Лидерът на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ има навика да „спами“ всички медии като изпраща имейли свои странни размисли по различни въпроси. Често провежда и „национални“ „допитвания“ какво мислели учителите – също със странни резултати.
Днес се изявява вече ролята си на глобален анализатор. Обяви „крах на либералния експеримент“ в училище.
„Само когато изчистим училището от фалшивия либерализъм…, ще можем да говорим за качествено образование.“
Отново посочи родителите, децата и НПО като големи виновници за всичко. Иска ефективни санкции за родителите.
Този лидер, Янка Такева (лидер на другия учителски синдикат) и Красимир Вълчев (образователен министър в оставка) се консултират на „тристранката“ на МОН и синдикатите какво да се прави в образованието. Трагично!
Крахът на либералния експеримент
До всички медии
Либералният експеримент „училище без стрес и правила“ претърпя крах. Време е да върнем авторитета на учителя!
Българското училище е автономно само на хартия, докато външни фактори, НПО и политически интереси отнемат инструментите за по-добро образование и възпитание.
Години наред българската образователна система е подложена на натиск да възприеме модел на „образование без правила“ и „учене без стрес“. Този либерален подход, маскиран като грижа за правата на детето, на практика отне всички инструменти на учителя за реакция, разми границите на дисциплината и остави педагозите безпомощни пред агресията и апатията.
Време е да си признаем, че мантрата за „щастливо детство без задължения“ доведе до поколение, което не познава думата „отговорност“. Новото поколение образование, с ИИ, иновации и креативност е обречено, ако не се възстанови възпитателната функция на училището, взаимното уважение и йерархия между участниците в процеса и връщането на лостовете за контрол в ръцете на учителя. Сега тези лостове са в ръцете на либералните организации и политическите партии и се използват срещу него – българския учител.
Макар в ЗПУО да е записано, че българското училище е автономно, реалността е различна. Учебните заведения са притиснати между бюрокрацията на МОН, политическите назначения и влиянието на различни неправителствени организации (НПО), които прокарват политики, чужди на българската образователна традиция.
Вместо учителските колективи да имат мандат за педагогически и управленчески решения, което е логично за една „институция“, те са заставени да попълват бумащина и да обясняват всяко свое решение, действие, оценка или санкция. Резултатът е видим – масово неспазване на училищните правилници, включително фиктивната забрана за телефони в час, която 92,1% от обществото настояват да се спазва стриктно. Липсата на реална власт у учителя и директора превръща училището в „разграден двор“, където правилата важат само за тези, които и без това ги спазват.
Дисциплината е фундамент, без който няма качество. Тезата, че строгите правила травмират децата, е несъстоятелна. Напротив – ясните граници създават сигурност.
В момента „доброто дете“ е ощетено. Учителят отделя непропорционално много време за укротяване на системни нарушители, вместо да преподава иновативно. Затова Синдикатът предлага конкретна мярка, подкрепена от 87,4% от родители и учители – въвеждане на оценка за дисциплина. Тази оценка няма за цел да наказва, тя е апотеоз на доброто семейно възпитание и цели да даде ясен сигнал, че липсата на възпитание има трудно преодолими последици.
Образованието не е само път към знанието и компетентности. Според национално проучване, 98% от българите смятат, че училището трябва да изгражда добри и нравствени хора, в отговор на моралния дефицит.
Ролята на родители и учители е фундаментална, при ясно разпределени отговорности и строго подредена йерархия, в която родителят възпитава партньора и слуша учителя, а учителят, като педагог, обучава в унисон със своята квалификация и отправя послания към родителя. Прибавя се отговорността от страна на родителя, отговорност, която по български беше отнета през 90-те.
Либералният модел свали отговорността и от родителите, превръщайки ги често в адвокати на децата си срещу училището. Синдикатът настоява за промяна в този модел чрез въвеждане на финансови и административни санкции за родители, които отказват да съдействат за възпитанието на децата си. Практика, която работи успешно в Европа, трябва да намери място и у нас. Когато семейството абдикира, държавата не може да си позволи да отгледа бъдещи „клиенти на правосъдната система“.
Синдикат „Образование“ призовава за обществен консенсус и прекратяване на експериментите с образователната система. Нужни са:
Реална автономия за учителите да преподават иновативно, но и да налагат дисциплина.
Оценка за дисциплина, която влияе върху образователния статус на ученика.
Ефективни санкции за родителите, които неглижират задълженията си.
Възпитание в ценности и добродетели, чрез учебната програма.
Само когато изчистим училището от фалшивия либерализъм и върнем уважението към учителя и правилата, ще можем да говорим за качествено образование.
18.01.2026г. д-р Юлиян Петров
гр. София Председател на
Синдикат „Образование“
към КТ „Подкрепа“
