В новата идея на МОН за класации на училищата въз основа на образователния напредък виждам няколко въпросителни при учениците от частните училища и тези от елитните гимназии.
Тези два типа ученици от частните училища и елитните гимназии имат близки черти:
– от големи градове са;
– влиза се в повечето случаи след сериозен подбор;
– обикновено са от семейства на високообразовани семейства, а често с по-високи доходи.
Това са външни фактори, които влияят на успеха на децата (т.е. се третира все като минуси), според методиката на новата класация, която трябва да измери чистия образователен напредък в училище.
Основното ми чудене е при учениците от този тип училища:
– Ако ученик в 7 клас е с резултат от 95/100 т., а после има само леко покачване към максимален резулат – това като малък напредък ли ще се приема?
– А ако пък вземе, че падне на ДЗИ в 12 клас по БЕЛ на 5,80, защото има друг фокус и е приет в топ университет с математика, това регрес ли е?
Опасявам се, че този тип училища, в които учат тези ученици, много трудно ще могат да докажат, че ученикът при тях е напреднал и че е получил качествено образование.
– При децата от топ училищата е много малка скалата на МОН, за да се докажат. Ако са на ниво 5,90 и стигнат 5,99, това може да се води нищожен напредък, а реално да е огромен, защото последните стотни най-трудно се постигат.
– Може би е необходимо да се заложат други критерии за оценка на напредъка при по-силните ученици, за да се отчете точно дали получават качествено образование.
Тези деца са с огромен потенциал и това трябва да се стимулира, а не да се обезсърчава. И сега печелят много медали, имат успехи в различни извънкласни дейности, говорят чужди езици, програмират и т.н.
При частните училища е още по-неясна ситуацията.
– Не знам изобщо дали МОН се сеша, че в тази образоватена система са и ученици от частни училища (ЧУ), които също се явяват на НВО и ДЗИ. Зададох въпрос на МОН днес дали ЧУ изобщо ще влязат в тази нова класация, но нямам отговор.
– Ако влязат, с кои училища ще се съпоставят – само помежду си ли или ще им дадат възможност все пак да се съизмерят и с други амбициозни училища? Ценното е винаги да мериш сили с други силни играчи.
– Идеята на МОН за новата класация е свързана с финансирането на училищата, а такова няма (в повечето случаи) от страна държавата към ЧУ.
– В частните гимназии не се влиза с оценки от НВО, тъй като има други решаващи изпити. А при кандидатстващите в чужди университети (без британските) матурите в 12 клас обикновено само трябва да се вземат, оценката не е фактор. Т.е. нито НВО, нито ДЗИ са чак толкова решаващи фактори, макар че учениците пак имат отлични резултати, но реално ценността на обучението не с фокус към матурите, а да научиш много други неща и да успееш на следващото ниво в живота – да влезеш в топ университет.
Ако си от СМГ и имаш много медали и влезеш в топ университет, ако си от Американския колеж и имаш най-разнообразни дейности и успехи и влезеш в топ университет, как МОН с новата си методика ще засече всичко това като вече имаш поставени минуси, че си от голям град, хубаво семейство и си с подбор, а накрая може да не си изкарал пълно 6 на матурата по български (но цяла година си кандидатствал в американски, английски, холански университети), както си го направил например в 7 клас и това да постави училището в по-лоша светлина, защото не си напреднал?!
Всъщност за добрите училища в близките години ще си знаем, че предоставят качествено образование без значение дали са на 1 или 30 място, но пък все пак е въпрос на чест да се отчете това, което правиш. В един момент може да решат да режат при прием пълните отличници, а да вземат такива с 5,25, за да могат в края на обучението да отчетат по-сериозен напредък. Особено за общинските и държавните, при които финансирането ще е свързано с тази методика. Но пък и за частните ще е лоша реклама да ги обявят, че не предоставят качествено обучение, защото не е отчетен голям напредък. Знае ли човек до какви изкривявания може да се стигне!
Иначе идеята да се стимулират и подкрепят децата от по-необразовани семейства е чудесна. И тази методика при тях вероятно би вършила чудеса. Трябва да мисли и за тях, за да живеем след време в едно много по-образовано общество. Също така виждам плюс и в това, че ако идеята се реализира добре, няма да е необходимо всички семейства да се стремят да живеят в големите градове в името на децата си, а ще могат спокойно те да получават качествено образование навсякъде без значение дали на село или в столицата. Но моите въпросителни са основно как да не отблъснем децата, които и сега са като пчелички и работят много ударно. Струва ми се, че новата идея ощетява и техния труд (защото включва заслуги на семейната среда, което е хубаво да се отчете, но не и с усещане за минус), и този на учителите им, и не засича истинското качествено обучение в училищата им.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Нов тип класация на училищата – много фактори и дългосрочни наблюдения за образователния напредък на учениците
Какво знаем за идеята за новата класация на училищата?
Финансирането на училищата ще зависи от новата класация
МОН: Напредъкът на учениците в някои ромски училища е по-голям в сравнение с централни училища в големите градове
Какво включва коалиционното споразумение по темата „Образование“?
