Напоследък се замислям за проблема при някои учители, които ни учудват с руското влияние, под което са.
Това, което възприемаме като дива руска пропаганда, при някои просто може да се окаже най-елементарна дивотия, т.е. невъзможност да преценят, че нещо е неподходящо в дадена ситуация и в дадена епоха.
Представете си една учителка например винаги за 24 май е карала учениците да пеят „Чебурашка“. Абсолютно неподходящо за 24 май. Направо кич! Но толкова години никой не й е обръщал внимание. Сега покрай войната в Украйна, все повече забелязваме такива неща. И най-после някой се провиква: „Какво правите! Как на 24 май руската песен Чебурашка!“. И жената може и грам да не разбере защо да не може и защо ще забраняват „руския“, който е „световна ценност“. Някои хора и след 3 години война в Украйна, изобщо не са се трогнали и си карат по старите сценарии от 80-те години. Но как и да разберат какво се случва като са само в своята руска реалност, поощрявана само от черпене на информация от руски източници.
Друга учителка например от 80-те години си преподава как с руснаците сме вечни братя. Така са я научили, така преподава. Да няма да си променя преподаването! Аз например помня как в малкипе класове (1-2 клас) ни казаха, че още от едно време с руснаците сме братя и друзя. Идва техният княз Светослав тук и българи и руснаци ставаме приятели за векове напред, та чак до социализма. А като поотраснах бях шокирана как този наш приятел и брат Светослав идва и руши България. Как беше възможно това! Но може в началото на 80-те такива да са били инструкциите към учителите – да ни учат как сме вечни приятели и братя с руснаците. И съвсем е възможно да има учителки, които още говорят на децата такива неща. Така са го научили, така го преподават поколения наред.
Напълно възможно е учителките, които обличат в наши дни български ученици в руски униформи също да не го правят умишлено и платено. Просто винаги да са обличали децата ни така и едва сега – пак заради войната в Украйна – цялото мислещо гражданско общество да се провикна „Какво правите!“. Какво правят? Може би нищо по-различно от това, което са правили винаги от 80-те години насам.
Музейни експонати!
Така наша съмишленичка в Данибон определи някои българи, които още живеят в 80-те години. Тя отбеляза, че дори са със същите прически от 80-те години! Това са техните години на величие. Те обаче продължават да са влюбени в Русия, да я тачат, да я величаят, да й се прекланят и да предават тази любов на учениците си. Не само не са се трогнали от войната в Украйна, но и дори не са влезли в 21 век и не знаят, че вече сме в демократично общество.
Едва сега обаче и ние се събудихме като общество и питаме: „Какво правите!“.
А си представете колко поколения ученици са обучили във вечна любов към Русия и какви вреди са нанесли със своите сбъркани ценности, със своя тесен светоглед и със своята липса на истинско познание. Останали са с научено от пропагандата и лозунгите от 80-те години за вечна дружба с братския съветски народ. Е, вече не е съветски, а само руски! Само това е промяната.
