Според статистиката близо три милиона българи ще празнуват 3-ти март като емигранти. Някои от тях се разкъсват от носталгия, други се лекуват от нея, като сменят гражданство и забраняват на децата си да говорят български.
Някои успяват в своето поприще, други мизерстват. А каква е вероятността образовани и много успели българи да се върнат в България, за да инвестират средства, знания и опит? Така, както възрожденците са изучавали децата си в чужбина, за да се върнат и да ръководят фабрики, да внедряват производства, да лекуват?
Малка. За съжаление. Възрожденците останаха в XIX век. Ние от XXI век сме деца на света.
В този месец, когато честваме най-българския празник, ще споделя една история за съвременни „възрожденци“ – деца на света. От тези, които се връщат.
Той: ИТ специалист, завършил американския университет в Благоевград. Работи за две от най-големите фирми в света като архитект на проекти за десетки милиони долари. Има сертификати тип „Нобелова награда“ за ИТ.
Тя: Зъболекар с две дипломи – от България и от Холандия – със собствена стоматологична практика в Хага с над 1800 пациенти.
Те: Родители на прекрасни момченца близнаци.
Стандартът: Къща на три етажа с двор в Хага, две коли. И дакел. Обиколили света за 14-те им години живот в Холандия.
Възрожденски порив или носталгия: Родителството променя. Пренарежда приоритетите. Те не искат децата им да са от това цяло поколение „хъшове“, които растат в чужбина. Те искат децата им да не говорят български с акцент и в трети клас да пишат името си с печатни букви на кирилица. Искат децата им да са заобиколени от любящи приятели и роднини, а не да ги виждат в квадратчето на скайпа.
Решението: Анулират охолния си живот зад граница и започват отначало, водени от любов към родното – към всичко това, което ние, живеещите в България, приемаме за даденост. Продават къща, коли, практика. Вземат си дакела, който е родом от Драгалевци. Инвестират в България.
Инвестицията: Първо – апартаментче в блок. След това – стоматологична практика в София. Не просто практика, а космическа лаборатория за зъболечение. Защото българите трябва да се лекуват, както се лекуват богатите холандци – все пак и ние сме в Европа.
Резултатът: Времето ще покаже…Но децата засега са определено по-щастливи! Както и дакелът.
Тя е най-добрата ми приятелка от детството и ще ми прости това словоизлияние.
Дано да се превърне е заразителен възрожденски порив за всички нас, децата на света.
Автор: Милена Стефанова
