В рядък за страна от Европейския съюз ход, България е поискала официално съдействие от дипломатическата служба на блока, за да се пребори с руската намеса преди изборите по-късно този месец, съобщава Политико.
Целта на властите в София е да открият и неутрализират кампаниите на чуждестранни актьори, които се опитват да манипулират общественото мнение чрез социалните мрежи и различни пропагандни уебсайтове. За справяне с проблема се използва специален европейски подход, създаден в отговор на руските и китайските хибридни заплахи.
Нова стратегия и специално звено в МВнР
Българското искане е част от мащабни усилия на правителството за борба с чуждестранното влияние. Като ключова стъпка, Министерството на външните работи създаде временно координационно звено. За негов съветник е привлечен авторитетният разследващ журналист Христо Грозев, придобил световна популярност с работата си в групата за онлайн разследвания Bellingcat.
Според официален представител, запознат със ситуацията, България досега е отричала или е мълчала за подобни проблеми. Днес обаче външното министерство е станало много по-чувствително към темата и я е извело като категоричен приоритет.
Рискове преди осмите избори за пет години
На 19 април страната ще проведе своите осми парламентарни избори в рамките на последните пет години.
Неотдавнашен доклад на Центъра за изследване на демокрацията алармира, че България има една от най-податливите информационни среди за недемократична злонамерена манипулация в целия ЕС. Документът предупреждава за активни мрежи от профили за руско влияние, които целят да посеят разделение в обществото, докато институционалният отговор на държавата остава силно неподготвен.
Как ще помогне Европейският съюз?
Молбата на София включва искане за подкрепа от Европейската служба за външна дейност, която координира засичането и анализирането на кампании за манипулация. Този механизъм традиционно се използва за защита на съседни държави, като Молдова, от действията на Москва.
Европейската комисия потвърди, че вече е стартирала процес по активиране на „система за бързо реагиране“ според Законодателния акт за цифровите услуги.
Този процес включва:
Организиране на срещи с големи платформи като Meta, Google и TikTok.
Засичане и спиране на дезинформационните кампании още при самото им възникване.
Използване на инструментариума за борба с чуждестранното манипулиране на информация.
Споделяне на данни чрез Системата за бързо предупреждение за обмен на информация в реално време.
Дипломатическата служба на ЕС подчертава, че макар организацията на изборите да е изцяло национална компетентност, европейските институции са в пълна готовност да подкрепят държавите членки. Това сътрудничество може да доведе до публично назоваване и порицаване на чуждестранни противници и дори до налагане на европейски санкции на дезинформационни групи.
Урокът от Румъния и социалните мрежи
Пренасянето на дезинформацията в интернет пространството създава сериозни предизвикателства. Българският изборен кодекс налага строги правила за политическите кампании, но те покриват единствено традиционните медии.
Старши анализаторът Георги Ангелов от изследователската фирма Sensika предупреждава, че това е изключително опасна тенденция, припомняйки наскорошната ситуация в Румъния. През ноември 2024 г. почти неизвестният антинатовски кандидат Калин Джорджеску извоюва изненадваща победа след обвинения за координирана кампания именно в TikTok.
За да предотврати подобен сценарий, в средата на март българското правителство вече е провело преки срещи с представители на TikTok за обсъждане на дезинформацията в рамките на предизборната кампания. Платформата обаче отрича твърденията, че не е управлявала правилно риска по време на румънските избори.
