“Европа не може да разчита на САЩ в следващите няколко години”, посочва като един от основните си изводи за речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в своя анализ Божидар Божанов от ПП-ДБ.
Сегашната президентска администрация в САЩ или не разбира, или съзнателно игнорира причините за опитите на Европа да ограничава предвестниците на тоталитарни идеологии. А причините са, че Европа не може да си позволи още един период като 1938-1944. Не може да си позволи и нов Мюнхен 1938 г. Но тъй като няма спомен от първа ръка, прави грешки, разфокусира се, “вдига топката” на демагозите и опортюнистите.
Божанов се спира по-подробно на въпроса на елемента с дезинформацията. Определя наратива на Ванс като примамлив, но неверен, че Европа заглушава несъгласните.
Реалността е, че Европа не се справя с дезинформационните кампании на неприятелски страни, по две причини.
Първата е, защото е тромава и некоординирана.
Втората е, че всъщност цени свободата на словото и не предприема драконовските мерки, които един тоталитарен, цензуриращ режим би предприел.
Реакциите на речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен са поляризирани. Едни се радват как “им го казА на европейците в очите”, други атакуват демагогията и мотивите му.
Основен сюжет в речта беше, че Европа е заплашена отвътре, от собствените си елити, които не слушат хората и заглушават несъгласните, уж борейки се с дезинформацията. Това е примамлив наратив, който обаче не е верен.
Това не значи, че Европа не трябва да се посъбуди и да решава проблемите си. Но картината, нарисувана от Ванс, е силно подвеждаща.
Ще си позволя да коментирам елемента с дезинформацията, защото и аз съм част – и експертно, и политически, от този процес.
Грешката на политиците в ЕС е, че подценихме лекотата, с която борбата с дезинформацията може да бъде етикетирана като цензура.
Че обясняването на сложните механизми на дезинформационните кампании не е убедителен разказ. Много по-убедителен е другият, грешен, но прост разказ – “дезинформация е всичко, с което елитът не е съгласен”.
Реалността е, че Европа не се справя с дезинформационните кампании на неприятелски страни, по две причини.
Първата е, защото е тромава и некоординирана.
Втората е, че всъщност цени свободата на словото и не предприема драконовските мерки, които един тоталитарен, цензуриращ режим би предприел.
Първата трябва да бъде поправена. Втората е ценностен въпрос и там няма как да има промяна.
Заради тромавостта, бюрокрацията и липсата на координация, Европа допуска грешки, които се екплоатират от демагози. Да, има примери на неправомерно свалено съдържание (дори мои постове са били сваляни). Има свръхмодерация, има “пресоляване на манджата”, има залитане към крайности под натиск на гласовити хора, които обаче не носят отговорност за последствията. Такива грешки могат и трябва да бъдат избегнати, защото не са следствие от ценностен проблем, а от недосатъчно разбиране на ефектите от една или друга политика върху сложната дигитална среда.
Друга грешка е, че европейските политици имат склонността да отдават на дезинформацията проблеми, които сами са предизвикали. Дезинформацията е факт, но не може да е универсалното оправдание. Не можем да вдигаме ръце и да казваме “ами.. руска пропаганда, кво да направим”.
Дезинформационните кампании само усилват разломите и страховете, които вече съществуват в обществата. А европейските елити не правят достатъчно, за да бъдат неутрализирани тези разломи и да бъдат преодоляни тези страхове.
Но тези страхове и разломи се експлоатират злонамерено както от външни фактори, така и от местни опортюнисти. За съжаление, все повече такива опортюнисти имат едновременната подкрепа и на Кремъл, и на Вашингтон.
Сегашната президентска администрация в САЩ или не разбира, или съзнателно игнорира причините за опитите на Европа да ограничава предвестниците на тоталитарни идеологии. А причините са, че Европа не може да си позволи още един период като 1938-1944. Не може да си позволи и нов Мюнхен 1938 г. Но тъй като няма спомен от първа ръка, прави грешки, разфокусира се, “вдига топката” на демагозите и опортюнистите.
От речта на Ванс, според мен, следват три неща.
1) Европа не може да разчита на САЩ в следващите няколко години;
2) европейските политици трябва да се грижат за разломите и страховете на собствените си общества, без да бъдат надменни;
3) европейските институции трябва да подхождат умно и координирано спрямо дезинформационните кампании, а не с големия бюрократичен чук.
