Ако сте загубили вяра в политическата класа на България и се притеснявате, че политиците или ви предават, или действат много вяло, за да спасят страната ни от проруска пропаганда, вижте невероятната реч на този млад депутат. Наистина много точно описва всичко и смело се противопоставя на проруските партии.
„Тук не е Москва! Да живее европейска България!“, заяви в изключително силна реч от трибуната на Народното събрание тази седмица депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков.
Дневният ред на българите е безводието, горските пожари, чакането на границата, защото не сме все още напълно в Шенген. В дневния ред на българите не е излизането на България от ЕС, НАТО, ООН и влизането в БРИКС, отлагането на еврото до 2043 г., страховете от „джендъри“ и „чуждестранни агенти“.
Дневният ред на редица политически партии е друг.
Джендъри, чужди агенти, вербална и физическа агресия. Език на омразата. Измислени страхове, несъществуващи врагове. За крайните, проруски партии това е обяснимо – когато нямат решения на истинските проблеми, боравят с измислени страхове.Но хранителната среда на популистите е кризата в полето на системните политически сили.
Божанков посочи кои не могат да бъдат съюзници на ПП-ДБ:
По-лесно е да кажем кои не могат да бъдат: най-вече тези, които смятат, че мястото на България е извън ЕС, НАТО и ООН. В БРИКС, при Южна Африка или в някой провален Източен режим. Това са проводниците на руска енергия и кремълска реторика. Длъжни сме да дадем категоричен отговор на техните стремежи – тук не е Москва.
В дневния ред на нашето общество е безводието. Горските пожари. Българският бизнес, който не може с дни да премине Дунав мост 1 и 2, защото България все още не е напълно приета в Шенген. Местната власт, която очаква да реализира проекти в благоустройство (забавения ПВУ и необходимостта от ускорена дигитализация). При всичко това светът е на ръба и отвъд ръба на няколко военни конфликта.
В тази среда дневният ред на редица политически партии е друг.
Джендъри, чужди агенти, вербална и физическа агресия. Език на омразата. Измислени страхове, несъществуващи врагове. За крайните, проруски партии това е обяснимо – когато нямат решения на истинските проблеми, боравят с измислени страхове.
Но хранителната среда на популистите е кризата в полето на системните политически сили.
За това сме длъжни да дадем отговор (първо пред себе си) на въпроса: На какво се дължи политическата криза и тогава – каква е формулата за излизане от нея?
Политическата криза е следствие. Не причина.
Истинска причина е:
– Че репресивните органи на държавата действат не според закона, а според нерегламентирани отношения извън правовия ред. Скандалите със осемте джуджета, нотариуса, Красьо черния и Пепи еврото са знакови примери за пробив в сърцевината на демократичния ред – съдебната система. Признанията на прокурори, че са назначени и “уволнени” не заради липсата на правосъдие, а по решение на онази скрита…или не чак толкова скрита, нерегламентирана власт.
– Така се стигна до феодализиране на български общности, в които общината, като най-голям работодател, държи в зависимост бизнес и граждани. Чрез обществени поръчки с предизвестен победител.
– Модел, в който ББР отпуска кредити не за българския малък и среден бизнес, а за близки до модела.
– Държавно управление, при което корупцията роди емблематичното”ремонт на ремонта”, заради отклонен обществен ресурс и пагубните си резултати.
Модел, който има много имена и цветове, но се обобщава с едно: разрушено разделение на властите и компрометирано върховенство на закона.
Почти всички други обществено-социални предизвикателства имат този общ корен. Включително политическата криза. Защото малцина посочват слона в стаята. Ние го правим.
Първата политическа сила определя ключовите си политики според ретроградния Меркурий. Буквално и метафорично – сутрин е едно, вечер – друго. Борисов отиграва моментни ситуации и избира “партньорите” си за съвсем къс хоризонт. Единственото му стратегическо партньорство е с ДПС. То е основано именно на нерегламентираното влияние в структурите за сигурност, съдебната система и държавните регулатори – което споделят. За това, когато трябва да “отиграе” ситуацията с Калин Стоянов, Борисов не посочи, че Стоянов е изпълнител на заповедите на паралелна власт. Което идва на каже, че ГЕРБ и нейният лидер не са готови да започнат разговор по същество за истинска промяна.
България има нужда от системно, европейско и демократично ляво.
Такъв разговор в лявото пространство обаче не се води.
Европейските социалисти отдавна са разрешили неразгадаемата за българските им колеги мистерия – кой е агресор и кой жертва в Украйна. От санкциите до военната помощ. За ЛГБТИ хората. За равенството между половете. За домашното насилие. Лявото е либерално. Няма такова нещо, като патриотично ляво. Това е антоним. Патриотично-ляво е синоним на национал-социализъм. А това е точното име на фашизма. Алтернатива на носталгията по тоталитарното минало на България има. Тя е в простичката истина, че бъдещето на нашата страна е европейско.
Разцеплението в една от основните парламентарни партии ангажира публичното внимание. По възможно най-лошия начин – утоли жаждата за зрелища. Но истинският проблем е, че в този конфликт никоя от страните не отрича модела на нерегламентирано упражняване на държавната власт. Всъщност изобщо не отварят дума за него. Може би защото мнозина участници имат заслуга този модел изобщо да съществува.
