Министерството на образованието публикува предложение за промяна на учебните планове.
Следващите десетилетия, през които ще бъдат активни днешните деца, се очаква да бъдат белязани от две характеристики – да са период на взаимодействие с алгоритми и на променящи се професии. Ако досегашните вълни на автоматизация на труда водеха до създаване на работни места, които изискват все по-специализирани знания, то е вероятно започналата вълна на автоматизация, обусловена от развитието на изкуствения интелект, да доведе до по-лесна замяна на тясноспециализирани знания и по-трудна замяна на работните места, които изискват по-широк набор от знания и умения. Това променя и задачата на образователните системи.
Убедени сме, че добрата и широка хуманитарна основа ще е още по-важна за ерата на изкуствения интелект. Още по-задължителни от днес ще са базовите знания и умения, които формираме у децата чрез български език и литература, математика, природни и обществени науки. Традиционните дисциплини ще формират в още по-голяма степен функционалната интелигентност и адаптивността на днешните деца в ерата на променящите се професии.
От друга страна, погледнато през действащите учебни планове в гимназиалната степен, се вижда, че българската образователна система е подчинена преди всичко на чуждоезиковото обучение и свръхамбициозната профилирана подготовка. Часовете по чужди езици в VIII – XII клас при интензивно и разширено изучаване на чужд език са повече от тези по български език и литература и повече отколкото по математика и природни науки, взети заедно. Това изкривяване се получава както от действащите рамкови учебни планове, така и от експанзията на профил „Чужди езици“ и на паралелките с интензивно и разширено изучаване на език. Последните две реформи в учебния план бяха именно в тази посока – увеличаване на чуждоезиковата и профилираната подготовка за сметка на общообразователната. В резултат на това днес българските ученици се справят доста по-добре с чуждите езици в сравнение с преди 25 години и много по-лошо с математиката и природните науки. Влошени, макар и не толкова силно, колкото по математика и природни науки, са и резултатите по български език и литература. Констатираме по-лошите резултати както чрез националното външното оценяване, така и чрез PISA.
Посоченият по-горе дисбаланс в действащите учебни планове е една от причините за слабите резултати по PISA, който е изпит по четене, математика и природни науки. Видно е, че ниските резултати по PISA се дължат в най-голяма степен на слабите резултати по математика и природни науки. Намалените часове, съчетани с амбициозни и тежки учебни програми, водят до препускане, натрупване на затруднения и демотивация за учене на математика и природни науки. Това са и предмети, при които натрупването на дефицити се компенсира най-трудно и то най-често е причина за последващо самоизключване.
МОН публикува за обществено обсъждане през месец февруари концептуална промяна в учебните програми, която като визия обхваща и останалите ключови елементи на системата – учебни планове, оценяване и квалификация на учителите. Осъществяването на тази промяна обаче ще отнеме поне 5 години.
Затова предлагаме по-бърза промяна в учебните планове с цел осигуряване на повече учебни часове по основните общообразователни предмети. Учебното съдържание по тези предмети (с изключение на гражданското и здравното образование) няма да се увеличава, което означава, че промяната ще освободи време на учителите и учениците за упражнения, осмисляне на знания и формиране на умения. На този етап промяната е възможна в гимназиалната степен.
Настоящият документ е основа за обсъждане, като след дискусия конкретните промени ще бъдат предложени като изменение в Наредбата за учебния план.
Във връзка с горното предлагаме следните промени в основните рамкови учебни планове (РУП) в гимназиалната степен:
Увеличаване на часовете по български език и литература с 12 %, което ще даде повече време в IX-XII клас за упражнения, дискусии, подготовка за ДЗИ и включване на повече автори по преценка на учителя.
• Повишаване на часовете по математика с 25 %, без да се увеличава учебното съдържание, като по този начин се осигури повече време за упражнения и подготовка за НВО и ДЗИ и възможност за „разтягане“ на учебното съдържание VII-XII клас (включително качването на съдържание от VII клас по-нагоре с цел освобождаване на време и в VII клас).
• Увеличаване на часовете по всеки от учебните предмети химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и физика и астрономия с 22,2 %, по география и икономика – с 11,1 %, а по история и цивилизации – със 7 %, което създава предпоставки за по-балансирано разпределение на темите и повече време за затвърждаване на знания и за упражнения в VIII и IX клас, без да се увеличава учебното съдържание.
• Преодолява се прекъсването на изучаването на химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, физика и астрономия, география и икономика и история и цивилизации в VIII клас за учениците, обучавани в паралелки с интензивно изучаване на език.
Увеличаване на часовете по гражданско образование с 50 %, като се добавят и теми, свързани със здравословния начин на живот. В същото време обучението по гражданско образование ще акцентира и върху теми, свързани с трудова заетост, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси и др.
• Интензивното изучаване на чужд език се запазва само в училищата, в които в IX и X клас на чужд език се изучават други предмети;
• Независимо от намалението на часовете за интензивно и разширено изучаване на чужд език те остават повече от часовете по български език и литература и по математика и се запазва възможността за достигане на нива, съответно В2 и В1 от ОЕЕР, в края на средното образование.
• Профилираната подготовка в класовете от втория гимназиален етап се ограничава в рамките на 16 ч., като на всеки от профилиращите предмети се предоставят поне по 3 ч. за задължителните модули и поне по 1 час – за избираем модул, което значи редуциране на учебното съдържание на задължителните модули и понижаване на степента на трудност и научна дълбочина на очакваните резултати.
• Увеличаване на броя на избираемите учебни часове във втори гимназиален етап, извън часовете за профилирана и професионална подготовка, което означава разширена възможност на училищата да избират към кои предмети да насочат тези часове.
• Сваляне на част от съдържанието на професионалната подготовка от втори гимназиален етап в класове от първи гимназиален етап, наред с акцент върху базови професионални знания и умения, които да се вместят в намаления брой часове.
Предложение за промяна в учебните планове
Loading...
Reload document
Open in new tab
До 22 август могат да се подават възражения и предложения.
