За разлика от априлските и юлските избори този път отидохме да гласуваме малко по-късно. Една единствена причина – беше ми все още студено да излизам преди това.
Когато наближихме училището, в което по принцип гласуваме, видях, че на двора няма опашка. При предишните избори имаше.
След като влязохме обаче вътре разбрах причината. Опашките бяха в коридорите.
Точно до входа се очертаваше една огромна опашка и точно тя се оказа за нашата секция. Беше в 11,28 ч., когато пуснах първото си съобщение.
“Много активен квартал!”, коментира мъж, който вероятно се занимаваше с организацията.
Друг минаваше и търсеше желаещи да гласуват в съседните секции, но рядко се появяваха такива. Всички, които влизаха, бяха за нашата секция и опашката още повече се извиваше.
Виждах пред мен около 23 души, а в коридорчето пред секцията имаше още. Нямаше какво да правя освен да броя хората и да чета посланията на училищното стълбище.
Основно на опашката бяхме около 40-годишни. Жена се усети и помоли един баща с бебешка количка да бъде пуснат най-отпред. Тези, които бяха в началото, заявиха, че нямат нищо против.
Всички бяха с правилно поставени маски. Чакаше се в коридора на известна дистанция от около 75 см.
Доста време прекарах в гледане на посланията на стълбището. Основно виждах:
“По-малко страх”.
То беше на нивото на очите.
В 11,38 ч. бях на най-близко разстояние до стълбището и вече сериозно разсъждавах какви ли есета могат да се напишат с тези послания.
Освен за стъпбището, цветята, умувах и за този зелен чин, тъй като дълго време попадаше в полезрението ми.
В 11,46 ч. вече имах видимост към коридора. Имаше няколко секции и пред всичките имаше опашка. Нашата обаче си оставаше с най-голямата – може би 5 пъти по-голяма в сравнение със съседната.
Наближавах вратата, където бяха залепени плакати с инструкции за гласуването.
Снимах си ги, за да ги чета от телефона, а не да се реда пред тях с други чакащи.
До тях беше списък с кандидатите за президент и направих последна проверка за номера на моя избраник.
А този списък с имената на кандидат-депутатите от 24 МИР ми беше още по-полезен за последна проверка.
Името на един от кандидатите беше задраскано, тъй като беше замесен в схема по купуване на фалшиви сертификати.
Около 11,45-11,50 ч. влязох да гласувам.
В комисията бяха само млади хора. Повечето бяха може би около 20+ години. Свежи и приветливи. Взеха ми личната карта и ми дадоха карта за гласуване.
Направи ми впечатление, че по-бавно зареждаше устройството. Аз извадих картата на два пъти, защото реших, че не е поставена правилно. След това обаче забелязах, че по-бавно се зарежда екранът.
Ако се гласува за президент и за парламент, трябва да се натисне първото поле. Не знам защо, но вътрешно имах усещане, че искам първо да приключа с единия избор и тогава да премина следващия. В случая следваха едно след друго и чак тогава се приключваше. Лично за мен беше по-логично да съм сигурна, че съм приключила с всяко действията самостоятелно. Хубавото беше, че накрая се вижда дали правилно си гласувал. Излязоха и разписките. Там също се изписаха имената, които съм посочила.
Другото, което пак вероятно може би е объркващо, че двете урни бяха една до друга. Казаха ми по-дългата пуснете тук, а по-късата – тук. Аз обаче си проверих дали на разписката за президент е изписано името на кандидата и дали е точно тази урна. След това направих същото и за разписката за кандидат-депутат.
Когато излязох, пак се включих в анкетата на социологическа агенция, която винаги стои пред нашата секция. Понеже участвах и в другите анкети през април и юли, беше ми интересно какви нови въпроси има. Разбира се, имаше въпроси за кого съм гласувала преди това и за кого сега. Имаше въпроси и какво правителство очаквам.
В 11,54 ч. пуснах и анкетната си карта и изпълних и този мой дълг.
В 11,55 ч. излязохме от училището.
Така че дори и с голяма опашка и чакане, всичко беше в рамките на 30 минути.
