Най-голям спад в абсолютния брой се очаква в „Икономика“
През следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява, съобщават от МОН.
Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 хил. абсолвенти. Това е спад от 9% спрямо 263 хил. успешно приключили следването си в периода 2016-2020 г. Прогнозата е броят на завършилите да се стабилизира след 2025 г. Това е записано в Националната карта на висшето образование в Република България, която кабинетът прие днес.
До 2025 г. броят на действащите студенти на национално равнище ще остане стабилен, дори е възможно известно покачване. Заради значителните промени в приема през последните години обаче ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални направления.
Най-голям спад в абсолютния брой се очаква в „Икономика“ (с около 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е намалението в „Туризъм“ (16%).
Най-много ще се увеличи броят студенти в „Педагогика на обучението по … “ (с близо 1700). В процентно изражение най-висок ръст се очертава в „Материали и материалознание“ – 86% и „Химични технологии“ – 40%.
Разместване между професионалните направления ще има в броя на завършилите.
Най-голямо увеличение през следващите пет години се очаква в „Теория и управление на образованието“ – 76%, „Материали и материалознание“ и „Педагогика на обучението по …“ – 45%.
Най-голям спад ще има в „Животновъдство“ – 41%, „Металургия“ – 39%, „Социални дейности“ и „Туризъм“ – 32% и „Икономика“ – 31%.
Освен че съдържа прогноза за промените в броя на студентите и на завършилите през следващите пет години, Националната карта на висшето образование в Република България на първо място дава информация за актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в страната. Документът идентифицира регионалните потребности за развитие на висшето образование в зависимост от демографския потенциал и състоянието на пазара на труда в различните райони в страната. Той определя групи професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от съответствието между профила на предлаганите от университетите образователни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и в зависимост от реализацията на завършилите на националния пазар на труда.
По време на едномесечното обществено обсъждане на Картата са получени положителни становища от всички министерства, от работодателски организации и множество университети. Те отчитат важността на документа като инструмент за анализ на профилната и регионална структура на висшето образование в България, като предлагат и редица допълнения. Повечето предложения са отчетени в одобрения от правителството вариант. Отразена е например спецификата при военните висши училища и при някои професионални направления като „Транспорт корабоплаване и авиация“, при които относително голям дял от завършилите намират професионална реализация извън България.
Националната карта на висшето образование в Република България ще се актуализира всяка година. Така ще се идентифицират промените в необходимостта от специалисти във всеки регион. Ще се отчита наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.
В съчетание с данните от Рейтинговата система на висшите училища в България, картата на висшето образование ще се използва при вземането на решения за разкриване на нови висши училища, факултети или филиали. Тя ще помага за насърчаване или контролиране на броя на местата в определени направления и региони. Целта е мрежата от университети да се развива балансирано и да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
