“Трябват ни смислени извънкасни занимания по математика в училище – безплатно.
Би било чудесно всички български деца, независимо от населеното си място и образователния ценз на родителите си, да опитат тази състезателна / занимателна математика в училище. Ако им се услади и удава – да могат да продължат да се занимават с нея *безплатно* в училище или поне някъде наблизо. Това е равен достъп до качествено образование”, посочва в свой анализ “Успешна ли е образователна ни система в това да развива математическите умения на учениците между 1-4. клас?” Траян Траянов, изпълнителен директор на “Заедно в час”.
По този начин в България ще има повече деца с интерес към математиката; по-голяма конкуренция при приема за профилирани математически паралелки; повече функционално грамотни деца навсякъде в страната, вместо концентрирани в 3-4 големи града и две дузини селективни профилирани гимназии; повече математици и учители по математика; по-квалифицирани кадри и по-критично-мислещи граждани; България, която не догонва съседите си постоянно, а води и дава пример, допълва Траянов.
Траян Траянов, изп. директор “Заедно в час”:
Успешна ли е образователна ни система в това да развива математическите умения на учениците между 1-4. клас?
Резултатите на България на международното оценяване TIMSS 2023 бяха над средното за участвалите около 60 държави. Резултатът на България е същият като този на Швеция и с 1 точка по-висок от този на Финландия!Това, обаче, НЕ ПОКАЗВА, че в началния етап всичко е наред и че проблемите идват в прогимназията.Първо, има съседни на нас държави, които постигат по-високи средни резултати по математика на TIMSS 2023 – например Румъния и Турция. Сърбия ни диша във врата.
Тези три съседни държави впрочем постигнаха и по-добър резултат от нас на Международната олимпиада по математика през 2024. Постигнаха и по-добър резултат по математика на PISA 2022.Тези три съседни държави постигат по-добри образователни резултати с по-малък финансов ресурс – през 2022 са имали по-нисък обществен разход за образование на ученик от България по данни на ОИСР.
Конкуренцията не почива.Второ, в България учениците от по-бедни семейства (комбинация от образование и професионална реализация на родителите):
-> имат ЗНАЧИТЕЛНО по-ниски резултати на TIMSS 2023 спрямо българчета от семейства с повече възможности.-> постигат по-ниски резултати от връстниците си със сходен социално-икономически профил в другите разгледани държави.Ножицата в постиженията на децата от семействата с висок и нисък социално-икономически статус в България зее най-широко отворена.Финландската система е шампион в равния достъп, защото насочва ресурсите си в началния етап така, че да осигури достъпно и качествено обучение за всички деца, особено за тези от уязвимите групи и в малките населени места.В резултат на тази политика Финландия постига сходен среден резултат с България на цената на по-малко разслоение. Полагайки тази здрава основа за всички деца в началния етап, Финландия ни изпреварва значително по среден резултат в края на общообразователния етап (виж например резултатите по математика от PISA 2022).Една флотилия е точно толкова бърза, колкото най-бавната лодка в нея. Колкото по-малка е ножицата в постиженията на учениците от семейства с висок и нисък социално-икономически статус, толкова по-висок е средният резултат на учениците в системата.Съседите ни явно са го разбрали преди нас и действат. Какво можем да направим ние?Ранното образование е ключово. Нужен е и национален скрининг за училищна готовност наред с адекватни мерки за подкрепа при идентифицирана нужда.В началния етап ни трябва по-гъвкава учебна програма, която дава възможност на педагогическите екипи да отговорят най-адекватно на нуждите на децата спрямо контекста. Подходът на Уелс е чудесен пример: https://www.facebook.com/share/p/18WwJqm5aP/Езиковата интеграция е ключова – над 1/3 от първокласницитеидват от семейства, за които българският не е майчин език. Трудно ще ги учим да решават текстови задачи, ако не разбират какво говори учителят и какво пише в сборника. Инфо тук: https://btvnovinite.bg/bulgaria/raste-brojat-na-parvoklasnicite-za-koito-balgarskijat-ne-e-majchin-ezik.html?fbclid=IwY2xjawIZbo9leHRuA2FlbQIxMAABHeeiOTUC-SOh2dzgYFWTvuzc6ns-Su1V6nebQ_QH747n0B5i8an0dOwNIA_aem_JmWg74wRMzymbtUZ51qxmgВероятно в програмата трябват повече часове по математика. Със сигурност трябва по-стимулиращо учебно съдържание. В момента децата като цяло рано намразват математиката и развиват вредната нагласа, че математическите успехи в училище са въпрос на вроден талант, а не на усилия и опит. Чудесен коментар и дискусия по темата тук: https://www.facebook.com/photo?fbid=28342629578684889&set=a.430885206952701Трябват ни смислени извънкасни занимания по математика в училище – безплатно. Т.нар. “състезателна” или “занимателна” математика е едновременно по-релевантна за учениците и практически по-недостъпна за мнозинството деца. В големите градове частни школи (често свързани с учители от профилираните математематически гимназии) предлагат платени курсове още от 1. клас. Приемът в профилирана паралелка по математика след 4. клас е почти немислим без такава подготовка. За децата от семейства, които нямат възможността да плащат или живеят в по-малки населени места, тази възможност е недостъпна.Би било чудесно всички български деца, независимо от населеното си място и образователния ценз на родителите си, да опитат тази състезателна / занимателна математика в училище. Ако им се услади и удава – да могат да продължат да се занимават с нея *безплатно* в училище или поне някъде наблизо.Това е равен достъп до качествено образование. В дългосрочен план ефектът от горните мерки би бил:-> повече деца с интерес към математиката;-> по-голяма конкуренция при приема за профилирани математически паралелки;-> повече функционално грамотни деца навсякъде в страната, вместо концентрирани в 3-4 големи града и две дузини селективни профилирани гимназии;-> повече математици и учители по математика;-> по-квалифицирани кадри и по-критично-мислещи граждани;
-> България, която не догонва съседите си постоянно, а води и дава пример
