Преди няколко години Радост написа първите си статии в „Данибон“. Тогава точно дъщеричката й беше приета в най-желаното от нея американско висше училище. Радост е най-сърцатият и добър човек, когото познавам. Сподели техния опит и разказа как дъщеря й е кандидатствала. Статиите й бяха толкова полезни за още много българчета. Няма човек, с кого да съм говорила и който чете „Данибон“, да не е преглеждал и полезните съвети на Радост. Дъщеричката й завърши Американския колеж в София, след това учи 4 години в елитно учебно заведени в Америка. А днес започна работа при един от най-престижните работодатели в света. През годините Радост често ми е споделяла и съм я питала как българче се справя там и какво е отношението към нея. Запомнила съм нещо, което много ме впечатли: „Българките са едни от най-умните ни студентки“, така един американски професор беше разпознал от коя държава е дъщеричката на Радост. Толкова се гордея с това момиче, а и винаги съм казвала, че Радост и дъщеря й са прекрасен модел за подражание. Няма по-ценно от това да се проследи един успешен модел и да получиш ценни съвети. Много благодаря на Радост, че мисли за всички нас! Приятно четене на новата статия на Радост, в която ще разберете какви са опциите пред българчетата след като завършат престижен американски университет.
Вчера беше първият работен ден на дъщеря ми и сладкият звън в гласчето, ме накара да пиша, за да споделя отново опита ни, пък дано за някого е полезно.
Преди 4 години ви разказах за избора и приема в университет в САЩ, а сега ще споделя нашия опит след завършване на бакалавърска степен и какви опции имаше дъщеря ми. Преди да продължа с разказа си какво следва, се връщам за мъничко назад. Тъй като не се помнят само хубавите страни, започвам с лошите.
Първите дни
Боли, когато ти кажат, че на всички деца им помагат с настаняването, с ходенето до магазините и купуването на най-необходимото, а твоето дете е спало на дрехите си върху голия матрак, без възглавница и завивка. После на всички им помагат накрая на годината със събирането и пренасянето на тези поне 5 кашона багаж, но твоето дете трябва да се оправи само и стаята да е освободена в деня след последния изпит за годината. То да е намерило склад и начин да си пренесе багажа до там. Боли, когато ходи на състезания и казва, че на всички съотборници родителите са били там.
Плюсовете
Дори уморена, ентусиазмът в гласа й не изчезваше! Ваканциите в САЩ са дълги и има време и да се прибере, и за стаж. Лятната ваканция е пълни четири месеца. Блясъкът в очите, когато се прибира, изтрива болката от разстоянията.
Нейната гледна точка:
Не й харесваше, че не живее в голям град. Харесваше й, че можеш да избираш да учиш измежду много предмети и професори, като можеш да взимаш часове и в съседни университети. Прекрасни приятели, с които много си помагаха.
Това беше кратката лична ретроспекция на последните 3-4 години.
В университета
В професионален план децата започват добре да се ориентират още втората година. Казват, че където си караш стажа тогава и ако добре се представиш, ще последва и друг, а и съответно оферта за работа. Като второкурсничка я приеха на стаж в Mayo Clinic във Флорида. Чувстваше се прекрасно и се занимаваше с интересни и полезни проучвания над ракови клетки. Харесаха я и искаха да се върне, но плановете й бяха за учене на втора специалност и съответно стаж. Тук идваше трудният момент, не само от многото и трудни часове, а и от това, че си вече третокурсник, а по специалността, по която търсиш стаж, си „зелен“ още.
Хубавото на университетите в САЩ е, че стига да искаш да се развиваш, получаваш пълна подкрепа. Ако искаш да правиш стаж по специалността си, но е неплатен или нископлатен, то университът намира начин да те финансира (или поне нашият колеж го правеше). Както и поема разходи при посещение на кариерни мероприятия, които в САЩ са внушителни. Това, което посети дъщеря ми, беше с 40 000 участника. По време на такива мероприятия се интервюират хора за работа, за стаж, събират се контакти или се насрочват интервюта за бъдещ период.
В третата година трябваше да направи избора си накъде ще продължи.
Опциите: PhD, магистратура, работа
-PhD – продължителността в САЩ е около 6 години, но можеш да я започнеш и без да имаш магистратура. Разполагаш с месечен доход, размерът му варира. Би могъл да се издържаш сам, особено ако университетът ти предложи и асистентско място. Има доста предлагане.
