защото пред него щеше да има сандък.
Веднага щом видяхкартината, казах на Карл: „Това е корицата на книгата, която пиша.“ Отидох в магазина за подаръци и купих няколко пощенски картички с картината. Изпратих една на моя редактор и една на дизайнера на корицата в „Харпър“ и им казах: „Книгата не е завършена, но това ще е корицата. Няма да обяснявам защо. Надявам се, че щом прочетете книгата, ще ви стане очевидно.“ Обичам картината и обичам да я виждам отново и отново, и отново, върху купчини книги. Не мисля, че някога ще ми омръзне да я гледам.“
В „Том Лейк“ Ан Патчет ни отвежда сред трепкащите клони на черешова градина, за да ни разкаже историята за една лятна любов и за преживяването й години по-късно. „Том Лейк“ е разказ за многобройните лица на обичта и обещание, че независимо от всичко вълшебството съществува.
„Трифена“ от Костадина Костова
Вторият роман на Костадина Костова има прекрасна корица и това се дължи на хърватския художник Целестин Медович и неговата картина „Римлянка“. Един ден, докато се разхожда със своите колеги в Национална галерия „Квадрат 500“, Костадина Костова вижда картината и се влюбва. Тогава, още незавършила „Трифена“, не си е и помислила, че картината може да е корица на втората ѝ книга, но определено създава връзка с нея. Както самата тя споделя:
„Струва ми се, че тя винаги е била моя избор.“.
Везните окончателно се накланят, когато преди няколко месеца Костадина Костова е в галерията със своята дъщеря и тя отива до картината на Медович и казва:
„Мамо, това ми е любимата картина!“.
„За мен още в първия миг, в който видях тази картина изчезна идеята, че това е картина с конкретен автор, за мен тя се превърна в история. Не непременно историята на Трифена, която аз вече пишех, но едно обобщение на търсенето, което самата героиня преживява в книгата. Тази картина е за мен точно онзи момент, в който се открива смисълът на изкуството, което кара душата ти да порасне“, споделя още авторката.
Всички вие може да видите „Римлянка“ на живо в Национална галерия „Квадрат 500“ всеки ден, защото тя е част от постоянна им експозиция.
В „Трифена“ Костадина Костова ни запознава с Антония Трифена – понтийска принцеса, в чиито жили тече римска кръв и бунт срещу Рим. Поколение след поколение предците й се подчиняват на онези, яхнали света от седемте хълма. Императорът нарежда и всички изпълняват. Но Антония отказва да е просто разменна монета, похарчена от Рим.
Пътят към свободата й минава през Тракия, земя на високи планини и диви племена, на богове и древни ритуали с аромат на вино. Потомката на Марк Антоний е тук, за да се венчае за наследника на одрисите, но никой не подозира, че планът й е да избяга.
Въпросът е: може ли да избяга от себе си?
„Холандската къща“ от Ан Патчет
Ан Патчет има афинитет към красивото и това си личи не само от прекрасно написаните истории, които пише, но и от желанието нейните книги да изглеждат като произведения на изкуството.
„Холандската къща“ е разтърсваща история за връзката между брат и сестра, къщата от тяхното детство и миналото, което не иска да ги освободи. А историята за корицата на книгата отново е любопитна.
„Когато мислех за корицата на „Холандската къща“ имах едно единствено условие – да няма част от къща на корицата на книгата. Исках портретът на Мейв да е на корицата. Това се получи по-добре, отколкото някога бих могла да си представя. Обадих се на приятеля си Ноа Сатерстром (който също живее в Нашвил) и го помолих да нарисува портрета на Мейв. Дадох му двете страници, на които картината в книгата е спомената в романа и въз основа на тези две страници той нарисува картината за три дни. Това не е портрет на истински човек. Купих картината от него. Виси в кабинета ми. Никога не ми омръзва.
Има толкова много неща, които обичам в картината, едното е, че тя всъщност е част от сюжета, така че в един момент читателят ще погледне отново корицата и ще си помисли: „Чакай малко!“. Също така, почти никога не виждаш жена или момиче на корицата на роман, която има директен поглед. Лицата на жените много често са обърнати настрани, полупокрити с шапки или отрязани. Това ме побърква. Тук исках момичето да гледа директно към читателя.“
Романът на Ан Патчет разказва историята на Дани и Мейв Конрой, които израстват в Холандската къща. Баща им купува величествената сграда дълго след славните дни, в които семейство Ван Хубейк са я построили, но всичко в този необикновен дом остава такова, каквото е било – от мебелите, през холандските книги в библиотеката до портретите на първите собственици в голямата зала.
Уви, макар в къщата никога нищо да не се променя, животът на брата и сестрата се превръща в пътуване със скоростно влакче, в което падането надолу изглежда безкрайно. Първо губят майка си, която не понася живота в огромния дом от стъкло, след това губят самата къща, изгонени от втората съпруга на баща си. Губят всичко. Но онова, което им остава, е повече – защото имат себе си и историята си дотук. Двамата правят всяка крачка напред с поглед, прикован към спомените – понякога с гняв, понякога със смях. Но когато хората от спомените отново пристъпват в живота им, Дани и Мейв трябва да направят избор – да скъсат нишката с миналото или да изложат на риск собственото си бъдеще.
Всички книги на Софтпрес можете да закупите с 20% отстъпка с код Danybon20 от сайта на издателството https://www.soft-press.com/.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата “Представи се”.
