МОН обяви средните резултати от НВО в 7 клас.
Максималният брой точки на всеки изпит е 100 точки.
НВО БЕЛ в 7 клас
Средният резултат от НВО в края на VII клас се запазва в диапазона от предходната година – 55,26 т. (с около половин точка по-надолу от 2025 г., но по-висок от 2024 г.). Учениците се справят по-успешно със задачи за разпознаване и избор на верен отговор, отколкото със задачи, изискващи самостоятелно формулиране, редактиране, интерпретация, аргументиране и създаване на текст. Високи резултати се наблюдават при задачи, свързани с разбиране на явно заявена информация и разпознаване на литературен герой или творба, затруднява ги прилагането на езикови знания в контекст и извеждането на смислови зависимости в литературен текст.
Необходимо е да се засили работата върху практическото приложение на езиковите знания, литературната интерпретация и продуктивните речеви умения. Особено внимание следва да се отдели на краткия аргументиран отговор, редактирането, преразказа с дидактическа задача и уменията за логическо структуриране на текст, подкрепен с ясни смислови и езикови връзки.
НВО математика в 7 клас
Средният резултат от НВО в края на VII клас е 38,45 точки. През тази година изпитът включваше по-голям брой задачи с кратък свободен отговор, които изискват учениците да достигнат до решението с повече усилия, без възможност за избор или налучкване. Именно подобни промени във формата традиционно водят до по-ниски резултати в първата година от въвеждането им. Средният резултат е с около 4 точки по-нисък спрямо 2025 г., а подобна тенденция беше отчетена и през учебната 2022/2023 г., когато тестът отново включваше задачи с кратък свободен отговор, когато средният резултат беше 35,29 т.
Съществена особеност на резултатите е ясно изразената зависимост между успеваемостта и познавателната сложност на задачите. Докато при задачи с алгоритмичен характер постижимостта е сравнително висока, при задачи, изискващи анализ, математическо моделиране и интегриране на знания, тя спада. Учениците се справят по-успешно със задачи, основани на добре познати модели за решаване, отколкото със задачи, поставени в практически контекст или изискващи самостоятелен избор на стратегия. Това е особено отчетливо при задачите, свързани с вероятности, финансова грамотност и комплексни геометрични зависимости. Различия се очертават и в степента на овладяване на отделните съдържателни области: по-добри резултати се наблюдават при алгебричните задачи, докато геометричните задачи, задачите за вероятности и тези с практическа насоченост поставят значително по-високи изисквания към учениците и водят до по-ниска успеваемост.
