Принстън и Амхърст Колидж – това са учебните заведения, в които са завършили основателите на Американските училища в България, създадени през 60-те години на 19 век в Пловдив и Стара Загора.
Сред директорите и президентите на Американския колеж има възпитаници на Харвард, Оберлин Колидж и други университети в САЩ и Европа.
Основател на мъжкото училище в Пловдив, създадено през 1860 г. и наричано тогава Американско научно-богословско училище, е Джеймз Ф. Кларк. Той е завършил Амхърст Колидж (един от най-престижните колежи в САЩ и в наше време) през 1854 г. и Богословската семинария в Андоувър през 1858 г. Той пристига във Филипопол в края на лятото на 1859 г., където първата и най-важна задача за него е била да основе училище за момчета и младежи, разказва Флойд Бляк в книгата си „Американският колеж в София“. Флойд Бляк описва Джеймз Ф. Кларк като изключително оригинален, способен и забележителен човек и личност. Сравнява го със Сайръс Хамлин, основател на Роберт колеж.
Основател на девическото училище в Стара Загора, създадено през 1863 г., е Теодор Л. Байнгтън. Той е роден на 15 март 1831 г. Завършва колежа в Принстън (един от най-престижните висши учебни заведения в света, Пристън е сред елитните колежи в „Бръшляновата лига“) през 1849 г. и Богословската семинария през 1857 г. Пристига в България през 1859 г., а след четири години основава девическото училище в Стара Загора. Теодор Баингтън е известен като усърден писател, пише Флойд Бляк. В продължение на 12 години е бил редактор на религиозния вестник „Зорница“.
Девическото училище дължи най-много в ранния си период на Естер Т. Молтби, директор от 1870 г. до 1908 г. Тя е родена в Охайо през 1836 г. Завършва Оберлин Колидж (първото висше учебно заведение в САЩ, което допуска жени и чернокожи да учат заедно с белите мъже; Оберлин е изключително уважаван колеж в САЩ заради тази промяна, която е предвестник на целия образователен процес в страната по-късно) през 1862 г. Осем години по-късно идва в България, където поема ръководството на девическото училище. Работи в него 38 години.
Американските училища дължат много в ранните си години и на Джон Хенри Хауз. Роден е в Охайо на 29 май 1845 г. Завършва Уестърн Ризърв Юнивърсити през 1869 г. и Богословската семинария през 1972 г. През лятото на 1874 г. идва в Самоков като учител в Американското научно-богословско училище. Бързо научава български език до съвършенство, говори и пише правилно. Подготвя учебници и други пособия на български език. Под негово ръководство са построени сградите на мъжкото училище в Самоков. За да намери работа на по-бедните момчета, създава печатница и дърводелска работилница.
И още двама знаменити директори от периода, когато американските училища са в Самоков.
Айниз Л. Абът, директорката на девическото училище в Самоков. Тя идва в Самоков през 1907 г. Родена е на 7 юли 1870 във Феърфийлд, близо до Мичиган. Завършва университета в Мичиган, а след това следва в Германия и в Рим.
Лерой Ф. Острандер, директорът на мъжкото училище в Самоков, е роден на 20 август 1872 г. Завършва Хамилтън Колидж през 1894 г. и Богословската семинария през 1901 г. Работил е като учител в Роберт колеж. На 13 януари 1902 г. заедно със съпругата си Мери Ройс Острандер пристигат в Самоков. През 1904 г. става директор на мъжкото училище в Самоков и остава начело на него до 1926 г., когато почива.
Флойд Бляк е един от президентите на Американския колеж в София, който е оставил най-ярка следа в това училище. Той играе изключително важна роля за преместването на американските училища от Самоков в София, обединяването им, а така също и за построяването на модерен кампус до българската столицата и за превръщането на Американския колеж в елитно училище в периода до Втората световна война.
„Когато говорим за Американския колеж, всъщност трябва да говорим за неговия президент Флойд Бляк. Колежът е изцяло негово творение и всичко, свързано с него, минава през неговия ум и ръце – сградите, програмата, учителския състав, администрацията“, пише Петко Петков в предговора на книгата „Американският колеж в София“.
Флойд Бляк е възпитаник на Карсън-Нюмън Колидж в Джеферсън Сити, Тенеси, където получил солидно образование по английска литература и по класически науки. Учи също в Богословската семинария в Андоувър и Богословското училище в Харвард. Флойд Бляк дълги години е президент на известния Роберт колеж в Турция (след като трябва да напусне България). Женен е за българка, която е родом от Ямбол. Синът им Кирил е учил в Американския колеж в София. Кирил Бляк (1916-1989) е бил уважаван професор по история в Принстън.
Флойд Бляк е поканен за президент на Американския колеж през 1926 г. Пристига със семейството си в България през лятото на същата година и остава до есента на 1942 г., когато е принуден да напусне страната ни, защото сме във война със САЩ, а Колежът затваря врати, за да отвори едва през 1992 г. Флойд Бляк се опитва да се върне в България, но винаги му е отказвана виза. Пише книга, в която разказва своите спомени за Американския колеж в София и за България. През 1981 г. се среща с двама свои възпитаници и споделя:
„За мен годините, в които съм бил в България, са най-хубавите от целия ми живот!“.
И една препратка към по-ново време.
Президент на Американския колеж до юни 2015 г. беше д-р Пол Джонсън. Той е възпитаник на Щатския университет на Северна Дакота, САЩ.
От 1 юли 2015 г. Колежът има нов президент – д-р Ричард Юинг. Той е възпитаник на Йейл, на Универиситета на Вирджиния, а така също има и докторска степен от Харвард.
От много години се интересувам от историята на Американския колеж. За първи път видях училището през 1997 г. – вече бях журналист, но скоро бях завършила Английската гимназия в Русе (през 1994 г.) и много неща ме впечатлиха в Колежа.
През годините съм събирала всякаква информация за това училище и се радвам, че имам вече син, който учи в него. Може би, защото съм учила в училища с история (училище „Христо Ботев“ в Русе и Английската гимназия в Русе), винаги съм се увличала от темата за историята на дадено престижно учебно заведение.
В началото на февруари 2015 г. гостувах в Американския колеж и събрах още много информация, която ще споделя с вас в статии.
източници: музеят на Американския колеж, кн. „Американският колеж в София“ – Флойд Бляк
обн. публикация – 12.12.2015