– магистратурата е по-кратка в рамките на 2 години, но стипендиите не са много. Някой университети си имат стипендии конкретно за техни студенти или за деца, идващи от конкретни университети.
– започване на работа, натрупване на стаж и след това магистратура (по-рядко PhD). В този случай, ако сте били при добър работодател, може да разчитате той да ви плати част или цялата магистратура. Има опция да работиш и учиш – можеш да взимаш по един модул на семестър, има и вечерни опции.
Дилемата
Дилемата при дъщеря ми беше между вариант 2 и 3. Едно отпадна, поради продължителността от 6 год. Проучването трябва да се направи по-отрано къде бихте могли да кандидатствате за магистратура и какви са изискванията им, за да може да ги покриете. В нашия случай имаше изисквания за конкретни предмети, които трябваше да са взети (освен успеха). Освен това се получаваше една огромна въпросителна.
Интервютата за работа по нейните специалности са в началото на учебната година в 4-ти курс и често в периода октомври-декември имаш оферта за работа, докато резултатите за магистратурите излизат през март-април. За отговор по оферта за работа имаш около 10 раб дни. Тук идва голямата дилема дали да чакаш отговор за магистратурата или приемаш оферта за работа. Не знам кой е верният отговор. Съветите от консултанти бяха:
Магистратура без опит може да олекне. Явяваш се по-високо квалифициран кадър, който няма практически опит, а образованието му изисква по-високо заплащане.
Не знам доколко това е вярно. Дъщеря ми имаше късмет да получи оферта от най-желания от нея работодател, така всякакви други варианти отпаднаха. Но си е стресова дилема.
Визовият въпрос
Още един немаловажен въпрос за българите учещи в САЩ е визовият въпрос. За тези, които учат точни науки STEM (science technology engineering and math), ще имат право до 3 години от завършването да работят по специалността си в САЩ. През тези 3 години могат да си намерят работодател, който да им извади работна виза. За всички останали специалности този период е 1 година. Тригодишният или едногодишният период започват да текат от 60 дни от завършването. Не от физическото получаване на дипломата, а от последния ден на последния ви семестър. Важно уточнение, защото някой деца забавят подаването на документите за ОРТ карта (Optional Practical Training), мислейки си, че могат да отложат отброяването с началната дата на картата. Това не е така и ако си завършил и нямаш карта, дори и F1 визата да ти е валидна, нямаш право да пребиваваш в САЩ. Поне на нас така ни разясниха. Ако започнеш магистратура или PhD имаш право на нови 3 години (или 1) след завършването на следващата образователна степен. Това не е безконечно, но ще ви подведа до колко пъти можеш да имаш OPT.
Горда майка
Официалното дипломиране на дъщеря ми предстои през май месец. И ще съм горда мама там. Тя ми е обещала разходка из Манхатън с хеликоптер. Не го пиша, за да се похваля, а по-скоро да споделя с вас моите емоции. Също така това и в известен смисъл отговор на многото въпроси, които съм получавала през годините защо съм давала толкова пари за средно образование и защо не съм ги заделяла направо за университет. Ето моя отговор:
„Защото стипендията дори само за половин година в американския университет, където учи дъщеря ми, покрива всичките пари, които съм дала за такси в Американския колеж през всичките години, а знанията, които й даде това училище нито мога да премеря, нито да оценя.
Сега тя е заек-бакалавър, който може да си наеме самостоятелно жилище на пъпа на Манхатън и пак да не живее с лишения.“
От днешна гледна точка бих казала, че всичко си заслужаваше.
Дъщеря ми също осъзнава какво е направил Американският колеж за нейното развитие. Оценява приноса му и иска да започне скоро да дарява сама тя пари на училището си, за да могат и други ученици да се развиват успешно.
Всички статии на Радост можете да прочетете тук.
Благодаря на Радост за споделния опит и информация! Тя обръща внимание, че основно имат наблюдения за STEM специалностите и е разказала това, което е личен опит.
За мен беше изключително ценно да прочета новата информация. Не знам дали можете да си представите колко съм горда, че познавам такава майка и такава дъщеря. От все сърце им пожелавам успех и много щастие! Споделеното от тях ще е полезно за още много успешни българчета и техните семейства.
