обн. 18.6.2025 г. – 14,16 ч.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Провокацията с хорото до Народния театър на метри от изложбата с кадри с жестокостите в Украйна
ТЕСТ, ОТГОВОРИ, ОЦЕНЯВАНЕ
Loading...
Reload document
Open in new tab
Нова информация
14,32 ч. – МОН публикува теста и отговорите
Седмокласниците писаха преразказ по творбата „Урок по японски“ на Виктория Бешлийска. Това се очакваше от тях в последната задача на националното външно оценяване по български език и литература. Учениците трябваше да напишат подробен преразказ върху неизучавана художествена творба от името на неутрален разказвач.
Текстът „Урок по японски“ е създаден специално за националното външно оценяване. През 2024 г. авторката му беше определена от читателите на Столичната библиотека като писател на годината.
Седмокласниците работиха по вариант 2, който беше изтеглен тази сутрин в МОН. Тестът съдържаше общо 26 задачи. В предпоследната задача учениците трябваше да коментират думи на Серафим от едноименния разказ на Йордан Йовков.
Резултатите от националните външни оценявания след 7. клас ще бъдат обявени до 1 юли включително.
14,15 ч. – Дискусия в Данибон
Бях квестор,децата писаха до последно.Никога не е било така.Явно се затрудниха.
14,15 ч. – Позиции за тезата в дискусията в Данибон:
Аз не мисля така! Това е нов шок за децата. Вече смятам, че МОН мрази децата и умишлено им създава шок! В 10 клас нямаше нито един въпрос по литература и български език от 10 клас, в 7 клас никога досега не са давали цитат от 6 клас. Това са умишлени затруднения за децата. Има си МОН някаква цел и се опитва да я постигне за тяхна сметка!
Аз си мисля, че се цели учениците да бъдат максимално затруднени, за да се мотивира една промяна на НВО. Каква ще бъде тази промяна, нямам представа. Говори се, че трябва да се включат и други предмети, НВО да бъде един общ общообразователен тест. Преди доста години това беше приложено, имах ученици, които правеха точно такъв тест и това се отчете като пълен провал и се случи само една година.Никога повече не се повтори тази идея.
Аз лично мисля, че след като се дава материал за три години назад, би следвало за целите на тезата, освен този цитат, да дадат и малко контекст – т.е да им извадят примерно един абзац от текста ( 5-6 изречения) и да им дадат да тълкуват тогава конкретния цитат. Така с извадени 4 думи цитат, налага на децата да помнят наизуст произведенията. Не знам дали съм права, но в работата ми винаги когато се е налагало да тълкувам и анализирам нещо съм имала текстовете пред себе си ! Никой не ме е карал от доклад или наредба или каквото и да е, от преди две години, на „цитат-извадка“ да си спомням какво е искал да каже автора/ колегите ми писали доклада/ Пак уточнявам – може да не съм права.
На същото мнение съм като Вас, но уви, българското образование не може да се откъсне от изискването децата да зубрят и запаметяват, вместо да вложат тази енергия, за да мислят.
Тези изпити, най-общо казано, дори не са задължителни.
Вече не ми е ясно на какво точно ги учат децата в училище, какви точно анализи и разсъждения да правят, като още в главите на тези от МОН, на учители и на родители е пълна каша що е то НВО, що е то изпит за кандидатстване, състезателен изпит, що е то матура/зрелостен изпит.
Да почнем първо от тука.
А после може да се опитаме да спрем „да орем с воловете“.
Абсолютно съм съгласна, така извадени от разказа само тези думи, предполагат да си наизустил произведението, а те не учат едно и две за тези три години.
Очевидно не ги учат на нищо, след като идеята да помнят материал от минали години е толкова трудна за възприемане.
Дано не станат лекари, че повечето болести се изучават в първите години.
Самата идея да запомнят всички произведения, четени в рамките на 3 години, е меко казано тъпа. И винаги е била такава. Това са едни абсолютно ненужни усилия, които нямат никакво приложение в понататъшния живот на учениците. Така е учила майка ми, която вече е на 80 години. Бая сме изостанали, но то си и личи
Да се научат да пишат есета.
За да се научат да пишат есе , трябва да четат, а те не го правят.
Перфектен за тълкуване цитат. Всеки учител, който има връзка с реалността, трябва да е преговорил произведенията от 6.клас. ,, Хайдути“ от 5.клас също.
„Едно име ново, голямо, антично, като Термопили славно, безгранично“, за сравнение доста по-лека от тази през 2023 г.
Има деца предпочитаха Опълченците, но и с тази се справиха щом знаят ключови думи и план за теза.
Сутринта вдигна температура, казва че не се притеснява, но не е така. Не беше доволна от тезата, текста за преразказ странен. Ще видим резултата какъв ще е.
Сравнително лесно е било казват децата. Баловете пак няма да са ниски. Но да изчакаме и математиката.
И цитатът, и разказчето са лесни. Повече от лесни.
Моят седмокласник не беше доволен от тезата, но каза, че останалата част от теста и текстът за преразказ не са били трудни.
Би трябвало да са доволни.
От 15 години се падат произведения учени в 7. клас. Днес – в 6.!!!
Затова повечето ученици бяха в шок! В крайна сметка обаче изпита не е само тезата. Да доста точки дава, но аз смятам че деца които са подготвени с ключови думи и структура на тезата ще се справят. Отделно самата тема за добротворството е засегната в доста др произведения и може да се измисли какво да се пише като се познава и текста добре разбира се
Как да си поправя грешката, пита една седмокласничка. После задрасква ,,Серафим“ от Иван Вазов и пише отгоре: Елин Пелин.
Днес трябваше да дадат Христо Смирненски „Братчетата на Гаврош“.