Сигналите, че народни представители са под системна репресия от държавни органи заслужава внимание. И поставя още един въпрос – кой и на какво основание активира репресивните органи на държавата? Защото служебният кабинет се ръководи от един човек.
А вътрешнопартийният опонент няма формална власт. Това говори за наличие на нерегламентирана, перманентна власт в държавните регулатори и съдебната система. Нещо, за което нашата коалиция предупреждава отдавна. Отказът този разговор да се проведе стои в основата на провалената ротация в последния редовен кабинет на академик Денков.
В корените на този проблем има повече от едно име и две изречение за разказване.
Смисълът на тази борба не е да се смени човека зад волана, а генералната посока на движение. Част от народните представители от либерална формация, гласуваха откровено фашистки, дискриминационен закон. Време е политическите сили да се запитат, какви са базовите ценности на европейските семейства, в които иначе гордо членуват. Време е и европейските семейства да обърнат внимание, какво вършат членовете им.
В ранните години на кариерата си, основният говорител на Кремъл в България наричаше ромите “сган, подчовеци, паразити”. Класически речник от времето на Третия райх. По-късно същата реторика е употребявана срещу демократичната общност и всеки, който не е на мнението на популистката му формация. Учителите в това число. В България има политици, които все още употребяват израза “ще отидеш в Белене”. Но отиват по-далеч. Във време, в което Русия е обявила България за враг, позират под руско знаме. И се гордеят с това. (Какво ли би казал един истински родолюбец, като Захари Стоянов за този позорен акт?)
В този контекст не можем еднозначно да определим дали са фашисти или комунисти.
Или просто фрустрирани хора, които не са успели в живота и в настоящия демократичен социален ред. Заради което се идентифицират с враговете му. Това обяснява и желанието им да работят в Брюксел, да получат заплати в евро, и да се борят за шанс да са част от програмите на фондация “Америка за България”
Да, колеги, в тази зала има хора, които с години се обучават от най-добрите в света. И в това няма нищо лошо. Прилагат усвоените практики. И така 6 години. Докато станат депутати – популисти и ги подгонят измислени страхове и чужди агенти. Докато едновременно говорят срещу Западния начин на живот, те много обичат да водят именно такъв начин на живот. И това не е непременно уникален случай – режимът на Путин твърди, че освобождава Украйна от “нациста” Зеленски. Въпреки, че той е евреин. Русия също се провали в опита си да се състезава с капиталистическия свят по времето на СССР. Провали се и в опита си да се конкурира със Запада и в условията на пазарна икономика.
Личната фрустрация може да бъде унищожителна движеща сила. Това важи и за цели народи. Тук симпатиите на неуспели популисти в България към режима на Путин в Русия намират практично обяснение. Свърза ги омразата на провалените към успешните.
И вече открито призовават за напускане на ЕС, НАТО, дори…ООН. Това е стратегическият риск пред България днес.
Подменяйки консерватизма, една Ганьовска задруга задушава шансовете в България да има истинско консервативно движение. От което политическата система определено се нуждае. И в момента губи.
В тази среда коалиция ПП/ДБ е изправена пред труден избор. В общия контекст на разпад ние успяхме да запазим единството в нашето обединение, но въпросът кои са нашите съюзници остава.
По-лесно е да кажем кои не могат да бъдат: най-вече тези, които смятат, че мястото на България е извън ЕС, НАТО и ООН. В БРИКС, при Южна Африка или в някой провален Източен режим. Това са проводниците на руска енергия и кремълска реторика. Длъжни сме да дадем категоричен отговор на техните стремежи – тук не е Москва.
Защото в последните години постигнахме много: България има хеликоптери-линейки, страхът остана в миналото, страната ни пое път към истинска енергийна независимост и всички заклинания, че ще останем на тъмно и студено…не остаряха добре.
Устойчивия икономически растеж е факт. Започнахме битка за честни конкурси – от училищния директор до министерския пост, прозрачен конкурс за ВСС и честен избор на нов главен прокурор.
Не сме наивни – някои не желаят да видят България интегрирана напълно в ЕС, други – с независима съдебна система. А частичният успех по пътя към Шенген може бързо да се превърне в регрес и страната да изостане дори от Румъния, заради забавени реформи.
И ако днес политическата криза започва да придобива облик на хронично медицинско състояние, то възходящият тренд на икономиката ни дава относителна сигурност. Последните социологически проучвания показват, че 60 процента от българите вярваме в демокрацията и цивилизационния избор на България. Но всеки 3-ти наш сънародник се изкушава от отровата на тоталитарното управление. Време е демократично мислещите хора да отворим очи. Крайният популизъм, от грозни крясъци в тази зала, може да се превърне в управляваща сила. И реалност.
Да видим кризата – като възможност. Трусовете в партиите – като шанс за преосмисляне на базови ценности. Скъсване със системата на нерегламентирана власт. Приемането на България в свободното шенгенско пространство и интегрирането ни в еврозоната не са просто инструмент за повишаване на благосъстоянието на народа ни. А последните стъпки, които гарантират, че България най-сетне ще бъде равна на останалите европейски народи. Това е формула за излизане от политическата криза.
В противен случай рискуваме парламентарния модел на управление. Регрес, който завършва с режими, които трябва да останат мрачен спомен.
Родината ни ще бъде страна с независима съдебна система.
Бъдещето ни е в обединена Европа.
Да живее европейска България!
