Ученици от 4 български училища са пътували до Русия след войната в Украйна. Това става ясно от отговор на МОН на официалното запитване на Данибон. Училищата са от градовете Варна, Пловдив, София и Шумен.
Министерство на образованието и науката:
От 24.02.2022 г. до настоящия момент, по предоставената в Министерството на образованието и науката обобщена информация от регионалните управления на образованието (РУО), случаи на пътувания на ученици до Руската федерация са отчетени в 4 училища:
– СУ „П. Кр. Яворов“, гр. Варна;
– МГ „Академик Кирил Попов“, гр. Пловдив;
– 133. СУ „А. С. Пушкин“, гр. София;
– СУ „Сава Доброплодни“, гр. Шумен.
Общо за периода са отчетени 7 пътувания с участието на 13 ученици, като през 2025 г. са реализирани 6 пътувания с участието на 12 ученици.
От тях е установен 1 случай на пътуване до Кримския полуостров (гр. Ялта) през месец декември 2025 г., осъществен от ученик от СУ „Сава Доброплодни“, гр. Шумен.
Пътуването на ученика от СУ „П. Кр. Яворов“, гр. Варна и пътуването на ученика от МГ „Академик Кирил Попов“, гр. Пловдив са подадени в поисканата от началниците на регионалните управления на образованието информация, но не са организирани от училищата.
По информацията, предоставена от всички регионални управления на образованието, към момента на изготвяне на настоящия отговор в МОН и в РУО не са регистрирани сигнали и не са извършвани проверки по такива случаи.
Най-често са пътували учениците от СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен. Най-много ученици има от това училище. Имат и ученик, изпратен на обучение в окупирания от руснаците Кримски полуостров. Този случай стана известен след сигнал на коментатор в дискусиите в Данибон.
133 СУ „Ал. Пушкин“ отчитат участието на среща на учебните заведения, носещи името на Пушкин.
При пътуванията на учениците от Шумен и София е имало и учители.
От Варна и Пловдив учениците са били в състезания, но не са организирани от училищата. Пловдивският ученик е бил изпратен в Сибир.
Най-много пътувания има през 2025 г.
Разходите по пътуванията са покрити при 133 СУ от Комитета за външни връзки на Санкт-Петербург. В Шумен – дневни пари по командироване на ръководителя са за сметка на училището СУ „Сава Доброплодни“. Във варненския случай родителят не предоставя информация кой е платил.
Какво мисли общността на Данибон?
Вижте тук:
„От решението по ЗДОИ става ясно, че МОН разполага с конкретна, систематизирана информация:
– пътувания на ученици до Руската федерация след 24.02.2022 г.;
– конкретни училища;
– конкретни години;
– включително случай на пътуване до Крим (Ялта) – анексирана и непризната от ЕС територия.
Това не е „слух“, не е „медийна интерпретация“, а официално признат факт от държавен орган.
И въпреки това, МОН заявява:
👉 „Няма сигнали и не са извършвани проверки.“
Тук се проявява същинският институционален проблем.
По българското административно право, а още повече когато става дума за деца, образование и международен риск, липсата на „сигнал“ не освобождава администрацията от задължението за служебна проверка. Напротив – наличието на такава информация задължава МОН да анализира, оцени риска и да упражни контрол. Особено когато:
става дума за държава във война;
за санкционен режим на ЕС; за възможно участие в програми с идеологически и пропаганден характер; за деца, които не могат сами да преценят политическия и правния контекст. Фразата „пътуванията не са организирани от училищата“ също не е аргумент. Учениците са ученици на тези училища, информацията е събрана чрез РУО, а държавата има задължение да защитава най-добрия интерес на детето, независимо кой формално е „организаторът“. Това поведение разкрива не просто пасивност, а системен отказ от отговорност: МОН знае, но не проверява;
документира, но не оценява; признава факти с висок обществен риск, но не предприема действия. Затова въпросът вече не е „какво е станало“, а: Какво ще направи МОН СЕГА, след като тази информация е официално установена и публична? Ще има ли проверки, анализ, ясна позиция и правила — или институцията ще продължи да се държи като архив, а не като орган на държавна политика? Мълчанието и бездействието в такъв контекст също са позиция. И тя е проблем.“
