![By Georgi Hristozov (Own work) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html) or CC BY 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2016/03/1024px-Sofia_University_-_FMI_2-e1458243155864.jpg)
Нараства доходът на завършилите университет в България, все повече започват работа непосредствено след като се дипломират
Завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ получават най-висок среден облагаем доход – над 4500 лв., съобщават от МОН.
Следвани са от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).
Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Магистърската програма на Американския университет в България по администрация и управление дава най-висок среден облагаем доход за завършилите – 9697 лв. месечно. Тя е и единствената, която разбива хегемонията на информатиката и математиката в направленията, които гарантират най-добро заплащане, пише „Сега“.
Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията на пазара на труда. Това е един от изводите, който открои министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на новата Рейтингова система на висшите училища в България. В Четиринадесето издание за пръв път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование, каза министър Галин Цоков.
Данните показват, че над 85 % от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти. При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70.
Като цяло Рейтинговата система отчита подобряване на качеството на работните места и доходите на висшистите – колкото по-висока е образователната степен, толкова по-висока е позицията, на която започват работа завършилите.
От настоящата година на платформата на Рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование, съобщи още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни, както висшите училища, така и работата на Националната агенция по оценяване и акредитация.
Проф. Цоков отчете и още няколко положителни тенденции, които се запазват и тази година. Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.
Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.
Тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални направления с много студенти са г. „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.
Новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, които показват, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование.
Рейтинговата система сравнява 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Целта е да се подпомагат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Рейтинговата система е достъпна в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
