“Като родител не разбирам родителите, които искат на децата да им е лесно, приятно, забавно и когато нещо ги затруднява, то да се изключва от програмата. Искам на моите деца да им е трудно, да срещат предизвикателства, да излизат от зоната си на комфорт, да постигат неща, които не са очаквали, че ще могат. Като учител знам, че точно това е номерът едно дете да тръгне нагоре – да надскочи веднъж себе си, да успее да се справи с нещо, което му е било трудно,” сподели в дискусиите в Данибон Мария Томова, много уважаван и успешен учител по математика.
“Основно правило в класическата теория на тестовете е при оценяването на тестове с избираем отговор минималната положителна оценка да надхвърля с поне едно стандартно отклонение теоретичната граница за брой решени задачи чрез налучкване. При тест от 20 задачи, това означава най-ниският резултат за успешно преминаване на изпита (т.е. за “тройка”), да е около 7-8 решени задачи. А ние за граница за тройка не обелваме и дума, даже реално се хвалим с някакви гранични резултати (изцепките на доктор Кастрева за чутовния успех на София на НВО). Няма как да се очаква учениците да учат, ако нямат стимул за това. Няма риск да не минат успешно НВО-то, учебните програми постоянно се опростяват, летвите непрекъснато се снишават. В много семейства и образованието не е особена ценност, ценност е само да се мине между капките.
Като родител не разбирам родителите, които искат на децата да им е лесно, приятно, забавно и когато нещо ги затруднява, то да се изключва от програмата. Искам на моите деца да им е трудно, да срещат предизвикателства, да излизат от зоната си на комфорт, да постигат неща, които не са очаквали, че ще могат.
Като учител знам, че точно това е номерът едно дете да тръгне нагоре – да надскочи веднъж себе си, да успее да се справи с нещо, което му е било трудно. Тогава знанията му и желанието за нов скок се превръщат в източник на мотивация и цялата система почва да се захранва сама. Но най-трудна е първата стъпка, първото усилие на волята. И там е необходима семейна подкрепа, възпитание в ценностите на образованието само по себе си, възпитание на труд и системност. Иначе ние като учители сме безсилни.”
Още коментари в общността на Данибон, свързани с позицията на Мария Томова:
Много е права! За съжаление у нас действителността е, че съвестните и учещите деца са ощетени (от лесни изпити, от пренебрежително/подигравателно отношение на околните). Основната ценност на голяма част от родителите е детето да има 6, а не да знае за 6. Като има 5 (въпреки, че знае за 3) се започват едни разправии с учителите, което е безобразно. Но следствието е, че учителите вече нямат сили да се разправят, затварят очи, оставят учениците да преписват и всички са доволни. А крайният резултат става все по-страшен, но кога ли ще се вземат мерки.
По този повод сигурно съм един от малкото родители, които намираше за проблем да се пишат високо оценки за липса на знания. По този повод ходих да говоря с една учителка, защо детето има 6ци, като едва за 4ка показва знания. Точно това попитах, защо заблуждавате детето ми, защо пишете високо оценки без да са заслужени, как аз да го накарам да учи, ако знае, че и без да учи ще има 6. Това беше 2 или 3ти клас. Много тежки 4 години, постоянно да обяснявам, хем да не бутам реномето на учителя, хем да стане ясно, че трябва да се полагат усилия.
Силни характери и трайни умения се изграждат извън зоната на комфорт. Затова винаги се учудвам, когато някой родител “скочи” срещу предмет, изпит или теми, защото на неговият принц/принцеса му било трудно. Ами в този случай проблемът е вътре в семейството, където и трябва да бъде решен, а не да се занимава останалият свят с него. Моите деца съм ги подкрепял да се “хвърлят в дълбокото”, за да се научат да се справят с трудностите. Мисля, че добре се е получило.
