Реформаторски настроеният бивш министър-председател на балканската държава предупреждава за опасността „други държави“ да се опитват да контролират правителствата в България предвид важната роля, която тя скоро ще играе в транзита на газ за ЕС, пише испанският журналист Марк Маргинедас в EL PERIÓDICO, съобщават от ПП.
В продължение на девет месеца, проевропейската коалиция Продължаваме Промяната е начело на трудно коалиционно правителство в България, подкрепяно от други две партии, чиито лидери са свързани с корупция. В това интервю за EL PERIÓDICO бившият министър-председател обосновава споделянето на изпълнителната власт, разказва за реформите в рамките на своя мандат и предупреждава за нарастващия интерес на„други“ сили, т.е. на Русия, да контролира от задкулисието вземането на решения в София, като се има предвид ролята на страната като транзитна точка за газ към ЕС.
Ето и интервюто:
Защо се разпадна правителството?
Съставянето на правителството беше голямо усилие и то се основаваше на нашата управленска програма, която включва реформа на съдебната система, реформа на енергийния сектор (доминиран от руска компания) и на службите за сигурност. Разработихме 18-месечна програма, като първата половина трябваше да бъде посветена на промени в законодателството, в Конституцията, в антикорупционния закон. Във втория етап, който трябваше да започне сега, трябваше тези закони да бъдат приведени в действие. Например, как прозрачно да изберем ключовите хора в антикорупционната комисия. Или каква да е процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет – процеси, които имат голямо въздействие, тъй като те имат пет- или седемгодишен мандат. Тук другите две партии, подкрепящи правителството, не желаеха тези промени да се случат и искаха да продължат стария си навик да разпределят постовете между партиите, подкрепящи правителството.
В либералните среди в България има хора, които казват, че щеше да е по-добре да останете в опозиция?
За две години и половина имахме общо пет пъти избори. Ако бяхме в опозиция, щяхме да продължим със служебни правителства, без парламентарен контрол. Когато имате такива изпълнителни органи, те са изкушени да започнат да вземат важни решения. Ясен пример за това е договорът на служебното правителство с турската газова компания BOTAS (разследван от ЕС и заподозрян в облагодетелстване на Русия и Турция, б.р.). Той съдържа много изгодни условия за турската страна и много задължения за българската страна, с 13-годишен неотменим период, който ни задължава да плащаме по 150 млн. евро годишно, дори и да не използваме газ. Така че имаше причини да съставим правителство.
Какво ще се случи след предстоящите избори?
Едно от нещата, които научихме, е, че основната партия ГЕРБ с лидер Бойко Борисов беше до голяма степен контролирана от друг човек – Делян Пеевски (съпредседател на ДПС). И независимо, че ГЕРБ беше създадена като проевропейска партия, факт е, че Пеевски е включен в списъка „Магнитски“ и е санкциониран от САЩ и Обединеното кралство като човек, замесен в корупция. Пеевски трябва да бъде изключен от всякакви преговори. Дали ще имаме сили да го направим, зависи от гласа на българите.
Русия контролира енергийния пазар в България – дали успяхте да ограничите влиянието й?
Да, предприехме някои стъпки, включително забрана за внос на руски петрол в рафинерията на „Лукойл“ в Бургас. И ако някой мами (като внася руски суров петрол), ще трябва да спрем това, въпреки че няма да е лесно. Също така, когато влязохме в правителството, помогнахме да се премахне зависимостта на българските атомни електроцентрали от руското ядрено гориво. Друг пример: опитахме се да наложим данък върху руския газ, но имаше голяма съпротива (б.ред., от Унгария).
В България постоянно се провеждат избори и страната е много интересна за Русия. Наблюдавате ли увеличаване на руските кампании за дезинформация?
Позволете ми да допълня въпроса ви. България винаги е била важна за Русия поради историческите си връзки и позицията си на Балканите, където Москва има интереси. Но значението на България за Кремъл и ЕС значително нараства, тъй като договорите за доставка на газ за Европа през Украйна изтичат в края на годината. Ако погледнете картата на Европа, газът, откъдето и да идва, би трябвало да се транспортира през България (чрез българския участък на „Турски поток“). Геополитическото значение на България нараства и това е особено важно и опасно. Защото интересът на други държави да контролират нашето правителство нараства. Що се отнася до дезинформацията, тя не се случва само у нас. И въпреки големия опит на ЕС и САЩ в справянето с нея, се оказа, че не е лесно тя да бъде прекъсната. Освен това имаме две откровено проруски партии и не можем да възприемем и антидемократични практики.
Продължават ли Русия и нейният посланик Елеонова Митрофанова да се държат провокативно?
(Елеонора) Митрофанова беше много агресивна през 2022 и 2023 г. Когато обаче един дипломат се държи недипломатично, в крайна сметка той или тя причинява вреда за страната си. Имиджът на Русия в България се е влошил. И когато българите преодоляха първоначалния страх, започнаха да се чудят защо в Европа отново има война – при това война, която е много близо до дома, в която участва страна, която мнозина смятат за близка до тях. И същите тези граждани след това започнаха да разбират, че заплахата е не само за Украйна, но и за Прибалтика, Молдова и Полша.
Твърди се, че подкрепата за ЕС и за изпращането на оръжия в Украйна намалява сред българските граждани.
Не съм сигурен. В началото беше много трудно да се обясни на хората този конфликт с Русия, защо трябва да помагаме на Украйна с военна помощ. Минаха месеци преди обществеността да разбере цялата картина. Виждаме много различни послания от президента (Румен Радев, смятан за проруски) и последните две (проевропейски) правителства – първото, оглавявано от Кирил Петков, и второто – от мен. Решението на Парламента е много ясно: има агресор, трябва да се спазва международното право и да се помогне на нападнатата страна. Българският президент и неговото обкръжение повтарят руските наративи: не помагайте на Украйна, борете се за мир, без да обясняват как този мир да стане устойчив. Това не е тенденция. По-скоро хората са объркани от двата различни разказа от политиците.
