Протестът на 10 декември 2025 г. през погледа на Данибон
Младо момиче и момче се целунаха в началото на протеста и след това бяха през цялото време като едно цяло – скачаха, скандираха, пяха. От другата ми страна две по-възрастни дами плакаха и бършеха сълзите си – много са видели за толкова години, но най-после май наистина има надежда за добра промяна.
Бяхме стотици хиляди на протеста в София. Имах усещането, че сме поне половин милион само в столицата.
Българи, турци, роми, различни етноси, но всички български граждани. Млади и стари. Деца, младежи, родители, баби, дядовци. У нас в различни градове и на много места из Европа. Всички бяхме заедно на 10 декември 2025 г. Показахме, че сме единни.
Доказахме, че сме една нация. Която скача срещу неправдавата, корупцията и мафията. Която не иска повече Пеевски и Борисов във властта. Която казва „Оставка“ и „Мафията вън“. Която настоява за нови избори, които най-накрая да са честни.
Молитва, песни, скандирания, хора, химн, речи. Чухме любими песни за протестната вълна, които бяха вдъхновени от последните събития и станаха голям хит. Видяхме новите звезди на протеста – открити хора с голяма аудитория в социалните медии, които с ясен глас заявиха на Пеевски, че той не е техен брат. Бяхме гледали техните видео обръщения, но сега ги чухме на живо.
Беше внушително!
Потръпнах от речта на изкючителния оратор от ромски произход. И след това при молитвата и стотици хилядите запалени фенери. Гордеех се със студента по журналистика от турски произход – и аз съм учила такава специалност. Исках да прегърна красивата туркиня, която и от трибуната заяви, че Пеевски не й е брат, защото не е човек, а свиня.
Пяхме „Черната овца“. Скачахме при „Кой не скача е дебел“. Светихме с фенерите на телефона си. Играхме български хора. Скандирахме често „Мафията вън“ и „Оставка“. Заедно с лидерите на ПП-ДБ запяхме „Когато па… Когато падне Пеевски“.
А на химна на България бяхме горди, достойни българи, но емоцията беше толкова силна, че сълзи се стичаха от очите на мнозина. След това – в края на протеста отново затанцувахме – прибирайки се към домовете си.
Емоцията беше толкова силна. Целунах съпруга ми. Прегърнах и си на сина си. Заедно с Gen Z пишехме най-новата история на България.
Беше велико усещане! Да правиш добро заедно със стотици хиляди българи и всички дружно да се борите за едно по-добра България.
Пишем историята на нашата Родината. Знам какво децата ми ще разказват на децата си. Знам и какво ще учат внуците ми. Датата 10 декември 2025 г. ще влезе в учебниците по история на бъдещите поколения.