Този формат на НВО отдавна трябваше вече да е в историята. Какво измерва той – наученото от децата на частни уроци?! Т.е. не върши работа да измери нивото на образованието в училището, а е като приемен изпит за училищата, ако ще е това, нека да го няма изобщо и да не създава стрес и в ученици, и в родители. Нека, който иска да кандидатства да го прави в съответните училища, който не иска – да си учи в кварталните. Какъв е смисъла да си на НВО и после да кандидатстваш в друго квартално училище, на другия край на София например или пък да си останеш в твоето. И всички едновременно да се целят в 10-20 училища. Така само изкуствено се засилва наплива към тях, защото всички са принудени да кандидатстват.
13,30 ч. – Дискусия в Данибон за тезата
…
Евентуалният ТЕСТ от НВО БЕЛ 7 клас (2025)
13,08 ч. – Вероятни отговори
12.47 ч. Вероятният текст към четенето с разбиране:
Мобилните телефони в училище
През последните две години мобилните телефони станаха враг номер едно в училищата в цяла Европа. По данни на ЮНЕСКО от 2023 г. всяка четвърта страна в Европа чрез законови решения е въвела ограничения за мобилните телефони в училище.
Използването на телефони по време на учебен час не е разрешено и в България съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, но обществото ни няма единна позиция по проблема. Част от хората изразяват мнението, че ползването на устройствата е въпрос на личен избор или че децата в училище трябва да имат възможност за връзка със семействата си. За други употребата на мобилни телефони е абсолютно недопустима.
Децата трябва да общуват с връстниците си, а не да се взират в екрана, като се откъсват от реалността. Според споменатия закон всяко училище у нас има правото да въведе и допълнителни ограничения в своя правилник.
През изминалата учебна година медиите представиха различни училищни практики: оставяне на телефоните настрани с изключен звук, събирането им от учител за всеки учебен час, заключването им в шкафче за времето, в което учениците са на територията на училището.
Съпротива срещу правилата най-често има от страна на учениците, но понякога и от родители. Интересно е, че при спазване на правилото без телефон в училище именно родителите първи усещат ползите.
През октомври 2024 г. бе излъчен телевизионен репортаж от училище, въвело забрана за използване на мобилните телефони. Всяко семейство избира дали детето да остави телефона си у дома, или устройството да бъде взето и съхранявано до края на учебния ден. Началото е било трудно.
Самите деца споделят колко лесно са се разсейвали, изкушавайки се да надзърнат в телефоните си. Майка на петокласник признава, че е била твърдо против новите правила, но сега се обявява в подкрепа на мерките. Синът ѝ е спокоен, общува повече с приятелите си и играе навън с тях.
„Преди често ми се обаждаше да ми каже, че е забравил тетрадка или учебник. Мама тича да ги носи. Сега му се налага да се справя сам, а аз не трябва постоянно да съм на линия.“
Ограничаването на употребата на мобилни телефони сред децата и младите хора е все попопулярно както у нас, така и по света. Това им дава възможност да четат повече книги, да помагат в домакинската работа и да се наспиват по-добре. Все повече потребители желаят да ползват мобилните телефони за по-кратко време или само при необходимост. Някои дори заменят умните устройства за такива без интернет и разсейващи приложения.
12,22 ч. – Съмишленици на Данибон съобщиха тезата:
„Какво съм направил, никому нищо не съм направил.“- теза върху „Серафим“ от 6. клас.
Прекрасна! Който си знае схемата, няма проблем!
А ето още по-точно:
Запишете в текст от 3 – 4 изречения какво е внушението на думите на Серафим от едноименния разказ:
Какво съм направил! Никому нищо не съм направил …
12,15 ч. – Евентуалният ТЕСТ от НВО БЕЛ 7 клас (2025)
12,04 ч. – Четенето с разбиране е върху актуална тема: „Мобилните телефони в училище“, пишат родители в родителски форум.
12,01 ч. – 25 задача е върху разказа Серафим, става ясно от теста, поместен в родителския форум.
11,58 ч. – В родителски форум се появи и евентуалният тест от изпита.
11.25 ч. – „Урок по японски“ от Виктория Бешлийска – върху този разказ пишат преразказ 7-класниците, съобщава 24 часа.
В родителски форум се появи още информация за разказа и самият текст.
8,46 ч.
МОН:
Основна информация
Изпитът по български език и литература за 7 клас е на 18 юни.
Очаква се близо 56 000 седмокласници да се явят на НВО по БЕЛ, математика и чужд език.
Те започват в 9.00 часа.
Изпити ще се провеждат в 1675 училища, а за тях ще следят малко над 17 000 квестори.
Седмокласниците следва да са в училище поне 30 минути по-рано. Необходимо е да носят документ за самоличност и служебна бележка за явяване на изпита. Първата част от изпитите е с продължителност 75 минути, а втората – 90 минути. За учениците със специални образователни потребности се дава повече време за работа – съответно 115 минути за първата част и 140 минути за втората.
Националното външно оценяване по български език и литература се състои от общо 26 задачи. 18 от тях са с четири възможности за отговор, от които само един е правилен. Общо 6 от задачите са с кратък свободен отговор, една – с разширен. В последната задача от седмокласниците се изисква да създадат текст по неизучавана художествена творба. Учебното съдържание за изпита обхваща материала от пети, шести и седми клас.
И тази година в националните оценявания се включват повече практически задачи, с които се проверяват уменията на учениците да ги прилагат при решаване на конкретни казуси.
Максималният брой точки от изпитите са 100.
Резултатите ще бъдат вписани в удостоверението за завършен прогимназиален етап. Те са ключов елемент при балообразуването за прием в 8. клас.
Резултатите от националните външни оценявания след 7. клас ще бъдат обявени до 1 юли включително.
